Мартин Захариев: Туризмът ни ще навакса не само с пари, но и с акъл и креативност

Онлайн присъствието трябва де е водещо в маркетинг стратегията, казва кандидатът за министър, излъчен от бранша

Преобладаващата част от туристическия бранш се обедини около 10 приоритета и обяви, че не иска да бъде ръководен политически, а настоява за експертиза, която да подпомогне стабилизирането и развитието му. На фона на ежедневно забъркваната в скандали на настоящата министърка Зарица Динкова, 14 от водещите туристически организации посочиха Мартин Захариев като човек, който може да свърши работа.

И бяха категорични! „Ние няма да бъдем безкритични, но ще сме конструктивен коректив на всичко, което се случва в българския туризъм“, написаха от Национален Борд по Туризъм (НБТ), Българска Туристическа Камара (БТК), Българска асоциация за туризъм (БАТ), Сдружение на Заведенията в България (СЗБ), Българска Асоциация на Заведенията (БАЗ), Браншова асоциация на ресторантьорите – София, Сдружение на хотелиери и ресторантьори – Благоевград, Сдружение на хотелиери и ресторантьори -  Велинград и Западни Родопи, Сдружение на хотелиерите и ресторантьорите – Сливен, Сдружение по туризъм – Кюстендил, Сдружение на хотелиерите и ресторантьорите – Кърджали, Съюз на хотелиерите и ресторантьорите – Ямбол, Сдружение хотелиери и ресторантьори – Пловдив и Сдружение хотелиери и ресторантьори – Силистра.

Мартин Захариев е завършил право в Софийския университет, специализирал е медиен мениджмънт в САЩ и Англия, защитил е дисертация „Дигитализация на бизнеса в туризма“. През последните 30 години се занимава с частен бизнес в областта на медиите, телекомуникациите, маркетинга, високите технологии и туризма. Бил е депутат в 42-то Народно събрание като гражданска квота.

Tribune.bg потърси Мартин Захариев, за да разкаже за идеите, които има за развитие на българския туризъм.

 

-        Г-н Захариев, как се стигне до вашата кандидатура от страна на туристическия бранш и как приемате тази оценка за работата Ви в сектора до момента?

Тази номинация е „запечатана“ в едно Отворено писмо, разпространено до медиите на 13 Март, което адресира лидерите на политическите партии в управляващото мнозинство. По същество подписалите го неправителствени организации, представляват емпирично погледнато повече от 70% от местата за настаняване, хранене и развлечения в туристическия сектор. Това е внушителна подкрепа. Считам обаче, че освен личностният акцент в този документ са синтезирани онези 10 основни приоритета, които бизнеса очаква от години да се случат с оглед на подобряване на средата и конкурентноспособността на българския туризъм. Такава значима реформа, каквато се възлага в писмото е възможна само в рамките на пълния срок на мандата и подкрепа от устойчиво и консенсусно парламентарно мнозинство. Това би била най-мащабната реформа в сектора не само от създаването на ресорното министерство през 2014 г., но и за последните 35 години, от както фактически сме в пазарна икономика.

Бих искал, чрез Вашата медия да благодаря на моите колеги за доверието и куража за го заявят публично. Да ти имат доверие е по-голям комплимент, отколкото да бъдеш обичан, особено в раздирания от взаимно изключващи се интереси, български туризъм. Реформите обаче изискват съответното лидерство и визия. А лидерството само по себе си изисква доверие, ум, енергия, решителност и етика.

-        Какво не се направи до сега и какво следва, за да стане България водеща туристическа дестинация?

Не се приоритизира сектор туризъм като държавна политика и  съответното му достойно финансиране в бюджетите на Република България за 2020, 2021, 2022, 2023 и 2024 г. 

Не се изработи нова концпция за Бранд България. Днес е необходим нов бенчмарк, чрез който да се сравняваме с нашите конкуренти с цел да постигнат конкурентна позиция на  България в голямата карта. Всичко е въпрос на държавна политика. След това промяната в имиджа на страната обикновено се измерва в продължение на десетилетия и поколения. 

Не се изработи и прие изцяло нова Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма вече 2 години след приключването на пандемията.

Не се получи нито един лев за българския туризъм от Плана за възсановяване и устойчивост. Даже туризмът беше изключен от него. Само за сведение  - Румъния инвестира над 100 милиона евро в програмата „Привлекателна Румъния“ по техния ПВУ. 

Не се внедри програмата „Статистика и туризъм“ в Министерството на туризма, на Световната организация по туризъм (UNWTO)  като методология и когнитивен анализ за измерване на въздействието на туризма върху икономиката. Към момента сателитните сметки за туризма представляват набор от няколко взаимно свързани таблици, които свързват отделните категории на потребление от посетителите, свързани с различни форми на туризма без анализ по отношение на показателите, които имат отношение към приноса на БВП.

Никой министър за тези 10 години дори не спомена за консолидация на туристическите сдружения в сектора чрез създаване на Национална хателиерска и ресторантьорска камара и Национална туристическа организация от типа на Destination Marketing Organization, каквато има в почти всички страни членки на ЕС, но не и тук.

Не се случи и дигиталната трансформация на сектора с единна информационна система за интегриране на данните и регистрите в сектор туризъм. Фразата „дигиталната трансформация“ или „дигитализация“ не съществува в действащия Закон за туризма

Не се създаде гаранционен фонд за обезпечаване на отговорността на туроператорите, който е гарант за правата на потребителите при нереализирани пътувания.

Не се улесни процеса за издаване на електронни визи, съобразено с единната визова политика на ЕС.

Не се постави фокус към националните курорти, които са лицето на българския туризъм. Те трябва да бъдат развивани с възможност за превръщането им в целогодишна дестинация, като се използва целият им потенциал.

Не се изготви адаптирана към съвременните предизвикателства подзаконова нормативна рамка, която да регламентира статута на националните ни курорти

Няма никаква активна законодателна дейност в рамките на последните 3 Народни събрания, с изключение на един текст, който въведе законови промени, които да позволят по-бързо и без излишни разходи и тромави процедури да се излъчват видеоклипове, банери и други рекламни послания за туризъм в България във Фейсбук, Туитър, Инстаграм, Тик Ток и други световни платформи. Това е крайно недостатъчно!

Докато „не се“ и ние тихичко си кротуваме и инсценираме дейност, другите държави около нас отлетяха напред и сега ще им дишаме прахта!

-        Каква промяна трябва да има в структурата на министерството?

Необходим е нов Устройствен правилник на министерството с нова структура със съответните функции на дирекциите. Причините: на първо място, промени в организационната структура и увеличаване на административния капацитет в министерството се налагат поради глобалната промяна на туристическия пазар и управление на сектора, с акцент върху дигиталния маркетинг, анализиране и таргетиране на нови потенциални пазари за българския  туристически продукт и увеличаване на фокуса върху контрола на концесионирането и отдаването под наем на плажове по Черноморското крайбрежие. С приемането на измененията и допълненията на Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, на министъра на туризма от 01.01.2019 г. са възложени правомощия, които не са напълно обезпечени с административен капацитет. Най-сериозен недостиг на кадри се отчита за функции, свързани с контрола. Министърът на туризма е поставен в условията да изпълнява правомощия на администратор на публични средства, без това правомощие да е подкрепено с функции на служителите от министерството. Разбираемо е това, че тези функции бяха в резултат от пандемичната обстановка, свързана с разпространението на Ковид 19, но това натоварване на служителите е за сметка на текущите функции, които са осъществявали служителите преди пандемията. Така 30-40% от администрацията на министерството беше натоварена с несвойствени дейности. Тази глупост продължава и днес.

-        В стратегията Ви, част от която стана и публично достояние, се говори за две обединения в туризма - едното свързано с хотелиери и ресторантьори, а друго с маркетинг и реклама. Разкажете повече, моля.

Създаването на НАЦИОНАЛНА ХАТЕЛИЕРСКА И РЕСТОРАНТЬОРСКА КАМАРА и НАЦИОНАЛНА ТУРИСТИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ /DMO/ – Destination Marketing Organisation е проект, на който му е дошло времето и той трябва да бъде лидиран от министъра. Разработен е цялостен проект с анализ на 6 европейски пазара, добри практики, организационна структура, финансиране и съответни законодателни предложения. Ние препоръчваме Националната туристическа организация (НТО) да има персонификация като юридическо лице и правно-организационна форма - публично-частно партньорство с Министерство на туризма и водещите национално представени НПО в сектора. Моделите за финансиране на националния маркетинг и реклама на дестинацията, показват, че липсата на Национален туристически орган е недостатък на институционалния модел на българския туризъм. Има възможност в такава една структура да бъдат интегрирани създадените по силата на ЗТ, но мъртво родените Организации за Управление на Туристическите Райони, които към момента практически не функционират поради липсата на административен и финансов капацитет.

-        Към кои дестинации трябва да е насочена рекламата на България, защо изоставаме и как да наваксаме?

Изоставаме, защото ловим маймуни с трици, защото националната реклама е недофинансирана от държавата. Бизнесът обаче инвистира не по-малко от 30 милиона евро на годишна база и това може да бъде доказано. Ще наваксаме не само с пари, но и с акъл и креативност. България има шансове за позициониране на конкурентния европейски пазар от балнео и спа, през културно исторически, алтернативен, ловен, планински, голф, и много други чак до конгресния и  MICE индустрията,  ако заедно с развитието и модернизирането на инфраструктурата на страната, се инвестира в добри екипи от мениджъри и комуникатори. Днес дигиталният ПР увеличава шансовете за разпознаваемост и атрактивност на България чрез ефективни онлайн комуникации с различните публики, таргетни групи и пазари, чрез засилено позитивно присъствие в мрежата и споделяне на добрите новини за българския туризъм. Фактите трябва да са в основата на рекламирането и популяризирането на страната като променяща се туристическа дестинация в интернет пространството. Богатата история и културно наследство на страната, запазената природа и минералните ресурси, модерната хотелска база с добри възможности за конгресен туризъм са съдържанието, което българите могат да споделят чрез приложенията на социалните медии. В туристическата индустрия онлайн резервациите, сайтовете за споделяне и мощта на блоговете, превръщат възможността за избор на пътуване, ваканция или хотел в лично решение, след като сам си разгледал, споделил и разбрал. Комуникациите в интернет улесняват диалога с потребителите в туризма, но и превръщат в забавление знанията, образованието и преживяването чрез пътуване.

Нашите традиционни пазари са ясни: Германия, Великобритания, Франция, Гърция, Сърбия, Македония, Румъния, Турция, Молдова, Полша, Чехия, Словакия и Унгария. Задължителен елемент в комуникационния микс e рекламата в онлайн медии, като ще бъдат включени и телевизионна, външна, печатна, радио реклама, както и B2B събития, медийни срещи, пресконференции и други активности. Бързите темпове, с които дигитализацията трансформира туристическата индустрия, превръщат интернет в основен канал за организиране на пътуванията на туристите. Онлайн присъствието трябва де е водещо в маркетинг стратегията, защото решението за пътуване започва от телефона. Ако не си в телефона на потребителите, не си в радара въобще.

Голямо предизвикателство за в бъдеще е  привличането на туристи от далечни пазари в Азия като Китай, Република Корея, Индия и Япония. Но това е друг мач, за който не сме готови. 

-       9% ДДС за хотели и заведения е тема, върху която се упражнява голяма част от политическата ни класа, без значение има ли експертиза или не по въпроса. Обяснете защо е важно тази ставка да бъде запазена?

Запазването на тази ставка е ключово за бранша. И то не само до края на годината, а и за постоянно. Такава практика съществува в Гърция, Италия, Франция, Унгария, Австрия, Дания и почти всички държави от Европейския съюз с приоритет туризъм. Трябва да подчертая, че в много от тях ставката беше диференцирана още преди кризата с Ковид-19, а след това беше допълнително намалена. У нас намаляването на ДДС спаси огромна част от туристическия и в частност ресторантьорския бранш. Направиха се сериозни анализи, които доказаха, че като абсолютна стойност от преки и косвени данъци това дори е довело до положителни резултати за бюджета. А при приемането на настоящия бюджет се стигна до ситуация, при която туроператорите и фитнесите да са с 9% ДДС само до 30 юни 2024 г. включително. И това при направени вече бизнес планове за цялата година. Подобни ситуации са недопустими, ако искаме туризмът наистина да бъде държавен приоритет.