Мила Георгиева: Политици без капацитет няма да ни накарат да вярваме в измислена „съдебна реформа“

Смяната на главния прокурор е нерегламентиран рекет върху прокуратурата, смята бившият върховен магистрат

 Мила Георгиева, ръководител на Център за приложно-правни изследвания и практики пред Tribune.bg.

Госпожо Георгиева, в неделя станахме свидетели на необичайна случка. Видяхме главния прокурор Иван Гешев в кв. „Факултета“, за да успокои близките на убития при побой таксиметров шофьор. Някои политици побързаха да го атакуват и заради това.

Главният прокурор постъпи правилно или по-скоро нямаше друг избор. Вярно е, че досега не сме виждали нито един главен прокурор в ромското гето да разговаря с хората. Но в случая, след като никой от политиците и активистите на какви ли не неправителствени организации, които взимат солидни суми, уж, за да се грижат за правата на тази малцинствена група и да потушават етническото напрежение, когато го има, не се ангажираха със случая, то някой трябваше да го направи.

Т.нар. „политици“ го атакуват че е проявил политическо поведение, за да прикрият собствената си вина и безхаберие. Когато отстояваш закона и стоиш в полето на правото и с това ярко контрастираш на цялото бездействие на държавата и институциите й към един проблем, е нормално да те нарочат за „черната овца“. Това са политически спекулации.

Непосредствено след изборите, още в първите си коментари, същите тези политици отново подеха темата за отстраняването на главния прокурор. Защо продължава да се говори по този въпрос, след като ВСС вече се произнесе по него недвусмислено?

Още в началото на жълтопаветния преврат, Центърът за приложно-правни изследвания и практики (ЦППИП) излезе със становище относно генезиса, целите и задачите, които се преследват от организаторите му.

Продължаваме да твърдим, че в основата му стоят  интереси на обвиняеми и подсъдими олигарси, които няма как да  избегнат осъдителни присъди с правни средства. И тук за сетен път припомням цитат от литературата ни в началото на 20 век: „законът е мрежа за мухи, бръмбарите отнасят цялата мрежа“. Отнесоха мрежата на специализираното правосъдие и така делата им минаха на „депо“, ако изобщо стигнат до произнасяне от съд. Унищожаването на специализираното правосъдие  е постигната цел. Остана втората цел - поставяне на техен главен прокурор. Ето защо още  от първия ден след изборите подхванаха темата и се пазарят за постигането ѝ.

Опитите за избиране на свой, при това послушен прокурор, не са от вчера. Това е една фикс идея, която преследват. В мандата на СДС бяха избрани първите главни прокурори след 1989 г. И г-н Татарчев, и г-н Филчев обаче поставиха граница между дейността на ПРБ и политиката и отказаха да участват на страната на СДС в партийните борби. Тези хора преживяха истински ад, който шепа активисти на СДС, сега активисти на „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, им устроиха. Спомнете си операция „Змия“  в мандата на г-н Татарчев и „Бръмбарите“ в мандата на г-н Филчев. Следяха ги, подслушваха ги, ровеха се в спалното им бельо.

Главната фигура в тези сценарии сега е ръководен фактор в групите на „Демократична България“. Може би отработва мястото за себе си, защото той е единственият, който има някакъв досег с правосъдието. Другите от кликата са самодеен драм-състав. За тях Конституцията няма значение. Същото е и положението със настоящия служебен правосъден министър, който е на нивото на предходния от правителството на „Продължаваме промяната“. Тези хора, заради липсата си на опит в процеса на правораздаването, първо не знаят какви са истинските проблеми на правосъдието. Ако ли пък знаят, то тогава нямат капацитета да ги разрешат. Смяната на главния прокурор не е реформа, това е нерегламентиран рекет върху Прокуратурата на Република България.

Като споменахте бившия правосъден министър, имаме и подготвен законопроект за т.нар. „търсене на отговорност на главния прокурор“, който Надежда Йорданова изпрати във Венецианската комисия, а нейният приемник в служебния кабинет Крум Зарков изглежда поддържа. Какво е мнението ви относно този проект?

Политици без капацитет няма как да ни накарат да повярваме в „чистите“ цели на измислената от тях „съдебна реформа“ и съвсем не в „чистите им ръце“, с които „пипат“ правосъдието. Припомням публикувани в социалните мрежи записи за „...Маджо каза...“ и реакцията, показваща, че трябва да се внимава, че се записва, а снимките в джипа на един популярен в публичното пространство олигарх само надградиха това съмнение. Съдебна реформа се прави от компетентни хора без връзки с престъпния свят. Нашата ситуация обаче е „олигархът ни е по-силен от олигарха ти“. И никакъв закон, дори и най-съвършеният, няма да се хареса на тези хора и изпълняващите поръчките им политици, защото на тях им е зададена цел - наш главен прокурор. Докато г-н Гешев е главен прокурор няма спасение за тях от осъдителна присъди.

Сега на ход са ГЕРБ. Нека не забравят поразиите в техния мандат, които направиха с разделянето на ВСС на две колегии. Създадоха възможност неудобните прокурори да могат да бъдат уволнявани с 6 гласа, а съдиите с 8 гласа, при 25 преди. Нека ГЕРБ преди да решат да се ангажират с „Демократична България“, техните законопроекти и със същия кандидат за правосъден министър от едно време, или неговата секретарка, да си отговорят на въпроса - с реформите на Христо Иванов придвижиха ли съдебната система към стабилност, независимост и ефективност? Повишиха ли общественото доверие в правосъдието? Моят отговор е „не“, това беше огромна грешка.

Възможно ли е наистина законодателните промени за промяна в механизма за търсене на отговорност на главния прокурор да са залог за средствата по Плана за възстановяване, както твърдеше Надежда Йорданова и колегите ѝ от „Демократична България“? Какво общо имат двете теми?

При хора, които погазиха Конституцията, а други до тях си мълчаха, всичко е възможно. Самозваните политици на „промяната“ не реагираха на фактите за системни нарушения на закона и Конституцията, а сега много се загрижиха за търсенето на отговорност от главния прокурор. Няма защо да излагам правни аргументи против твърдението във въпроса Ви, защото целта е повече от ясна - финансирането и нареждането е да бъде сменен еднолично този главен прокурор. Ще опитват, докато не се намери мнозинство от компетентни и достойни народни представители, защитаващи интересите на България, да спрат тези порочни намерения.

Скоро ЦППИП ще излезе с анализ за съдбата на делата срещу олигарсите, които същите тези хора, които сега искат „изчегъртване“ на Иван Гешев, разпръснаха по различни съдилища. Така ще отговорим на въпроса Ви кое може, кое не трябва и какви са последиците за народа от политическото безумие в реформирането на съдебната власт.

В чия полза е да се настоява толкова за подобни промени в закона, след като става ясно, че те не могат да бъдат реализирани без промени в Конституцията, без Велико народно събрание, а и са с особено спорна полза за по-качественото правосъдие в България?

Какво тук значи „някаква си Конституция“ пред интересите на олигарсите? Ако могат с обикновено НС и при 20 народни представители, биха отнесли  и  конституционната мрежа. Интересно е да видим как ще продължат, защото е повече от ясно, че има „преразпределение“ на олигархичната група. Едните останаха при президента, а другите се еманципираха. Въпрос на време е да стане ясно.

Какви тогава са реалните проблеми на хората? Кои са реалните проблеми в наказателно-правната сфера? Ежедневно ставаме свидетели на  убийствата по улиците, проблем, за който политиците не искат дори да говорят, а очевидно е нужен консенсус. Блокирането на работата на правоохранителните орган е налице, след ликвидирането на спецправосъдието. Не чуваме напоследък за реализирани акции и заловени банди.

Отговорът ми е кратък. Не ги интересува народът и проблемите му. Единственото, което има значение за политиците ни, е да ги покажат по телевизията, за да не бъдат забравени. Да вдигнат шум по конкретен нещастен случай и токова. Жалко, много жалко, но за съжаление е така.

Редица правни експерти и практици смятат, че остарялото и неефективно законодателство в наказателната сфера е сред основните пречки за постигането на по-добри резултати. Кои са генералните слабости в процедурите и законите, които играят ролята на спирачка пред повече справедливи присъди?

Отговорът не е нито лесен, нито може да бъде кратък. Необходима е системна реформа както по теми от конституционното устройство, така и на материалното и на процесуалното право. Точната диагноза се съдържа в решените дела. В наказателното правосъдие, както в осъдителните присъди, така и в оправдателните. Там се крие истината. Но кажете ми Вие колко народни представители ще разберат нещо, ако четат съдебните актове или прелистват делата? Николко. Това е един от генералните проблеми – неразбирането на материята от страна на народните представители.

Преди дни служебният кабинет изпрати питане до КС относно правомощията на главния прокурор. Кое не е ясно по този въпрос и нямаше ли вече предходни произнасяния на КС по темата, които изясниха каква е същината на неговите правомощия?

Отговарям ви отново с въпрос: „Какво тук значи „някакъв си Конституционен съд“. Тези хора газят с боси крака цялата действаща правна рамка в България, без срам и без страх. Колко пъти Конституционният съд ще се произнася по изяснени вече въпроси? Отговорът е - докато намерят мнозинство в състава му, което ще реши делото както искат.

В искането на служебния кабинет до КС се настоява и за обявяването на противоконституционност на законово регламентираното правомощие на прокуратурата да осъществява надзор над действията на институциите. Какво цели служебният кабинет с подобно искане и  защо се прави то? Кой, ако не съдебната власт, може да накара държавните органи да работят?

Тук искам да припомня, че подобна реформа „със сатъра“ беше направена в правителството на г-н Иван Костов. Тогава отнеха правото на ПРБ да участва в дела по приватизационни сделки. ПРБ пречеше да се разграбва богатството на българския народ. Сега е същото - и  причината  е същата. Законът им пречи, защото смятат, че не трябва да има контрол върху действията им. Теглят безогледно огромни кредити и никой не трябва да им пречи на разпределението.

 

Мила Георгиева е ръководител на неправителствената организация, специализирана в изследването на правни проблеми - "Център за приложно-правни изследвания“, както и ръководител на комуникационната платформа „Диалог за правосъдие“. Юрист с дългогодишен опит и бивш прокурор във Върховна касационна прокуратура (ВКП).