От Желев до Радев: Как се промениха българските президенти?

След малко повече от месец ще бъдем изправени пред така важните парламентарни избори, от които ще зависи посоката, в която страната ни ще тръгне. Това определено е най-актуалната тема в момента. Много скоро обаче предстоят и изборите за президент, които са не по-малко важни за рейтинга на политическите сили и винаги са се характеризирали с определена интрига.

Ние от Tribune.bg решихме да надникнем малко назад във времето и да проследим как се е развила през годините на Демокрацията президентската институция - от Желю Желев до Румен Радев. Какво е било доверието в нея, какви са били политическите страсти във всеки един мандат, какво е провокирало противопоставянето между президент и изпълнителна власт. За да бъде пълноценен този преход във времето, ни помогна социологът Мира Радева.               

Вие сте автор на книгата „Общественото мнение в годините на прехода“, където очертавате обществените нагласи от началото на демократичните промени до към 2011 година. Като човек, който активно следи политическата картина в България и към този момент, можете ли да коментирате как се разви доверието в президентската институция в България от Желю Желев досега?

Авторитетът на президентската институция зависи и от цялостния обществен климат. В най-голяма степен зависи от общото доверие към политическата система, начина, по който се развива страната, общото удовлетворение на хората от живота им най-генерално. Разбира се, имало е пикове, но като цяло президентската институция, дотолкова, доколкото е замислена като консолидатор на нацията, като обединител, като фигура, като институция, която балансира политическите страсти, тя винаги е била с най-висок рейтинг, с най-висока степен на одобрение. Именно, защото се очаква от президента да бъде балансьор.

Дори, когато страната е била в дълбоки кризи, когато е падал много сериозно рейтингът на парламента, макар че той винаги е нисък, не е голяма изненада, но примерно падало е доверието в правителство, имало е предсрочни избори, имало е нажежена политическа обстановка, тогава президентската институция пак някак си е стояла над всички останали. Това се дължи на начина, по който е замислена, според мен. От всички президенти, които аз съм имала удоволствието да наблюдавам през тези години, най-високо стои доверието в президента Петър Стоянов през 1997 година при връщането на мандата. Там има един рекорден рейтинг - 88% доверие, който по нашите данни (б.р. Института за социални изследвания и маркетинг МБМД) не се повтори никога повече.

Това е просто, защото в този исторически момент всички очи бяха вперени във фигурата на президента, който получи мандата  и се очакваше след тази дълбока икономическа и политическа криза някак си да омиротвори, да успокои политическите страсти. Уникалността на самата ситуация доведе до високия рейтинг на Петър Стоянов. Иначе той като цяло имаше висока степен на одобрение, както разбира се и Първанов, който в определени моменти имаше пикови стойности.

Не са малко случаите, в които президентите са влизали в директна конфронтация с изпълнителната власт. Първият такъв случай беше съвсем в началото, още 1991 година с казуса „Боянски ливади“ на Желю Желев, когато той излезе в опозиция на собствената си политическа сила. Става въпрос за тежкия конфликт с Филип Димитров, който в крайна сметка доведе и до оставката на Филип Димитров, защото той поиска вот на доверие, за което впоследствие беше много сериозно критикуван  и подкрепящата го тогава ДПС се обърна, а това доведе до падане на кабинета на Филип Димитров. Това трайно развали отношенията между СДС и Желю Желев.

По-късно те излязоха с един американски номер – предварителни избори за кандидат на десницата, на СДС тогава, но всъщност Иван Костов и ръководството на партията недолюбваха Желю Желев именно заради този конфликт и в крайна сметка неговата кандидатура не беше издигната втори път от СДС. Беше издигната тази на Петър Стоянов. Така че, това е първото историческо противопоставяне, обръщане на президента срещу партията, която го е издигнала.

Подобни искри, не толкова сериозни, имаше и между Петър Стоянов и Иван Костов, когато г-н Стоянов беше президент. Тогава публично станаха известни тези думи на Петър Стоянов „Иване, кажи им, те ще те разберат!“ заради съмненията за корупция. Това се случи, когато Иван Костов без никакви обяснения, смени една голяма част от кабинета – 10-12 министри. Доста сериозна реконструкция. Просто си беше нов кабинет на Иван Костов. Той обаче е известен като доста злопаметен човек и му го върна под някаква форма, като не го подкрепи на изборите за президент през 2001 година.

Тогава Петър Стоянов остана в нищото. Царят му беше обиден, защото всъщност той искаше да бъде президент, обаче там решението на Конституционния съд му подля вода. Отношението на Симеон Сакскобурготски беше такова, че той дори не отиде да гласува. НДСВ също не подкрепиха Петър Стоянов, а СДС и Иван Костов не го подкрепиха в достатъчна степен, макар и формално да го издигнаха. И се стигна до това, че изненадващо за всички беше избран Първанов. Това доведе до много неблагополучия за СДС по-нататък.

Няма какво да говорим, и между Георги Първанов и БСП са прескачали някакви искри, но като че ли там нещата вървяха относително най-гладко и Първанов имаше доста сериозен късмет с опонентите си, защото успя два мандата да спечели.

Що се отнася до Росен Плевнелиев, уникално предан на Бойко Борисов и на ГЕРБ. По-толерантен към кабинета си не сме имали буквално. Даже понякога и аз съм му се чудела, защото доста пъти Росен Плевнелиев имаше основания да се сърди на Бойко Борисов, от самото начало. Смятам, че някак си Плевнелиев получаваше по-малко подкрепа от Бойко Борисов отколкото Бойко Борисов от Росен Плевнелиев. Винаги го е защитавал с гърдите си и ГЕРБ също. Така че, там не е имало никакви сериозни търкания.

Интересна е ситуацията с Румен Радев. За мен той е най-войнстващият президент, най-категорично критикуващият кабинета. Вярно, че не е неговата политическа сила, но независимо от това толкова рязка, толкова категорична критика, толкова партийно отношение към изпълнителната власт, никога не е имало. Въпреки всичко социолозите казват, че това е най-харесваната институция в момента. До колкото последно съм чувала доверието е някъде около 50%, което е много достойно на фона на разрухата на авторитета на всички политически партии, лидери, доста високо одобрение отново. Излиза, че президентската институция е много харесвана от хората. А самата политическа система недооценява ролята на президента, защото той реално не разполага с голяма власт. Ето виждате, може да върне някой закон в парламента, пък те си му го връщат обратно и нищо не се случва.

Петър Стоянов и Румен Радев се считат от социолозите за президентите, които встъпват в длъжност с рекордно доверие – около 60%. Ако направим един паралел обаче между двамата президенти на България, какво можем да кажем за единия и за другия?

Няма паралели! Аз съм работила по кампанията на Петър Стоянов, когато спечели изборите и си спомням, че тогава кандидатът на БСП Иван Маразов беше много слаб. Толкова слаб, че истинските опасения бяха Джордж Ганчев да не мине Иван Маразов. Защото ако Джордж Ганчев беше минал Иван Маразов, опасността за Петър Стоянов беше по-голяма, отколкото ако е срещу Иван Маразов.

В крайна сметка добре беше построена като цяло кампанията, добре издържана и 22% спечели Джордж Ганчев, а 26% Иван Маразов. Така Маразов отиде на втори тур. Както виждате обаче, дори на финалната права са били доста близки резултатите. Все пак срещу Маразов си имаше едно обединение, защото той наистина не стоеше добре. Имаше много причини да не събере необходимата подкрепа. Междувременно и страната някак си се беше преориентирала. До 96-а година имаше един мит за това, че Европа никога няма да ни приеме, поради което ние трябва да вървим с Русия. Обществото беше много силно разделено в този геополитически избор – дали да си върви както преди с Русия или обратно – да се опита да кандидатства за Европейския съюз.

Всъщност малко бяха вече започнали да се накланят везните. Митът за подкрепата на Русия някак си рухна по време на правителството на Виденов и хората започнаха да разбират, че нашите домати и кьопоолу няма да ги купуват толкова много, както преди и руският пазар няма да се отвори за нас. В един момент хората започнаха по-сериозно да мислят в посока Европа и Европейски съюз и всъщност Петър Стоянов и СДС тогава яхнаха тази вълна – добра геополитическа ориентация. Виждаше се, че обещанията от Изток няма да сработят.

Колкото до сегашната ситуация с Румен Радев и неговата подкрепа от 60%, тя дойде според мен по две причини. Едно наше изследване през 2016 година, още февруари месец, показа, че ГЕРБ има много сериозни проблеми да вземе президентската институция. Ние тествахме кого ли не и се оказа, че хората искат политическа промяна. Вероятно защото търсят контрабаланс, защото ГЕРБ им беше дошъл малко в повече. Това беше едната причина. И второ – много трудно се намираше легитимна фигура. Дори сега ми е трудно да кажа, ако не бяха издигнали Цецка Цачева и бяха издигнали друг кандидат, дали нямаше да бъде същият резултатът.

Виждаше се, дори лично Бойко Борисов нямаше добри резултати, ако се беше кандидатирал за президент. Може би при много умела кампания, можеше да се случи нещо. Но самата изходна позиция на ГЕРБ през 2016 година не беше добра. До ден днешен се чудя, дали издигайки Цецка Цачева, всъщност не си спестиха по-гръмогласен провал. Защото някак си излизаше нормално Цецка Цачева да изгуби срещу Румен Радев по много причини. Първата е, че е жена и не се възприема в ролята на главнокомандващ, далеч по-добре се вписваше в тази роля Румен Радев. Малко им оставиха мача ГЕРБ. И тогава си имаше една много сериозна вълна за промяна на политическата система, даже повече от сега. Изборите за президент вървяха заедно с референдума, където гласуваха над 2 милиона в подкрепа на мажоритарния вот, което от своя страна беше искане за много категорична промяна на политическата система.

Според последните проучвания на колегите ви от Агенция „Афис“ доверието в президента Радев се срива до около 41% - това може ли да се определи като някакъв антирекорд?

Не, не е антирекорд. Просто, когато ти заемаш партийна позиция, има много ясни правила и те са наистина изчислими статистически. Колкото по-неутрален си в политическите си реакции, толкова повече събираш одобрение от всички електорални групи. Междувпрочем една от причините да не се харесват различните политически партии е защото те са пристрастни, те са обединени около ценности от определен характер. Те трябва да са ясно различими.

Докато президентската институция е всеядна, тя обединява всичко и колкото повече един президент изглежда неутрален в очите на хората, толкова посъбира подкрепата от различните електорални групи. Когато той заеме много ярко позиция анти, в каквато посока и да е, на определена политическа група, той всъщност губи подкрепата на симпатизантите на тази партия, в случая на ГЕРБ. Просто е оттеглена подкрепата на онези, които се ориентират в център-дясно от политическия спектър. Тези, които подкрепят ГЕРБ не харесват Радев. Те са се оттеглили, защото той говори срещу ГЕРБ.

Виждаме как се движи доверието в основните институции и политически лидери в момента, какви са прогнозите Ви за предстоящите избори?  

Много е трудно да се каже, защото практически нямаме кампания. Кампаниите през последните години са в много кратки срокове и е трудно да се проследи как се движат така наречените плаващи, периферни електорати. Избирателите в последния момент избират в резултат на нещо, което са чули, видели. До голяма степен нараства масата на хората, които вземат решение в последния момент, защото пък и самите кампании са такива – свръхкратки и хората действат импулсивно под влияние на последното, което са видели.

Много неизвестни има за тези избори. Аз дори не съм гледала последните изследвания, но за мен има много неизвестни и много неясноти. Не е ясно коя от трите основни партии на финала ще надделее. Изглежда, че това ще бъде ГЕРБ. Много оспорвано ще бъде между БСП и Слави Трифонов, там ще има битка. Не е ясно дали Слави Трифонов ще успее да прибере цялата електорална периферия и дали тези партии като ВМРО, Воля, НФСБ, Мая Манолова ще успеят да прескочат 4% бариера или не. Всичко това зависи от активността на избирателите.

В крайна сметка избирателят решава и от избирателя зависи страшно много какви съотношения ще получим. В резултат на тези съотношения са възможни различни сценарии след това за изпълнителната власт. В момента за мен е напълно неясно. Още повече аз сега не съм практикуващ социолог и съм доста далече. Друго е да съм там, в кухнята!