Мартин Димитров: Ниският дефицит е важен не заради ЕК, а защото означава по-нисък дълг

За дефицита в бюджета на служебния кабинет и възможностите той да влезе в рамките от 3% Tribune.bg разговаря с народния представител от "Демократична България"/ДБ/ Мартин Димитров.

Г-н Димитров, ако се откажем от диференцираните ставки по ДДС, ще успеете ли да гласувате промяната в данъчното законодателство?

Когато приемаха диференцираните ставки миналата година за два дни, ние от ДБ бяхме единствените, които предупреждавахме, че такива неща не се правят, без да им се измери ефекта. Казано простичко, като имаш такава мярка за ресторантьорите, виждаш това дали е свалило цените и дали има такова важно значение. Защото ако не ги е свалило и ти си го въвел, си дал бонус не на потребителите, а на хората, които имат такъв бизнес. Този бонус за периода, когато тези обекти са били затворени заради пандемията, има логика. Това в тази ситуация е голяма въпросителна. Същото важи и за фитнесите, и за други диференцирани ставки. Затова сега ние искаме да им оценим ефекта и това е важно.

А как гласуваха депутатите от ДБ в зала, когато се приеха диференцираните ставки?

Гласувахме с „въздържал се”.

Сега очаквате анализ на Министерството на финансите/МФ/ за ефекта от въвеждането на ставките?

С анализа на МФ ще разберем кой е спечелил от тази промяна, за да продължим нататък. Дали, както те твърдят, печелят потребителите или пък определен брой бизнеси. И тези бизнеси дали изобщо имат нужда от това.

Има ли време 49-ият парламент да изчака анализ на МФ по въпроса, за да приеме промени в данъчното законодателство?!

Има няколко въпроса, не е само този. Например, защо не се взима пълния дивидент от държавните компании. Това е очевидно и трябва да се направи веднага, което носи поне още милиард приходи в бюджета. Защо не са го направили това?

Да се прекратят енергийните помощи?

Енергийните помощи са задбалансови, те не оказват влияние на дефицита. А се прекратяват по обективни причини – цената падна.

Коментират се и заложените капиталови разходи?

Не могат да направят 10 милиарда капиталови разходи, колкото и да се стараят. И тук има голямо спестяване, което може да бъде реализирано. Вината на МФ е, че те са взели кой каквито капиталови разходи иска от министерствата и са ги събрали. Хубаво, но не могат да се случат за една година. Затова е интересно, че ЕК като оценява дефицита в България, пише 3-4. Според мен и тяхната оценка е, че не могат да се реализират толкова капиталови разходи.

С тези корекции ще успеем ли да влезем в рамките на 3% дефицит?

Трябва да влезем. Това не е прищявка на ЕК във връзка с Маастрихтските критерии и еврозоната. 3% дефицит е важен за нас първо, защото показва здраве на финансовата система. Означава, че няма да взимаме толкова много дългове. Защото хората трябва да знаят, че дефицитът означава дълг. Колкото е по-малък дефицитът, толкова по-малък е дългът, т.е. ниският дефицит до 3% е важен не заради ЕК и Брюксел, а за нас. Как ще влезем – като вземем дивидента от държавните предприятия, като видим кои капиталови разходи са изпълними и за кои няма проектна готовност, като намалим разходите за издръжка - те са огромни, нарастват с 46%. Аз такова нещо не съм виждал. Не казвам, че е лесно, но резерви има.

В тази посока една от стъпките е да намалим администрацията?!

Може, да. Аз темата с пенсионерите съм я поставял много пъти. Ние имаме хиляди пенсионери в българската администрация. Това са хора, които получават едновременно пенсия и заплата. И сега, ако са някакви специалисти, които са незаменими, това го разбирам и проявявам гъвкавост, обаче те са хиляди.