Мариус Донкин: Икономиката ни ще се възстанови бързо, ако се възстанови духът

„Планираме проектът „Театър пред театъра“ да се осъществи септември месец“, заявява директорът на Народния театър

Ексклузивно интервю за Tribune.bg с Мариус Донкин – актьор и директор на Народен театър „Иван Вазов“

Г-н Донкин, правителството постепенно започна да разхлабва мерките, свързани с пандемията от коронавирус, как обаче стои въпросът със сектор „Култура“, в частност театрите? Вие като директор на Народния театър какво смятате да предприемете с цел бързото му възстановяване след кризата, има ли вече конкретен план за това?

Театрите бяха първите, които бяха затворени и ще бъдат последните, които ще бъдат отворени, за съжаление. Да кажем не обръщаме внимание и не отчитаме парите, въпреки че те са изключително важни като средство за работа и за битуване, но проблемът е в това, че ние губим връзката, изобщо рефлексите си, които имаме с нашите зрители, а това е най-важното в нашата работа. Това, което можем да направим хипотетично, е да се съберем с колегите, с художествено-творческия състав, да започне да се репетира, докато дойде моментът, в който условията, при които можем да играем, бъдат по-добри и подходящи. Казвам условията, защото ако трябва да се играе, както се говори, за една трета от салона, то просто икономически абсолютно не е изгодно, а психологически не е добре нито за зрителите, нито за артистите. Така че, трябва да бъде решен въпросът по-глобално.

Ще успеете ли да реализирате прекрасната инициатива „Театър пред театъра“ това лято?

Засега сме помислили този наш проект „Театър пред театъра“ да се осъществи септември месец. Както винаги той ще бъде на открито и ще има възможност хората да бъдат близко един до друг и да бъдат много повече. Той е подходящ не по една причина. В този смисъл смятаме този път да продължи много по-дълго. Да започне от 3-4 септември и да бъде до 24 септември, а ако имаме помощ от страна на Министерството на културата да започнем дори седмица по-рано – 25-26 август. Освен това сме замислили много любопитни неща около този проект. Идеята ни е да поканим всички големи културни институти, общински и държавни театри, които да имат своята вечер тук, на тази сцена, за да могат и те да привлекат своята публика и да покажат лицето си на жизненост и на готовност за работа. Искам да поканя Операта, Музикалния театър, Националната филхармония, Ансамбъл „Българе“. Изобщо искам да демонстрирам една общност, едно единение между културните институти, които се обръщат с предложение към своята публика – отново да бъдем заедно. Искам проектът „Театър пред театъра“ да бъде един своеобразен плавен преход отвън – навътре, така че хората да бъдат все по-спокойни при влизането си вътре в салона, като се надявам, че вече някъде към края на септември,  първия ден на октомври ще можем да започнем да играем спокойно в залите си. Съобразно това, което виждам и чувам като разхлабване на мерките, мисля, че юли месец бихме могли да започнем да репетираме, да подготвяме новите си спектакли и да възстановим старите си. Преди извънредното положение Народният театър беше пред една премиера на голямата си сцена и една на камерна сцена. В този период от време сега бихме могли да подготвим още две нови представления.

Какво ще се случи със събитията по повод 170 години от рождението на най-значимия български писател и поет Иван Вазов?

Тази сакрална дата е 9 юли. Ще видим какво ще направим. То трябва да бъде съобразено, разбира се, и с наложените здравни, санитарни мерки. Ако това не ни пречи, бихме могли да направим шествията из София, които сме предвидили – пред къщата на Вазов, до паметника на Вазов, който е до културния дом на Москва и ред други такива мероприятия. Ако не, ще осъществим основните събития като премиери, спектакли, както и проекта за връчване за първи път на наградата за духовен принос, която сме учредили на името на Иван Вазов. Това ще бъде вероятно на 6 септември на открито. За тогава сме предвидили и първата ни премиера за сезона – драматизацията на романа „Нова земя“ на Иван Вазов, като основната тема е „Съединението на България“ - чествайки този голям български празник, да осъществим и това нещо.

Междувременно предвиждате ли онлайн излъчвания на спектакли?

По този проект мислим вече втора година. Събитията, които се случиха сега, катализираха процеса. Не сме започнали да го правим. Въпреки че за разлика от всички останали театри, пуснахме малка част, допустима според законите, от представленията ни, които се играят на живо, за онлайн излъчване, т.е. представленията, които се играят в момента. Аз съм решил да направим една платформа на Народния театър. Тя ще може съвсем професионално да помага и на всички други театри в България, и те да излъчват свои представления чрез нея. Но преди това ние мислихме много. Видяхме, че това, което се излъчва е с ниско качество и като звук, и като картина. Не можем да си позволим подобно нещо от името на Националния театър. Ето защо, сега всички около 70 заглавия, които до момента сме заснели, искаме да изчистим технически и да бъдат изрядни. Второто нещо, което е много важно, е да уредим авторските права, за да могат всички тези представления да бъдат излъчвани. Това изисква време обаче, поради липсата на традиция за излъчване. Това е и причината, поради която не сме започнали досега да излъчваме онлайн, но се подготвяме много сериозно и ще го осъществим.

Въпреки че доста колеги, доста режисьори, включително и аз, не сме големи привърженици това живо изкуство с неговото живо въздействие, което е най-ценното нещо, да минава през онлайн излъчване. Но според Закона за закрила и развитие на културата всички културни институти, особено Националният културен институт, имат задължението да разпространяват българското сценично изкуство, наречено театър. Има хора, които имат голям интерес и желание това да се случва, тъй като нямат възможност да дойдат до София. Междудругото това беше един от мотивите ми да започнем проекта за телевизионен театър заедно с БНТ, който ние ще осъществим. Едновременно с това има страшно много българи, които са по всички краища на света и те имат необходимостта да гледат тези спектакли. Отдалечеността от родината и докосването им до изкуството, до лицата, които познават и до гласовете, които са чували и обичат, за тях това е едно изключително изживяване, подчертавам дебело – изключително. Аз лично съм свидетел на това как тези хора гледат български театър, който гостува из цяла Европа, САЩ, Канада. Те просто треперят през цялото време. За тези хора, които не могат да дойдат в България, които са далече от родината, сме длъжни да направим това нещо. Още повече, че и законът ни задължава.

Все пак именно чрез театъра може да съхраним духа на хората, особено в тази ситуация. В крайна сметка след лекарите, вие артистите трябва да сте на първа линия. Казвате, че публиката ще може безопасно да се върне в салоните през октомври?

През октомври най-късно ще бъдем в салона, а преди това ще бъдем един месец навън. Но искам да споделя едно огорчение. Навсякъде, като гледам по телевизията, що се отнася до сценичните изкуства, почти никога не се говори за тях като един огромен проблем, за това колко много са загубили по време на карантината не само като финанси, а като смисъл, присъствието на изкуството театър. Това като че ли не се отчита. Разбира се, че е  изключително важно на първо място да се погрижим за здравето на хората, защото няма да има театър, ако няма публика. Сега, когато вече преминаваме и тръгваме да вървим в обратна посока, към нормализиране на живота ни, икономиката ни ще се възстанови бързо, ако се възстанови духът. Това може да се случи чрез вярата, чрез културата и чрез религията. Всички сценични изкуства са изключително важни. Това трябва да се отчита и да се обмисля, трябва да бъде подкрепено!