Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Мариус Донкин пред Tribune.bg за свършеното през годините, перспективите и конкурса за нов директор на Народния театър

Мнения

Мариус Донкин пред Tribune.bg за свършеното през годините, перспективите и конкурса за нов директор на Народния театър

Снимка:

Колегите се чувстват като на „Бродуей“ в спектакъла „Бурята“ на светилото в световния театър Робърт Уилсън, споделя директорът на Народния театър

Миналата седмица Министерството на културата обяви конкурс за директор на Народния театър „Иван Вазов“, тъй като 5-годишният мандат на Мариус Донкин изтече на 1 септември 2021 година. Припомняме, че актьорът пое поста през 2016 година. Този ход на културното ведомство предизвиква много въпроси. На първо място кое налага точно в този момент на тежка здравна криза и все по-задълбочаващи се икономическа и енергийна такива да се сменя един успешен директор на една от водещите ни културни институции в страната, който има редица заслуги за просперитета на театъра, привличането на режисьори на световно равнище у нас и благодарение на който все пак Народният театър преминава достойно през ковид кризата? От Tribune.bg се срещнахме с Мариус Донкин, който ексклузивно за нас разказа подробности за предстоящата премиера на спектакъла „Бурята“ на Шекспир, поставен от един от най-добрите режисьори в света, а именно американеца Робърт Уилсън. Безсъмнение се очаква това да бъде и хитът на сезона. Настоящият директор на Народния театър ни разкри още и бъдещите проекти, идеи и участия на фестивали, които трябва да се реализират през следващите няколко години, като кулминацията е честването на 120-годишнината на театъра през 2024 година, за която още от сега се подготвят изключително интересни събития и изненади за публиката. Освен това Мариус Донкин ни сподели и гордостта си от успехите на трупата на Народния театър и инициативите, които се случиха по време на неговия мандат. Какво още разказа той, вижте в следващото интервю.

Г-н Донкин, както знаете Министерството на културата обяви конкурс за нов директор на Народния театър „Иван Вазов“. Вие сте начело на „Първата ни сцена“ от 2016 година. Ще се кандидатирата ли за втори мандат?

Не съм решил. Аз работя за четири сезона напред минимум, точно и ясно, и в международен аспект, но не знам дали ще се кандидатирам. Не мога да бъда категоричен.

Що се отнася до новите ковид мерки, по какъв начин се отрази зеленият сертификат на работата ви?

С моите колеги много отдавна мислим по този въпрос и огромна част от тях са ваксинирани, другата част са го изкарали, то почти не остана някой от колегите, който да не е имал допир с този вирус, голяма част от служителите ни също. Така че, в това отношение нямаме проблем. Има някои, които не са ваксинирани, но си имат сериозни проблеми и причини, за да не го направят. Спокойни сме и работим, играем представления, както знаете и на двете си сцени. На голямата сцена в момента се репетира – „Бурята“ на Боб Уилсън.

В този ред на мисли премиерата на спектакъла е съвсем скоро – на 18 ноември. Както казахте, режисурата е дело на гиганта на световния експериментален театър Робърт Уилсън. Доколкото ми е известно реализацията на тази постановка е Ваша идея. Разкажете ни малко повече?

Нормално се стигна до работата ни с куп международни светила – режисьори, след като първата част от тези пет години на моя мандат беше насочена към сътрудничество с българските режисьори. Народният театър започна да кани български режисьори зад граница, които имат своите успехи. Идеята ни беше да се промени отговорността, ритъма, начина на мислене, да усъвършенстваме инструментариума, който ползват колегите, когато работят. Дисциплината, организацията, всичко това си оказа влияние и във взаимоотношенията между колегите. И е съвсем естествено след тези години и тези успехи, които имаме, да стигнем до тук, до следващото ниво – присъствието на световноизвестни режисьори в Народния театър.

Това е и основната точка, заложена в програмата ни, с която отправяме поглед към 2024 година, когато е 120-годишнината на Народния театър. А първото стъпало от този втори етап от  концепцията ни за развитието на Народния театър е именно  Робърт Уилсън – един от най-най-най, говори се, че той е в топ пет на световните театрални режисьори с този визуален екзистенциален театър, с който разказва историите, породени в неговата фантазия, в случая „Бурята“ на Шекспир. Веднага след тази премиера у нас той заминава в Париж и на 4 декември има премиера в „Гранд Опера“ на операта „Турандот“.

Какви са впечатленията на Вашите колеги от досега, от работата им с този толкова голям режисьор? Това със сигурност е огромен шанс за тях и безценен опит. Какво споделят те?

Изключително удовлетворени са и им е страшно интересно, въпреки огромното физическо натоварване. Ние сме допълнили нашето осветление с такава техника, която в момента има по големите европейски и световни оперни и театрални сцени. Много съм щастлив, защото рядко може да се срещне такова осветление на Балканския полуостров. Абсолютно обновен е и звукът ни. Така че, с „Бурята“ всички български и чужди зрители, тъй като имаме много заявки и запазени места за гости от чужбина за представленията на Боб Уилсън, ще се радват на нещо съвсем ново в техническо отношение. Колегите-актьори са щастливи от съвсем различните средства, с които работят на сцената и считат това за сериозна част от обогатяването на своя професионален инструментариум. Казват „Като излезем на сцената, имаме чувството, че сме на Бродуей“. Много са щастливи от това, което правят. То, разбира се, е и резултат на промяната, която има при тях през последните години в човешките им и професионални взаимоотношения, сплотения екип, който успяха да създадат. Именно на този напредък се дължат и сериозните успехи, които постигат. Аз съм много щастлив и за високата оценка, която им дава Робърт Уилсън, а и за изключителната оценка от негова страна за всички екипи, които обслужват представлението. Това е много важно, наистина, защото често нас българите ни смятат за неорганизирани и недисциплинирани хора, без отношение към работата си. Затова сега само мога да похваля тези екипи, защото това е оценка на един човек, който е работил в цял свят, по най-големите театрални салони и опери. 

Можете ли да ни разкриете какво е заложено в програмата на Народния театър през следващите няколко години, кои други световноизвестни режисьори сте поканили да работят на „Първата ни сцена“ и по какъв начин ще се обогати репертоарът на театъра?

Следващата година сме поканили Йерней Лоренци, голям словенски режисьор. Вече всичко е уточнено, включително периодът на работа. Той ще прави спектакъл по темата за Орфей, като идеята отново дойде от моя страна. Йерней искаше друго да прави, но аз отворих темата за Балканския полуостров, който е наричан „Буре с барут“ или „Огненият ад“ и казват, че е причината за Първата и Втората Световна война, и му предложих да направим спектакъл за Орфей – символа на любовта и на изкуството, което също е родено от Балканския полуостров, като това да бъде един своеобразен жест към света, който има нужда повече от мир и любов. Казах му, че това би било много подходящо. Лоренци се възхити от тази идея и ще прави своя спектакъл върху темата за Орфей през 2022 година. Преди това имаме покана да гостуваме на Олимпийския театрален фестивал в Санкт Петербург. Освен това през 2022 година трябва да ни гостува Александринският театър от Санкт Петербург, а през 2023 година Валерий Фокин, който е негов художествен ръководител и един от най-големите руски режисьори, трябва да направи постановка в Народния театър. През 2024 година ще честваме и 120-годишнината на Народния театър. Тогава ще ни гостува Ерик Еманюел Шмит, който ще режисира последната си пиеса и ще направи тук световната й премиера. Освен това ще играе друга своя пиеса на нашата сцена. Имаме договорка да работим отново с един много голям американски режисьор, но това ще оставим в тайна, за да се интересувате по-често от нас. И това не е всичко. Канени сме да гостуваме на фестивала „MITEM“ (Международните театрални Мадачки срещи) в Будапеща, на Олимпийския театрален фестивал, който ще се състои също там. Имаме разговори за посещение в Япония на един голям, голям световен фестивал с постановка на български режисьор. А спектакълът „Бурята“ на Боб Уилсън е поканен в Саудитска Арабия. Преди две години и половина създадохме Асоциацията на Балканските национални театри и сме нейни председатели. Ще имаме турнета в държавите от тази асоциация, като участниците са Гърция, Северна Македония, Албания, Черна Гора, Баня Лука, Косово, Хърватия, Словения, Румъния. Сега трябва да подпишат участието си и Сърбия и Турция. Предстои ни да поставяме и много българска драматургия. Този сезон ще работим с Яна Борисова и Захари Карабашлиев. През декември започваме и репетициите си на „Големанов“ на Сте Ле Костов. На камерна сцена проф. Здравко Митков ще постави една пиеса на Тенеси Уилямс. Готвим се и за следващия сезон, когато постановка има Мариус Куркински. Декември месец ни предстои премиера на „Едни момичета“ с режисьор Стефан Спасов. Диана Добрева пък ще осъществи свой авторски проект есента на 2022 година, като началото е 15 октомври, а премиерата ще бъде около 10-15 декември. Вярвайте ми, ще бъдете много, много изненадани и възхитени от замисъла и идеите след гастролите й в Естония и Русия.

Има доста неща, които пропускам, за което моля да ме извините, но това са едни от акцентите.

С какво може да се похвалите като постигнати цели и успехи в развитието на Народния театър за тези пет години и какво още бихте искали да се случи?

Невъзможно е в едно интервю да се споменат резултатите от работата ни през тези пет години. Имаме над 70 номинации, над 30 награди – както международни, така и български – „Икари“, „Аскери“, „Златен Кукерикон“, отличия от национални фестивали във Враца, Габрово. Така че, ако ги считаме за признак на качество и постижение, няма как да не ги отбележа. Имаме много инициативи – „Театър пред театъра“, „Театър зад театъра“, Вазовите чествания, много българска драматургия. Нашите постановки по случай 170 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов - „Двубой“, „Нова Земя“, „Народът на Вазов“, както и „О, ти, която и да си“, която е по-любовната лирика на Вазов, се радват на изключителен успех. Трябва да отбележа, че всичките тези пиеси никога не са правени досега в репертоара на Народния театър и това беше една от нашите задачи, както и да откликнем на всички тези актуални теми, за които тези пиеси са написани, особено за Съединението. Искам да подчертая огромния интерес, който има сега към „Народът на Вазов“ на Александър Секулов с режисьор Диана Добрева. За съжаление едва в края на месеца това представление ще се играе отново, тъй като в момента по цял ден работим на голяма сцена върху постановката на Робърт Уилсън. Колегите са на сцената по 10-12 часа и е страшно изтощително за тях. Отново искам да отбележа, че съм възхитен от всички артисти и от всички екипи за това как работят в covid пандемията.

Друго, с което Народният театър може да се похвали е, че преди пандемията от COVID-19 ние имахме за един сезон изиграни около 630 представления и над 130 000 души публика. Това не се е случвало в историята на този театър. Действително голям успех има проекта „Театър пред театъра“ с много незабравими моменти и срещи с неочаквани зрители, с много бури и дъжд. Изключителен интерес има и към характеристиката, която ползваме като театрални средства в срещите си с хората на „Театър зад театъра“. Всичко това, особено проекта „Театър зад театъра“ е родено от ситуацията на ковида. Разбира се, че ни пречи това, което се случва, но така или иначе интересът към Народния театър в сравнение с всички други си остава, защото това, което правим като качество, като отдаденост и като отговорност към нашите зрители е наистина на нивото на един Национален театър. Не мога да пропусна това, че за всички наши представления предоставихме по един ред специално за лекарите от Ковид отделенията, които биха могли да гледат нашите спектакли безплатно. И понеже билетите за Боб Уилсън естествено ще бъдат по-скъпи от всички други, ние сме оставили един ред и за всички културни дейци, защото знам на какъв хал са моите колеги. Те биха могли да идват и да гледат безплатно това представление, и да се чувстват, за разлика от живота си, малко по-достойно!

Има много неща, които сме решили да направим по случай 120-годишнината на театъра. Едно от тях е да осветим цялата сграда в художествено осветление, тъй като тя е тъмна, което също ще се случи за първи път в нейната история. Искаме да направим една картинна галерия, за която вече сме започнали процедура, с две зали – дигитална и компютърна, които разбира се ще бъдат ефективни на базата на дигитализацията, която сме започнали да правим на целия си архив и на всичко, което имаме в театъра. Поставили сме си задача да направим около 13 серии по 30 минути за много интересни събития и любопитни факти от Народния театър – да кажем артистите, режисьорите, любовите в този театър, архитектурата на този театър, техниката – осветление, звук, машините, които са от 1923 година и продължават да работят, разбира се изискват и своята поддръжка. Дигитализацията е някъде между 13 и 15 хиляди дигитализационни единици, като желанието ни е в тези компютърна и дигитална зала да ги предоставим на нашите зрители да ги ползват. Решили сме да направим един магазин. За съжаление никъде в България няма такова нещо, но по света това е много разпространено. Подготвили сме мястото и действаме и в тази посока. Искаме да си възстановим статута на театъра, което разбира се основно касае отношението на държавата. Интересуваме се от това каква ще бъде философията на новото правителство за културата и изобщо, защото нашето изискване и нашето съпричастие към желанието на Министерството на културата е да има промяна в това отношение, тъй като бюджетът на нашето министерство в момента е 0,6% от този на държавата. Тази цифра е в сферата на статистическата грешка. Не може Министерството на културата в тази европейска държава, древна държава, с изключително много достижения в сферата на духа и културата да бъде с такъв бюджет. На базата на това нещо, разбира се, ние ще продължим и всичките наши международни ангажименти и цялата си работа.

След всичко това, което ми разказахте, пътят на логиката е, че именно Вие трябва да продължите и да развиете започнатото по отношение на реализацията на всички тези проекти и идеи, за които споменахте. Новината, че Министерството на културата обявява конкурс за директор на Народния театър предизвика възмущението на много хора на изкуството, почитатели на театъра и мои колеги, имайки  предвид, че Вие сте един от най-успешните  директори на театъра до този момент. Защо точно  сега, в тази криза, се налага този конкурс?

Нали разбирате, че не е удобно и не е правилно да коментирам решенията на моя принципал. Единственото нещо, което ме кара да се размисля е изключителният труд, който е хвърлен, например за статута на Националния културен институт, който има специално отделена точка за начина на финансиране от страна на държавата и какво е то като реалност, което няма нищо общо с този закон. Нищо общо! Да не говорим за закона от 1991 година, в който пише, че всички национални културни институти се финансират изцяло и приоритетно от държавния бюджет, без оглед на техните финансови постъпления. Сега тази последна част след запетаята я няма. Да не говорим, че изобщо не се изпълнява това, което е в тази точка. Народният театър като бройка работещи в него – както художествен състав, така и хора, обслужващи всички представления и дейности, и като площ, сграда, която този театър е длъжен да издържа, е най-тежката структура в държавата, а ние сме на най-ниското ниво на заплащане! Да не говорим за промяната в края на 2019 година, в която  година въпреки всичките тези условия, театърът имаше едно много добро постижение във финансово отношение и изведнъж се промени философията на методиката на финансиране, на базата на което на този театър бяха отнети много пари, над 1 милион лева. Тази промяна трябваше да влезе в сила от началото на 2020 година, а те направиха така, че да важи от началото на 2019 година. Тогава казах „Извинявайте, има един единствен закон в света, това е законът за престъплението спрямо човечеството, който може да действа със задна дата“. Това е нещото, което ме мъчи в момента и благодаря на Вас и Вашите колеги за отношението Ви към мен. Силите, които сме хвърлили, за да стигнем до тук са много повече. На тази база резултатът може да бъде съвсем друг. Ние носим отговорността за това, че този театър е национален и че той трябва да върви и да дава пример, да прави партина, след която да вървят всички други театри. Винаги съм казвал, че ако има някой, който има право да греши, това е Народният театър, за да не грешат другите и да вървят бързо напред. 

Искам накрая да отбележа още нещо във философията на този театър – отношението и грижата му към колеги от миналите поколения! Тези, благодарение на които, нас днес ни има! В навечерието на Новата година каня всички тях в театъра и сцената е тяхна за каквото искат. Изключителни неща се случват! Много вълнуващо и мило е! Така върнахме към сцената Валя Гиндева, Стефан Данаилов, Росица Данаилова, Николай Николаев, Васил Стойчев, Виолета Бахчеванова, които за жалост ни напуснаха! А Мария Стефанова, Йорданка Кузманова и сега играят на сцените на Народния театър и са пример за всички с професионализма, любовта и отговорността си! През октомври 2022 година ще честваме, Дай Боже, 85 години на Мария Стефанова – доайен на българския театър! Това е знаменателно! Също така много колеги от други театри в тези възрасти играят в специален спектакъл за тях – „Каквото, такова“! Нямате си представа какво вълнение е за тях и за зрителите! Благодаря им и нека бъдат живи и здрави, защото те са спойката за единение и достоен живот, и пример за всички за отношение и преданост към професията! Благодаря Ви, за разговора и на Вас! Пожелавам Ви ,да сте живи и здрави, непримирими за истината, вдъхновени и благословени!До скоро!Бъдете умни и се пазете!  


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини

виж още

Актуална тема