Мохамед Халаф: Преувеличени са страховете за бежански поток от Афганистан към Европа, подобен на този от Сирия през 2015 г.

САЩ от две години преговарят с талибаните в Доха за постигане на мирно споразумение, с което да бъде уредено управлението в Афганистан. Тези преговори започнаха още по времето на Тръмп. Проблемът е, че американците не включиха представители на афганистанската власт в тях, защото талибаните първо искаха да бъдат само със САЩ и впоследствие, след като постигнат някакъв напредък, това да доведе до допълнителни преговори с правителството в Кабул за подялба на властта. Талибаните стратегически по-добре са обмислили тяхната политическа роля и военна способност и точно това е капанът, в който паднаха САЩ. Проблемът е, че по този начин, с тези преговори САЩ легитимираха талибаните. В същото време талибаните от своя страна не спряха да водят военни операции срещу правителството в Кабул, политическата система в Афганистан, хората и армията. В този контекст голямата грешка на САЩ беше, че поискаха само едно нещо от талибаните – да им гарантират, че те няма да позволят Афганистан отново да се превърне в база на тероризъм на „Ал Кайда“ и други подобни организации, както и че САЩ няма да бъдат нападнати по същия начин, както се случи на 11 септември 2001 година, тоест преди 20 години. През това време талибаните мобилизираха военните си сили, разчитаха най-много на това да убедят американците, че са сериозни в тези преговори. Американците започнаха да правят компромиси спрямо талибаните, без да се консултират с правителството в Кабул. Те договаряха например да бъдат освободени 5 хиляди военнопленници от затворите в Афганистан, тоест техни бойци, които са около 15 хиляди и след постигане на споразумение за мир другите 10 хиляди да бъдат също освободени. Това провокира изключително много правителството в Кабул, защото то счита, че талибаните не са сериозни. Оказа се, че американците пренебрегват абсолютно най-заинтересованите от уреждането на проблема и постигането на мир в Афганистан, а именно правителството  и парламента. Защо се случва това? Има комплекс от причини, които доведоха до това талибаните да си извоюват тази победа за няколко дни, макар че разузнавателните служби в САЩ мислиха погрешно, че това ще се случи след три месеца. Но всъщност на талибаните им трябваха само няколко дни. Макар че американците са инвестирали около 100 милиарда долара в подготовката, въоръжението, екипировката, създаването на нови контингенти и специални части на афганистанската армия, тя не успя да защити държавата поради много причини, може би най-важната е голямата корупция в армията и политическата система.

Защо САЩ 20 години търпяха провал в Афганистан? Не осъзнаваха ли, че изтегляйки се, оставят страната да бъде превзета

Те не знаеха, че това ще се случи. Те смятаха, че това ще доведе до мирен процес, при който в управлението ще участват талибаните. Няколко дни преди победата на талибаните президентът Джо Байдън заяви на пресконференция, че не очаква те да превземат Афганистан и Кабул, че това е невъзможно, защото техните бойци са около 75 хиляди, докато армията в Афганистан, която е обучена по американски планове, наброява 350 хиляди войници. Това е голяма илюзия, защото вече има данни от различни специализирани институции в Европа и в САЩ, че много призраци съществуват само на хартия. Различните военни и политически ръководители в Афганистан са използвали това, за да усвояват милиони долари за заплати и какво ли не. Фактически тази бройка не съществува, може би афганистанските бойци са с 30% по-малко. Друга причина е, че афганистанската армия беше затруднена в обучението на работа с новите военни технологии. Има съвкупност от различни причини, които доведоха до това поражение на афганистанската армия. Самият Байдън през 2009 година, когато беше вицепрезидент на Барак Обама, беше против решението на президента да се изпращат допълнителни войски в Афганистан. В същото време страната има етнически, религиозни, сектантски групи, между които има омраза и сериозни вражди, както и военни феодали, които са изградили мрежи от интереси. От 20 години и повече те се възползват от тези войни, като целите са им да натрупат богатство, да добият контрол върху населението в големите провинции.

На какво се дължи липсата на истинска съпротива от страна на властите в Кабул?

Все още е трудно да се даде пълна оценка, тъй като всичко става бързо и изненадващо. Психологическата война, която водиха талибаните през всички тези години, доведе до това, че армията и различните служби за сигурност нямаха този контрол върху своите войници и видяхме как това се случва в световните медии – как властта се предава от генералите на представителите на талибаните. Има индикации за издадени заповеди от високите етажи на управлението талибаните да превзимат териториите и всичко да се предава на тях, да не разрушават страната и да не убиват хора. Ако разсъждаваме обективно, трябва да признаем, че  Афганистан не е това, което беше преди 20 години. Има постигнат голям напредък. Но най-важното, за което американците трябва да мислят е че, когато гледат часовника си във Вашингтон, стрелката сочи друго време от това, което е в Багдад, Кабул или Аден. Неразбирането на това общество, на нравите, религията, религиозната догма в умовете на различните слоеве на населението, води до такива провали – не само в Афганистан. Това, на което в момента сме свидетели, се случи и през 2011 година, когато Обама реши да напуска Ирак.

Започва да се говори за „добрите талибани“ – американците се разбраха с тях да се изтеглят, други страни установяват дипломатически отношения. Това не били същите талибани, които организираха 11 септември. Има ли резон в подобни съждения?

Поначало аз мисля, че талибаните сега не са тези, които бяха преди 20-25 години. Ако погледнем обаче структурата на лидерите и управлението на това ислямско радикално движение в момента, ще видим, че тези, които го ръководят са същите. Разликата е, че в Афганистан сега има нова генерация момчета и момичета, които не знаят нищо за талибаните. Те са родени, живели и образовани в други условия. Дали това поколение ще позволи на талибаните да упражняват същото поведение, което беше преди 20 години – това е въпросът. Аз не мога да се съглася с твърденията, че талибаните могат да се променят. Като форма може, но като съдържание никога, защото тяхното съществуване се базира върху религиозната догма. Чисто тактически те могат да се променят, за да успокоят населението, защото знаят, че ще има изолация, ще има бойкоти и икономически санкции. Тъй че, нека да изчакаме какво ще се случи. Както каза президентът Байдън, в момента САЩ водят война срещу тероризма навсякъде и без да има американски военни на място. Така че война срещу Афганистан може да се води и без военно присъствие 

Основно притеснение е съдбата на жените, които и до момента нямаха особени права. Какво ще се случи?

Какво казаха талибаните още първия ден, когато превзеха Афганистан: „Няма да закачаме жените, ще ги оставим да ходят на работа, на училище, но да слагат забрадки“. Ще видим. Забрадки има във всички страни от арабския регион и жените са задължени да ги носят от техните семейства или от самото общество. Но забрадки се носят и в Европа, когато жените искат да покажат, че са мюсюлманки и че не се срамуват от своята идентичност. Страх у жените има, че ще ни принуждават да слагат забрадки, бурки и да не показват лицата си изобщо. Но всичко, което ще се случи в Афганистан по отношение на жените, по отношение на населението като цяло ще зависи от това как международната общност ще реагира на нарушението на човешките права. Кажете ми как да вярвам, че жените в Афганистан няма да имат същата съдба на жените в Иран или Либия?

Говори се за баснословен брой потенциални бежанци – стотици хиляди могат да тръгнат към Европа. Каква е прогнозата Ви?

През последните няколко дни от различни доклади става ясно, че вече има 400 хиляди афганистанци, напуснали територията на Афганистан. Насочили са се към съседните държави. Голяма част от тях са млади и образовани. Тази част не иска да остава нито в Турция, нито в Иран или Пакистан, нито в другите съседни държави. Те искат да стигнат до Европа. Дали това ще се случи? Аз не очаквам вълната от бежанци да бъде като тази през 2015 година от Сирия. Тогава 1 милион се насочиха към Европа. Нещата са различни. В момента вече има защитни механизми и мерки, за да не се случва подобна ситуация. Най-голям брой бежанци се стекоха към Пакистан, който затвори границите. В Иран и Пакистан, Таджикистан, Узбекистан има милиони бежанци от Афганистан още преди това. В момента най-много бежанци се насочват именно към Иран, защото страната е пуснала два коридора към Турция. Турците обаче също вземат мерки. Президентът Ердоган съобщи, че ще бъде изградена една стена, която да не позволява на тези бежанци да преминават границите. Аз мисля, че част от тях ще успеят, ще продадат всичко, което имат и ще дадат парите на трафиканти. Според ООН, оборотът на такива трафиканти е 30 милиарда долара годишно. Има преувеличени страхове в България и в другите европейски държави за това, че потоци като тези през 2015 г, ще тръгнат към Европа. Няма да се случи подобно нещо, но това не означава да бъдем спокойни, трябва да се вземат бързи мерки.