Мадарският апотеоз на простотията

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg 

Какво да ви разправям – вече почти всички се изказаха за Мадарския конник върху българското евро. Едните се почувстваха национално обидени, защото някакъв си конник пробождал българския лев (лъв), а другите не вярвах на ушите си и или се подиграваха на първите, или добронамерено се опитваха да им обяснят за какво става въпрос. Аз нямаше и да обърна внимание на всичко това, защото то надали е единствената простотия, която волно се излива в пространството на интернет, ако не беше един от нейните източници. А един от нейните източници беше „Системата ни убива“ – организацията – острие на протестите, които донесоха „промяната“, изхвърлиха мутрите от умовете и сърцата на народа и разтвориха широките слънчеви магистрали към бъдещето. Просто ми направиха впечатление грамотността и патоса. И за пореден път си казах, че почти винаги грамотността и патосът се намират в обратна пропорция. Ето какво написали от „Системата ни убива“:

„Видяхте ли ви какво евро са ни предвидили ? Стъпкан лъв!

Българският символ, българският лъв...

НАРОДЕ!!!

„Ако забитото копие в българския Лев/Лъв не ви/ ни вдигне,

не знам какво и се отказвам! Никой не ви е виновен, че предпочитате рахатлъка!“.  

Думи на човек, който като че ли (Боже, опази!) за първи път вижда Мадарския конник и не е чувал нищо за него. Ето ги най-умните, най-красивите и единствените стопани на Истината, които през последните години ни показаха как трябва да изглежда управлението на една държава. Ето го модерният европейски избор на България!

Онези, които се опитаха търпеливо да обяснят какво представлява и какво означава Мадарският конник, наблегнаха на факта, че в нашето монетосечене не са се появили никакви нови образи – този скален релеф и досега през годините е бил на реверса на стотинките (в абсолютно същия вид), но не беше предизвикал възмущение и не беше разчетен като посегателство върху националната чест на Българина (оня, дето си го знаете).  

Види се, това не е проблем. Или по-добре: не се види. Нищо не се види в нашата древна и мъдра страна. Кога, как за броени часове Мадарският конник се превърна от една от малкото безспорни национални ценности, от една от най-силните причини за национална гордост, в инструмент за поругание, който следва да бъде заклеймен от будната гражданска съвест?

Прободеният лъв бил българският лев в смисъл на валута. Тогава кой е конникът – Тервел или Европейската централна банка? Или пък „еврогейската“ пропаганда? Кой в такъв случай е кучето, което подтичва отзад – туреният на хранилка български псевдоелит? Лидерите на обществено мнение, които се отчитат на „Козяк“, българските инфлуенсъри, българските интелектуалци?

Има много теории. Според „тракийската“, това е един техен конник, вероятно бог, който се среща на много релефи. Според „персийската“ е Дарий Ахеменидски. Има и такава, според която е бог Митра. Но тези теории са несериозни в сравнение с българските. По-старата от тях е, че е Крум, а по-новата, че е Тервел – св. Тривелий, спасителят на Европа (защо пък върху нашето евро да не е спасителят на Европа, мен ме кефи!). Пък и Тервел е християнин като дядо си. Който не е съгласен с това, нека се замисли как езичник става кесар на Византия. Има даже и теория, според която това е някакъв тайнствен календар – годината на кучето идвала отзад, конят бил не-знам-какво-си, лъвът бил н’ам-що-си, а пък конникът – нещо трето и четвърто. Въобще, символическа му работа. А пък знаем, че символните системи са деликатна материя.

Въпреки много теории, спокойно можем да се съгласим с това, което е общо между всички тях – че релефът изобразява владетел в неговата божествена санкция. На нас това ни стига. В тази не особено ясна от съвременна гледна точка композиция източник на национална гордост е не лъвът, а Царят, олицетворението на държавната власт, на божествената власт. Победоносният цар, сразяващ врага дори и тогава, когато онзи е с лъвска сила и слава. Толкова е лесно да се проумее, ако не беше тази ужасяваща и повсеместна семиотична неграмотност!

Що за тотемизъм? Лъвът не е наш тотем, не произлизаме от него. Той е хералдически символ. В изображението е важен царят, а не животните. Животните са покорени от него и му служат. Те дори не са животни, а символи на идеи, качества и династии. Ако на еврото бяхме сложили св. Георги, за змея ли щяхме да плачем? За змея от великите български народни приказки?

Но нашата тема не е какво символизира Мадарският конник или колко прост (и същевременно арогантен) може да бъде един фейсбук академик. Нашата тема е за българската глобална и цивилизационна принадлежност. Парите са си пари. Те са условни. Те са договор между много хора. Много хора са се разбрали, че някаква единица може да бъде заменена за хляб, сирене и т.н. Може да е злато, може да е сол, може да са кожи, облигации или картини от фламандски майстори. Всички тези неща, с изключение може на солта и кожите, нямат собствена стойност, а изразяват стойността на нещо друго. Ако искаш да участваш в тази игра, се съгласяваш с всички останали за това кои ще бъдат парите. Може да избереш и горското листо, както избраха голгафричъмците в „Пътеводител на галактическия стопаджия“. Въпрос на съгласие.

Защо се прави това с Мадарския конник, защо е тая истерия, защо са тия референдуми „за“ и „против“ еврото? Очевидно има групи в обществото, които не желаят в България да се разплащаме с евро (макар че сега правим точно това, само дето го наричаме по друг начин). От своя стана тези групи пък изразяват и защитават някакви интереси отвъд границите на България. С приемането на еврото ще затвърдим принадлежността си към Запада. Съмнявам се прекият интерес на протестиращите против това да е толкова икономически и финансов, колкото идеологически. Очевидно става дума за геополитическо влияние. България не е страна от такъв калибър, че да си позволи да води напълно независима и ексцентрична външна политика. Днес това не могат да си го позволят дори Съединените щати и Китай, камо ли пък ние. Следователно трябва да се приобщим към някаква по-голяма група от държави и да направим това на мирогледен, на ценностен принцип. И не на последно място в съответствие с материалните си интереси.

Е, щом става дума за това, дайте да помислим, да видим какво искаме. Избрахме Запада още през 80-те, защото:

• Беше капиталистически, а не социалистически;

• Защото беше богат;

• Защото беше относително справедлив и спазваше правилата, които сам се беше съгласил да спазва;

• Защото беше свободен. Мен поне нищо не ме е привличало повече на запад от свободата на словото, защото тя е свобода на съвестта и на личността. Прави ли ме това либерал? Прави ме толкова, колкото любовта ми към животните и растенията ме прави еколог;

• Защото  Западът изповядваше хуманизъм. Колкото и да се изврати Западът напоследък, той никога няма да достигне дехуманизацията, на която е способно азиатското мислене. А човекът, за да е човек, сам по себе си трябва да бъде ценност. Скачаме и се съпротивляваме тогава, когато усетим, че това е застрашено. На тази основа са и днешните ни критики към Запада – защото започваме да го подозираме в левичарска дехуманизация, в тоталитаризъм, а не заради това го избрахме..

Ние не искаме да напускаме Запада, нито искаме да го унищожим. Искаме да бъде такъв, че да живеем щастливо в него. Или поне спокойно. Така че оставете Мадарския конник на мира. Проявете ерудицията си в някоя друга област, където повече ви бива. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.