На Украйна ѝ трябва съюзна България, а не екскурзианти, г-н Петков

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

Още от самото си сформиране четворната коалиция, избрала кабинета на Кирил Петков, както и самото правителство, имат доста значими трудности на всички нива на външната политика – от задаването на някакъв общ и принципен курс до нейното чисто оперативно осъществяване. Стигна се до това, че министърът на външните работи Теодора Генчовска обясни в Народното събрание, че България има де факто две външни политически линии – едната на Министерството на външните работи, а другата на министър-председателя Кирил Петков и неговите съветници. Разнобоят, който съществува на две нива – идеологически и оперативен – заплашва политическите интереси на България повече от който и да е минал исторически период и се случва в най-трудното време за международните отношения в историята на следвоенна Европа.

Още от самото начало на руското нашествие в Украйна правителството на Кирил Петков започна да изпитва трудности да формулира единен, ясен и последователен курс спрямо войната. Управляващите се опряха на опозицията от ГЕРБ за изработването на декларация срещу войната и в подкрепа на санкции и дори тогава представители на „Продължаваме промяната“ и БСП гласуваха срещу налагането на санкции на Руската федерация. Всичко това еволюира в серия от политически и процедурни хватки, за да не се стигне до предоставянето от страна на България на военна помощ за Украйна, а пропутинското участие в правителството в лицето на БСП започна открито да говори срещу помощта за украинските бежанци. Външнополитическата криза, обхванала Европа, се оказа основа за изключително тежка вътрешнополитическа такава, тъй като правителството на Кирил Петков се оказа зависимо от подкрепата на БСП, заемащи традиционно проруски и пропутински позиции. Няма да бъде грешно, ако се посочи, че оцеляването на правителството зависи непосредствено от решението в подкрепа или срещу предоставянето на военна помощ за Украйна. И докато БСП проявяват изключителна безкомпромисност по въпроса и са категорично против „един патрон“ да замине за Украйна, стремежът за оставане във властта на „Демократична България“ се оказва по-силен от принципите и те са готови да се откажат от позицията си в подкрепа в името на участието им в правителството и запазването на конструкцията на управление.

Най-голямата „иновативност“ обаче безспорно постигнат министър-председателят Кирил Петков, който реши да разрешава вътрешнокоалиционните крамоли с един своеобразен „тиймбилдинг“ в Киев, където през текущата седмица има намерение да отведе представители на управляващата коалиция. Това идва на фона оказалото се безпредметно посещение в София на външния министър на Украйна Дмитро Кулеба, който не срещна никаква реална подкрепа от страна на българското правителство в посока отбраната на страната му срещу руската агресия, и на много интересната реплика на украинския президент Владимир Зеленски, който каза „не идвайте, за да си правите трагични селфита“. Кирил Петков не пропусна да се хвърли и в един обяснителен режим за генералното си творчество по украинската тема – че на Украйна ѝ трябвало „стабилна България“.

Не, г-н Петков, на Украйна преди всичко ѝ трябва съюзна България, а такава позиция може да се защити както от редовно, така и от служебно правителство. Вашето редовно правителство досега не е показало способността да защити такава позиция, оставайки един от най-силните пропутински адепти в Европейския съюз. Украйна има нужда от въоръжение, за да осъществява своята отбрана срещу руската агресия. Същото това въоръжение, за което Вашите коалиционни партньори от БСП заплашиха с оттегляне от управлението, ако бъде предадено. И, да, вътрешнополитическите крамоли не са основание нито за спонтанни екскурзии до Киев, нито за кризисен ПР за спасяване на някакво доверие. Проблемите се разрешават с решителност, а проблемът с примата на вълкочервенковския социализъм Корнелия Нинова във Вашето управление няма да се реши с посещение в Киев, на което тя едва ли би отишла. Ще се реши със заемането на принципна позиция за военната помощ за Украйна, а не с увъртане и процедурни хватки.

Редно е да се отбележи, че ако премиерът Кирил Петков наистина не иска неговото управление да приключи като един български и може би дори балкански Невил Чембърлейн и той да остане като един от най-неуспешните министър-председатели в историята на България, трябва да се търси именно принципната позиция и при необходимост да се направят съответните политически жертви, но да се вземе правилното решение. Вътрешнополитическият изход от предоставянето на военна помощ за Украйна е с два варианта – или преформулиране на парламентарното мнозинство със заместването на БСП в него с друга политическа сила, която да осигури стабилност с цел вземане на някакви по-съществени и аполитични управленски решения, или предсрочни парламентарни избори веднага. И, да, цялата текуща управленска коалиция изгради своята реторика през 2020-2021 г., че в изборите няма нищо страшно. През изминалата година се проведоха цели три парламентарни избори и, както забелязваме, независимо левовата им равностойност и трудностите, формата на държавно управление успя да издържи изпитанието на „промяната“.

А нещото, което не е необходимо нито на България, нито на Украйна, са екскурзианти-аматьори, които заради временно упражняване на власт и разпределяне на постове и държавен финансов ресурс са готови да жертват основополагащи и принципни ценности. И които се опитват да спасят провалящото си управление с „трагични селфита“, както се изрази и много правилно украинският президент Зеленски, чиято реплика дойде удивително в синхрон със заявките на Кирил Петков за водене на политическа екскурзиантска група, пардон политическа управленска делегация, в украинската столица Киев.

* * *

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.