Митрополит Антоний: Възкресение Христово е вяра, а не рок концерт и шоу в храма

Интервю на Кирил Борисов, „24 часа“

Ваше Високопреосвещенство, има ли опасност хората да се отдалечат от вярата и Църквата в тази ситуация с пандемията от коронавирус?

- Ситуацията е изпитание за всички вярващи, което ще ги приближи още повече до църквата, отколкото да ги отдалечи. Знаем, че вярващите християни в периоди на изпитание са се обединявали в обща молитва към Бога, за да може Той да ги избави. Българската православна църква чрез онлайн литургиите, чрез телевизионния екран, чрез проповедите в социалните мрежи не оставя вярващите хора без духовна храна. Що се отнася до това изпитание, всички се молим скоро то да ни отмине.

- Ще има промени в някои традиции - минаването под плащаницата, няма да се ходи до Божи гроб за благодатния огън. Това ще разколебае ли вярващите християни?

- Това са мерки, които се взимат конкретно и единствено за създалата се ситуация. С Божията помощ догодина се надяваме всичко да бъде според традицията, която и досега сме спазвали. Когато вече няма опасност от такава вирусна инфекция, ще се раздава върба, ще може да се минава под масата, ще се целува светата плащаница. Надявам се догодина да посрещнем Възкресение Христово, носейки благодатния огън от Божи гроб, участвайки в службата там. Нека хората да знаят, че това не е отстъпление от вярата, а съобразяване с мерките за сигурност, които българската държава призова всички отговорни институции да приемат. Виждаме, че храмовете останаха отворени, което е голям дар за всички вярващи.

- Каква е ролята на духовника в тези тежки времена за хората?

- Духовникът трябва да бъде истински отец, който да успокоява, наставлява, насърчава и обединява своето паство. Като такъв трябва да ги призовава към търпение и послушание. Българският патриарх призова всички вярващи да спазват стриктно указанията на Националния оперативен щаб, които имат за цел не да ги ограничават, а да ги предпазят от разпространяването на заразата, както стана в Китай, Италия, Испания. Всичко това го правим не за удовлетворяване на лични интереси, а със загриженост за здравето на българския народ. Затова Българската православна църква призова да се спазват мерките. Ние като отговорни свещенослужители сме длъжни да подкрепяме държавата в тази борба с разпространяващата се епидемия.

- Защо вярващият човек преминава по-лесно през подобни изпитания?

- Вярващият човек има непоклатима опора, твърдата скала на вярата, която е Христос. Невярващите - често когато изгубят здравето си, любима вещ и не вярват в Бог, те губят всичко, което имат. В Свещеното писание се казва, че където е съкровището, там ще бъде и сърцето ти. Когато загубят скъпа вещ, към която са привързани, те губят себе си. Техният живот започва и свършва само с материалното. Духовният човек - независимо дали губи една или друга придобивка, която ползва тук, на земята, е важно да не загуби Христос. За нас това е важно. Вярата ни се основава на това, което не се вижда. Затова вярващият човек приема всичко с търпение, смирение, с упование, че Бог не допуска и не ни дава да понесем по-тежки изпитания, които не можем да понесем. И той го прави, за да изпита нас, човеците.

- Наистина много хора вярват, че пандемията е изпитание от Бог. Милостив ли е сега, като ни изпраща такова изпитание, и справедливо ли е?

- В Свещеното писание Бог казва: “Моите пътища не са ваши пътища”. Много често ние, хората, имаме ограничен мироглед, с който не можем да надникнем в това, което Бог е приготвил за нас, човеците. Бог е далновиден, Той промисля. Понякога, ограничени поради греха и материалните си щения, не можем да промислим и прозрем в дълбочина Божия промисъл. Бог допуска изпитания, които имат за цел да ни вразумят, да ни направят още по-вярващи, по-единни. Едно изпитание се допуска, за да ни обедини, да отхвърлим материалното, да се пренесем в духовното. Това не е наказание, а благословение. Естествено, неприятно е, че се губят хиляди човешки животи. Но по време на световни войни, други епидемии, природни бедствия също се губят човешки животи. Молим се за душите на всички, които не са сред нас. Като вярващи приемаме всяко изпитание. Единствената ни утеха е молитвата и скорошното ни избавление чрез нея.

- Как Възкресение Христово може да повлияе на тази ситуация и дали след празника на празниците ще има обрат в пандемията?

- Надяваме се. Защото Христос победи смъртта със своето Възкресение. Той е източник на всяко благо, Той е онзи победител на смъртта, който избавя от всяка човешка неволя. Църквата призова вярващите да се молят усилено в тези дни на изпитания. Църквата прибави специални молитви за избавление от коронавируса.  Вярваме, че чрез молитвите, ако не престане след Възкресение Христово, то той ще отшумява и скоро ще се възвърнем към нормалния начин на живот, но много по-силни, по-добри, и много по-вярващи в Бог.

- Направихте обръщение към хората, в което се казва, че скоро пак ще се видим в храма, в театъра, в парка. Основното послание бе да сме по-добри един към друг, да намерим ближния. Възможно ли е това в условията на социална изолация?

- Социалната изолация ще ни приближи един към друг, защото ще опознаем същността на всеки един от нас. Понякога заради забързаността на живота не оставяме време за най-близките. Сега имаме достатъчно време да прекараме с тях и да преоткрием това, което сме пропуснали в тази забързаност, и да се обединим още повече и да станем по-близки.

- Чуха се различни мнения за Светото Причастие и ролята му в разпространението на заразата. Какво трябва да знаят хората?

- Не стои въпросът дали причастието е източник на зараза. Църквата е категорична, че не може да бъде източник на зараза. Ние казваме, че човек от човека се заразява. Причастието, което е тялото Христово, не може да бъде източник на зараза. Вярващият човек подхожда с вяра. Невярващият в своето неверие може да изтъкне хиляди аргументи, които се основават на разума. Всичките онези, които ни дават примери на техния опит, да знаят, че Бог е над природните закони. Естествено, не бива да приемаме Светото Причастие като магическо питие, което ще ни излекува автоматично от болест. Знаем, че Христос лекува човешката душа. Духът е този, който животвори в човешкото тяло. Църквата се придържа към своите традиции за преподаване на Светото Причастие с обща чаша и лъжичка. Това се основава на многовековен опит. Така се е преподавало, такава е традицията на Църквата. Бих дал един пример за всички рационално мислещи. На Тодоровден, първата събота на Великия пост, се причастиха хиляди вярващи християни в България, и то по време на епидемията. Знаем, че ако наистина Причастието беше източник на някаква зараза, както твърдят, тук трябваше да бъде втори Ухан. Минаха повече от 40 дни. Но не е така. Нека не изкушаваме Господ и да вярваме в неговата любов и милост.

- Сега, когато се заговори за пандемията и църковните традиции, много хора научиха, че се причестяват тези, които са се изповядали, постили, подготвили. Как възприемате масовото струпване на хората по големи празници, а за останалите не са в храма?

- Възкресение Христово не е рок концерт или шоу за тези, които се събират, за да видят патриарха, митрополита, който раздава огъня, или да чуят камбанния звън. Възкресение Христово е основата на вярата на всеки един християнин. Знаем, че ако Христос не беше възкръснал, нашата вяра е безсмислена. Възкресение Христово е Празникът на празниците, дългоочакваният празник на живота, който сме очаквали и изстрадали чрез подвига на поста пред Светата Четиридесетница, съпреживявайки всички онези съкровени моменти от последните дни и наставленията на нашия Спасител. Причастието е за ония, които са постили, изповядали са се, подготвили са се да приемат Христос в сърцето си. Към причастието не могат да пристъпват хора, които не са се подготвили, изповядали и благословени от своя духовен отец. Това беше призивът на Светия синод - да се причестяват хора, които свещениците познават. В храма идват много хора. По инерция, когато виждат, че някой тръгва към светата чаша, нареждат се на опашката, за да вземат и те причастие. Тук идва колизията, че ако свещеникът не познава хората, се причестяват такива, които не са постили, които дори не са наясно със смисъла и значението на Светото Причастие. За да не се допуска такъв произвол, призовахме хората да имат отговорно отношение към причастието и свещениците да бъдат по-внимателни.

- Това, че храмовете в България остават отворени, е голям компромис между Църквата и държавата. Как стоят нещата в Европа. Може ли да се направи паралел?

- Разликата е огромна. Богослуженията навсякъде в Европа са преустановени. Възкресение Христово ще бъде посрещнато от затворени църкви, богослужението ще се извършва само от свещеника, без хора или в тесен кръг. И това е заради бързото разпространение на епидемията. Очаква се в Италия, Испания, Австрия и Германия мерките да се облекчат и да се допусне богослуженията да се отворят за определен кръг хора, спазвайки всички изисквания за безопасност. Благодарни сме, че Бог направи така, че българските храмове да останат отворени. Това е заради добрата съвест и вярата на министър-председателя, който каза, че не може да предприеме такива действия. Защото знае, че вярата е насъщна потребност на голяма част от българите. Независимо, че се чуват гласове, които обвиняват Църквата и правителството затова, че не са затворили храмовете. Една голяма част от българите, за разлика от тези, които хулят, имат потребност да дойдат в храма, да се помолят, да останат със себе си и с Бога в храма. Няма как да затворим дома Господен, вратата, през която хората идват при Христос. Не можем ние, които се молим за хората, да ги изгоним от храма. Това е Божи промисъл. В България ще можем да посрещнем с открити врата празника Възкресение Христово. Естествено, Църквата и държавата носят солидарна отговорност за това. Ненапразно Светият синод призова чрез окръжни послания всички вярващи и свещенослужители да спазват строго изискванията на Националния оперативен щаб - за дезинфекция на помещения, маски, отстояние между хората и всички други. Правим всичко възможно, което можем с човешките си сили. Всичко останало е от Бога и за Бога.

- Вашето послание как да посрещнем Възкресение Христово?

- Възкресение Христово трябва да посрещнем с отворени сърца, с искрена вяра във възкръсналия Спасител. За да може Той чрез очите на светлината на Възкресението да разпръсне мрака на страха, на паниката, неверието и да озари тъмните места от човешката душа с любов. Да бъдем по-добри, единни в преодоляването на трудностите, защото знаем, че „ако Бог не опази града, напразно бди стражата”. Да имаме упование в Бога. А това, което ние не можем да направим като човеци, Бог ще го направи.

- Откъде намирате сили да сте толкова активен - на служби, пътувания, в социалните мрежи, срещи?

- Всеки духовник черпи от неизчерпаемия източник, който е Божията благодат, любов и милост. Молим се Бог да ни дава сили, защото живеем в трудни времена на изпитания към вярата и духа. Бог е нашият пристан, убежище, опора. Той въздава благодат на всички, които просят от него. Той е Онзи несекващ извор на живота, от който ние черпим.

- Къде ще служите на Възкресение Христово?

- В патриаршеската катедрала “Св. Александър Невски” заедно с Българския патриарх. Службата ще се предава на живо по БНТ, в сайта на Българската патриаршия, на фейсбук страницата също. Нека всички, които останат по домовете си, да знаят, че тяхната жертва пред Бога също ще бъде приета.