Народът и неговият елит

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg  

Ден четиресети от Великия пост. Найо-Тицин Атанасов Нейков се обиди. Обиди се както Иван Костов навремето. След като беше издухан от властта, Костов спря да говори на избирателите и това продължи, доколкото помня, години наред. Не помня точно колко, защото животът не спря заради Костовото мълчание. Найо-Тицин Атанасов Нейков пък, след като оглави безпрецедентно скъпата кампания на Промяната и я проведе по един твърде аматьорски начин, за което дори си направихме труда да напишем, но Промяната пак не успя да грабне властта, качи снимка на легендарния Терминал-2 на аерогара София (този олтар на отвратения от родината си космополит) и написа, че решението на проблемите на тази страна е просто тя да бъде зарязана на безумната ѝ съдба.

Общото в двата случая – на Костов и на Нейков – е това, че е налице една много характерна за част от българската интелигенция мнителност, а именно, че народът е изключително прост и злобен, подъл и продажен, а пък тя – неговата интелигенция – се състои от шедьоври на еволюцията – умни, чувствителни и образовани, – които съдбата не знам защо е наказала да бъдат елит на такава тъмна балканска пасмина, от която я делят светлинни години прогрес. Тази интелигенция е убедена, че народът не я заслужава и мечтае да отиде в Лондон и оттам да глед как същият този народ се гърчи в собствената си простотия. Да гледа и интелигентно да потрива ръце.

И сега Найо-Тицин Атанасов Нейков предлага точно това: дивият народ да бъде наказан от своя незаслужен елит. Елитът да си вземе куфарчетата и да отлети през Терминал -2, а народът да остане и да вие в разкаяние: на кого ни оставяш, бàщице?!? Народът ще вие, но ще бъде късно. Елитът ще е отлетял като елфите във втората серия на „Властелинът на пръстените“.

Де тоя късмет, дето се вика! По същия повод (злополучния за Промяната резултат от изборите, макар че според мен той пак е прекалено щедър) Евгений Дайнов написа:

„650 000 измамници, мошеници, корумпета, далавераджии, крадци на асфалт, местни царчета и техните роднини, държанки и крепостни. Малко множко за население от 6.5 милиона, не намирате ли?“.

Тук вече не става дума за главатарите на злото (защото ние сме силите на доброто, нали така), а за всички, които са дръзнали да изразят някаква симпатия към тях. Ако аз не ям шкембе чорба, всеки, която яде, е селяндур. Както всеки, който не е бил партизанин или ятак преди 9.IX, беше фашист. Това е типично, бих казал симптоматично за болшевишкото мислене. Нравствено здрав човек надали ще каже, че 621 326 души (колкото са гласовете на Промяната) са джендъри, тротинетки, соросоиди или дечица на Държавна сигурност.

Представяте ли си какво ще стане, ако тези хора дойдат на власт? Представяте ли си каква ще бъде съдбата на всички онези 650 000 „мошеници, корумпета, държанки и крепостни“? Ако случайно тези хора дойдат на власт, ще има масов терор, ще има лустрация, всички, които са гласували за някого другиго и само поради тази причина, по познатия от миналото начин ще бъдат обявени за „врагове на народа“ и „бивши хора“. Преди време Дайнов беше (а може би все още е, не знам, не следя душевното му състояние) обсебен от паника, че като дойдат фашистите, такива като него ще ги откарват с камионетки. Напротив, масови преследвания са много по-вероятни, ако властта попадне у умнокрасивитета, у Емили Тротинетката, Пина ЛаПутана и тям подобни прогресивни идоли, инфлуенсъри и хора на годините – отминали и бъдещи.

Тези са такива, защото са леви, каквото и да разправят за себе си. Една от много разлики между левия и десния човек е в отношението им към световния ред. За десния човек този ред трябва да е естествен, а за левия  – изкуствен. Десният човек оставя света и хората да се развиват по Божиите  (природните) закони, като към тях включва и обществено-икономическите, докато левият човек иска да ги превъзпита,  търси да изобретява все нови и нови човешки закони, по които според него трябва да се развива светът. Тези закони периодично се компрометират и левият човек се вижда принуден да ги заменя с нови, като тези замени той нарича революции. Десният човек признава свободната конкуренция, съревнованието на способности и трудолюбие, твърдост на характера и решителност, инициативност и предприемчивост, а левият – регулациите, колективните права, уравниловката, всички модели Прокрустови ложета.

Десният човек е индивидуалист, докато левият е колективист. Десният никога няма да каже: всички фабриканти са врагове на народа, докато за левия това е естествено като дишането. Ето как за левия човек всички, които не са участвали в демократичния процес (не са гласували) както той мисли за правилно, са унтерменши, които спъват устрема на човечеството към светли бъднини.

Какъв е типичният профил на съвременния български левичар, който се изживява като космополит и настоява да го наричат „градска десница“?

Дядо му е пасял свине и може би е давал хляб на партизани.

Партията е пратила баща му в университет и го е направила висшист, тоест народен елит. От благодарност бащата се е врекъл във вярност на Държавна сигурност.

Внукът (космополитът, градската десница) е възпитан че ще бъде господар на света и сега е тежко фрустриран задето това не се случва точно така, както го е очаквал.

Всъщност онази част от интелигенцията, която най-шумно претендира да е елит и в същото време презира народа, за чийто елит се самопровъзгласява, е сама по себе си лицемерно замаскиран лумпениат – ако не по социална характеристика, то по унаследен манталитет. Вероятно далечният прародител на английския крал също е бил простак и безпардонен грубиян, кръволок от времената на Уилям Завоевателя, но оттогава са минали хиляда години. Три-четири поколения не са достатъчни, особено когато няма смирено желание за облагородяване. Лошото е, че и онези, които подкрепят по една или друга причина „елита“, също мислят себе си за елит, за нещо повече от избирателите на другите партии. Може. Възможно е да превъзхождат по нещо големи групи хора, но не ги превъзхождат като избиратели. И мен ме е било яд на чугунените глави, които през годините гласуваха за комунистите, но през ум не ми е минало да се изживявам като техен „елит“, да им диря сметка и да им се обиждам. Тъкмо напротив – да съм елит на група кретени, мисля че ме прави най-големия кретен от тях. Не е ли така? Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.