Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. На Трибуната – Христо Мутафчиев: Бях импулсивен, вече хвърлям топката бавно и се кефя как пада в коша

Мнения

На Трибуната – Христо Мутафчиев: Бях импулсивен, вече хвърлям топката бавно и се кефя как пада в коша

Снимка:

На наградите „Икар“ чакат специален гост – Лили Иванова ще пее „Главната роля“

В Деня на театъра – 27 март ви предлагаме интервю с големия български актьор и председател на Съюза на артистите в България – Христо Мутафчиев. За наградите „Икар“, които ще бъдат връчени тази вечер на официална церемония в Народния театър, за ролите на Христо на сцената и в живота, за превратностите на съдбата и волята да продължиш напред, за стремежите и новите хоризонти

Намираме Ви тук в офиса на Съюза на артистите в неделя, преди Международния ден на театъра, когато по традиция раздавате наградите „Икар“. Как върви подготовката, как ще изглежда церемонията тази година, какво да очакваме?

В началото, когато започнахме да правим наградите, се стараехме да има тема, да има спектакъл, да има конкретна посока и мисъл на въздействие от сцената. Беше интересно и любопитно. Тогава имаше и доста теми, които вълнуваха обществото. Все повече и повече се оказа обаче, че чисто телевизионно не стига времето, което ни се отпуска от Българска национална телевизия. А и категориите на наградите са около 23. Затова започнахме да се концентрираме изцяло и само върху раздаването на самите награди. Правим и го от гледна точка на това, че колегите трябва да бъдат уважени. Всеки да има своето време на сцената и трябва да бъде по някакъв начин удовлетворен от излизането си на сцената и получаването на наградата. Ето защо „Икарите“ се превърнаха в стриктна церемония по раздаването на наградите без допълнително утежняващи организацията на събитието странични елементи. Това, което мога да кажа е, че наш много специален гост тази година ще бъде Лили Иванова, която ще открие наградите „Икар“ и много тематично ще изпее песента „Главната роля“, която е много припозната, тъй като раздаваме награди за главна мъжка и женска, поддържаща мъжка и женска роля. И песента, и текстът кореспондират с нашата церемония. Ние затова си позволихме да я поканим. Тя пък не отказа! Знаем, че все пак Лили Иванова доста прецизно си подбира ангажиментите и участията, но тук не отказа, защото първо е наш член, на Съюза на артистите и второ, защото, доколкото я познавам питае много добри чувства към работата на Съюза на артистите и въобще към нашата гилдия!

Знам, че в момента сте много ангажиран с различни проекти, играете и репетирате в театъра, снимате сериал, отделно ръководите Съюза, как успявате да ги съчетавате?

При добра организация на седмицата, при добра организация на деня, при добра концентрация във всички тези детайли, нещата се получават!

Остава ли Ви някакво свободно време изобщо?

Не, разбира се. Но то в момента не ми и трябва, защото ще имам достатъчно свободно време, когато се пенсионирам един ден!

Как обича Христо Мутафчиев да разпуска?

Разпускам с музика и със семейството все повече и повече, вечер най-вече! Много прозаично разпускам – гледам телевизия, вечерям със семейството си, говорим си, излизаме от време на време, ходим извън София, ако ни се отдаде възможност. Това става пак при добра организация на времето.

За какво мечтае днес Христо Мутафчиев?

Той по принцип Христо не е мечтател. Аз не съм мечтател, може би, защото съм много трезво мислещ човек, много земен и много прагматичен в действията си. Аз предпочитам да си пожелая нещо и да отида, да го взема. Не мога да стоя и да мечтая сега да отида до магазина, за да си купя шкаф. Просто си организирам времето, отивам и си купувам шкаф. Ако имам мечти, те са свързани най-вече с това да бъдат здрави хората около мен, които обичам, защото за себе си разбрах, че счупи ли се човешката машинка, после няма оправяне или ако има оправяне то е много бавно, а пък животът е много кратък и свършва неочаквано!От тази гледна точка държа на това хората около мен да са здрави. Много държа на това и тенденциозно работя в тази посока – хората около мен просто да са здрави! А пък щастието е валидно за всеки отделен индивид и той сам може да си го прави или не може да си го прави!

Разкрийте ни нещичко за този нов сериал, който снимате. За какво се разказва?

Това е много интересна история. Главните действащи лица са пожарникари. Има интриги, има завист, има любов, има изневери вътре в този сериал. Има много интересни събития в него и най-хубавото е, че участват наистина много добри актьори.

Каква е вашата роля?

Моята роля е на един човек, който е бивш пожарникар и вече се е пренасочил към друга сфера на живота. Занимава се с бизнес, който отново е свързан с „Пожарната“, с хората, които работят там. Той е един вътрешен двигател на много събития. Това мога да кажа за него. Пак повтарям – хубавото е, че участват много добри актьори и мисля, че публиката ще се кефи на нещо такова.

Кога да очакваме този нов сериал на екран?

Най-вероятно от октомври нататък.

По коя телевизия?

По Нова телевизия. Ако забелязвате, Нова започнаха все повече и повече да правят български сериали и то добри български сериали, което дава и шанс на много млади хора да се появят в електронната медия, а с това разбира се да им тръгне и нов път в театъра, защото не е само телевизията.

С какви предизвикателства ежедневно се сблъсквате като председател на Съюза на артистите, през какви трудности сте преминал за всички тези години?

Не знам дали думата е предизвикателство. По-скоро аз се сблъсквам с много проблеми, проблеми на мои колеги, изобщо на хората от гилдията, свързани с техния труд, със заплащането, с условията на труд по местата, където работят. Най-хубавото е, че за целия този не кратък период, през който съм преминал в Съюза на артистите, успях да се науча на начин на реагиране към конкретните проблеми и най-вече разбрах, че монетата има две страни винаги, т.е. като чуя истината и проблема според колегата, неговата гледна точка, задължително трябва да чуя и другата страна, на работодателя, за да знам дали в крайна сметка колегата не ме подвежда по някакъв начин. Имал съм случаи, в които реагирам импулсивно и действам веднага. Вдигам телефона и се скарвам със съответния работодател, а впоследствие се оказва, че колегата не е бил много читав, че самият той е създавал повече проблеми, отколкото работодателят на него. Затова вече гледам да бъда по-балансиран, по-умиротворителен, отколкото реагиращ бързо и палещ фитила на мига. Разбрах, че нещата стават с говорене и със сдобряване на двете страни повече, отколкото с изостряне на конфликта.

Кое Ви носи най-голямо удовлетворение – киното, театъра или работата Ви тук, справянето с всички тези проблеми?

Киното и театърът са две различни неща. Те нямат нищо общо едното с другото, освен човекът, който преминава през тях, т.е. личността на актьора. Те са коренно различни изкуства и наистина не могат въобще да се сравняват. Доставя ми по-голямо удовлетворение, когато реша проблем на колега тук в Съюза и след това го видя доволен и усмихнат.Това ми доставя страхотно удовлетворение, наистина! Чувствам, че съм си свършил работата и то както трябва, защото другото ми е професия. Това тук е кауза. Човек трябва да има сърце, за да може да каже – ще помогна на някого! Не искам срещу това нищо! Просто ще помогна, защото мога да го направя!

Животът Ви поднесе едно много голямо изпитание преди 9 години и Вие съумяхте да се изправите мъжката и продължавате да го правите, по какъв начин Ви промени този преломен момент?

Как ме промени? Направи ме по-умозрителен и по-аналитичен към отделния проблем. Преди бях импулсивен, бърз, реагиращ, енергичен. Сега също имам енергия, но тази енергия гледам да я концентрирам в правилната посока и да хвърлям топката бавно, а не бързо, защото знам просто, че ще улуча коша. Номерът е да я хвърлиш бавно, за да се изкефиш как топката пада в коша. Това е нещо, което ми създаде като рефлекс този проблем, през който преминах.

Къде можем да Ви гледаме в театъра?

Основно играя в Малък градски театър „Зад канала“. Едно от представленията е „Ритъм енд блус“, другото е детското представление „Том Сойер“. Играя и в „Зимата на нашето недоволство“, също в „Зад канала“. В Сатиричния театър играя в постановката „Как се обира една банка“. Предстои премиера на 20 и 23 април на ново представление в Сатирата, което се казва „Трима мъже и една маргарита“. Пиесата е написана и режисирана от Лиза Шопова. Там играем с Петър Калчев от „Зад канала“, Асен Мутафчиев и Христо Мутафчиев – баща и син на една сцена за първи път, и Маргарита Хлебарова. В Народния театър играя в спектакъла „Духът на поета“ и то вече доста сезони. Продължаваме да го играем, защото има страхотен интерес към това представление. Пиесата е написана от Стефан Цанев. Прекрасен текст. На мен, Валентин Танев и Павлин Петрунов ни доставя изключително удоволствие да играем тази постановка, защото информацията, която поднасяме на публиката е историческа. Става въпрос за истински личности – Стефан Стамболов, Захари Стоянов и Гунчо – адютанта на Стефан Стамболов, който се играе от Павлин. В Театър „Азарян“ играя в „Островът на съкровищата“ на младата режисьорка Анастасия Събева. Играя и в постановката „За теб“, която е поставена от Петър Кауков. В нея си партнираме със Станимир Гъмов. В Театър „Възраждане“ пък играя в постановката „12 гневни“ на режисьора Пламен Марков.

Казвате, че в спектакъла, чиято премиера предстои в Сатиричния театър, се събирате за първи път на една сцена баща и син, какво е чувството?

Интересно е, странно е. Когато започнем вече същинската работа на сцена. Имам предвид, когато вече сме готови с целия гръбнак на спектакъла и започнем да го въртим, за да натрупаме събитията вътре и да започнем да ги усещаме все повече и повече, тогава вече ще мога да знам какво е чувството. В момента ми е малко странно.

Интервю на Андреа Драганова  

Христо МутафчиевХристо Мутафчиев


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини

виж още

Мнения

виж още

Мрежата

виж още

Хороскоп

архив