Народният гняв като кисело мляко

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

Предварително се извинявам за това, което ще кажа, давайки си сметка, че формулата „извинявам се“ сама по себе си е достатъчно груба и обидна. Извинявам се, защото не бива така да се говори за хората и не бива да се клати властта, защото тя е все пак някакъв ред. Мразя да съдя хората, мразя да ги бичувам с думи, макар да признавам, че това понякога носи някакво извратено удоволствие. Не искам да клатя никое управление, защото всеки ред е по-добър от безредието, а всяка власт от Бога (вж. Рим. 13:1), дори когато е под формата на наказание, което смирено трябва да изтърпим. Всеки ред е по-добър от безредието, но има управления, които не са нищо повече от узаконено безредие. Мисля, че в момента имаме точно такова.

Българинът (оня, дето си го знаете) много ми падна в очите. Падна ми не с „мъдростта на народния гений“ или с някое друго от неизброимите си качества, а конкретно с развенчания мит за своята борбеност. Свободолюбивият балканджийски дух на дедите, глобалните цивилизовани ценности на внуците – всичко това се оказа само евтин реквизит в криминална пиеса. След „протестните“ изстъпления по улиците преди две години, днешната тишина е позорна. Днес, когато имаме най-безобразното управление за всички времена, непокорният хайдушки дух на Българина седи на сянка в хладната механа и дълбокомислено си човърка носа.

Войната в Украйна падна като манна небесна за българското управление, защото отклони вниманието и даде достоен (даже благороден) повод за крещене на онези, за които крещенето e начин на съществуване. Крещейки за световна правда, те остават слепи за конкретните, вътрешни неправди. През последните месеци имаше поне няколко крупни събития, заради всяко от които би паднало всяко нормално правителство във всяка нормална цивилизована страна. Ако Бойко Борисов беше сторил поне едно от тези неща, сигурно щяха да го побият на кол и да го запалят. Или ако не им достигнеше смелост за това, щяха да опищят небесата.

Вземете оперетния арест на Борисов – акция колкото жалка, толкова и злобна. Да виждаш, че властта е жалка, е смешно, понякога досадно. Но да виждаш, че е злобна – това вече е тревожно. ГЕРБ реагираха изненадващо беззъбо. Вместо тях се вдигна ЕНП, която в репресиите над опозицията видя заплаха за демокрацията. „Неоправданият арест на Борисов поставя под въпрос демокрацията в България“ – писа Манфред Вебер до Урсула фон дер Лайен, писмото подписаха и други евродепутати. ЕНП поиска специално разследване, обявявайки ареста за незаконен. Изпратиха спешна мисия в София и поискаха наблюдение на България. Защо ГЕРБ, която според последните социологически проучвания е първа политическа сила, не се възползва от това, за да свали правителството? Не знам. Може би и ГЕРБ смятат, че всяка власт е от Бога. Или пък Четворната коалиция се радва на як гръб нейде из посолствата.

Вземете и наглите лъжи на първите политици в управлението. Може ли някой да ги преброи? Достатъчен е само скандалът с GEMCORP, когато Асен Василев излъга, че въпросната фирма е „препоръчана“ от американското посолство (фактът, че американската препоръка се привежда като аргумент за някаква тежест, сам по себе си е скандален!), Василев излъга така безпардонно, че от посолството се видяха принудени публично да го опровергават. А може би не е излъгал, може би грешката е била просто тази, че от простотия Асен Василев се е изтървал да говори тези неща публично?

Достатъчен е и скандалът със злополучния План за възстановяване и устойчивост на България. След като едва успяха да го внесат, се оказа, че е драстично променен с тежки подозрения за лобизъм в полза на олигарси, финансирали „протестите“ и възцаряването на Четворната коалиция. Това, че простотиите в новия план ще закопаят икономиката, никого не интересува. Важно е бюджетът да се пълни – било от еврофондовете, било от все нови и нови заеми, – за да може да се краде. Да се краде бързо и организирано, защото днес сме тук, утре ни няма, ще си бием камшика насам-натам по белия свят, за да си харчим паричките.

Върхът обаче се оказа подозрението, че Кирил Петков еднолично е обвързал одобряването на плана с промяна на позицията на България по отношение на РСМ, за което не е имал мандат. А защо Европейският съюз се съгласява на такива безпринципни сделки и чии интереси обслужва (защото за мен продължава да е загадка какъв е този неудържим зор за Македония), това вече е тема на съвсем друг разговор. Както и другите лъжи на правителството, само крупните от които вече са десетки.

Вземете и безсрамния непотизъм (народът го нарича „шуробаджанащина“) – това не са ли „калинки“, не е ли редно да се тресем от възмущение? Вижте министрите. Вижте министъра на културата, самодоволно, с премрежен от незнайни вещества поглед, снимащ министерския кабинет, в който е попаднал случайно и който ще напусне съвсем скоро. Вижте военния, дето трябваше да си подаде оставката за открита русофилия и сега ще прави „нов проект“. Вижте вътрешния, дето говори само в бъдеще време и все вади доказателства, ама някой друг път. Вижте най-сетне транспортния, дето лично той е изобретил принадената стойност и превръща в злато всичко, до което се докосне неговият бизнес гений. Да не изреждаме другите...

Всички тези неща се прокрадват в медиите, въпреки комфорта, щедро финансиран от споменатите вече олигарси-инвеститори. Заедно с това обаче научаваме и други неща, защото всеки има познати в администрацията, които се изпускат за едно или друго. Така научаваме за поголовни уволнения и за политически назначения, включително и на близки и роднини, за които не знам доколко е редно да се каже „политически“. Но ако да се устрои на работа родата е политика на управлението, то – политически са. Научаваме също, че приоритет №1 на правителството е да се брулят пари откъдето може, както може и колкото може. Защото хазната е като оня басейн от задачите по смятане в училище – за да можеш да го точиш от няколко тръби, то трябва поне от една тръба да се пълни.

Никога не сме имали толкова долнопробно, некомпетентно, зависимо, крадливо и шуробаджанашко управление и въпреки всичко народният гняв е заспал като стар вулкан. Защото няма мутра, няма олигарх, който да финансира и организира ядрото на един евентуален „спонтанен протест“. Олигарсите, които го умеят, в момента са се разположили около софрата, вързали са кърпи под брадичките си и енергично дъвчат. Не им е до революции, не им е до гражданско общество.

За един „спонтанен протест“ е необходимо организирано ядро. Излезе ли ядрото на улицата, после е лесно – зяпачите, биропийците, ексхибиционистите с остроумните плакати, вувузелите и ковчезите, затварячите на мостове и кръстовища с пейки, палатки и боклукчийски кофи, най-сетне обикновените хорица, които жаждат справедливост и си въобразяват, че тази справедливост се отвоюва с режисирани протести, та като се присъединят към тях, и те ще турят своята лепта в сияйната сграда на доброто – всички те ще излязат, излезе ли веднъж организираното и финансирано от сенчестите подмоли ядро. Точно като киселото мляко. Прясното мляко никога няма да се превърне в кисело, ако не му сложиш лъжичка закваска. Закваска, съдържаща гордата ни бактерия Lactobacillus Bulgaricus. Вижте само как звучи – Булгарикус! Като оня горд, самотен и космат Българин, дето си го знаете. Трябва да си я изобразим на герба – златна бактерия на небесносин фон сред венец от зрели жита! Може да турим и петолъчка – бяла или червена – според цивилизационния избор на конюнктурата. Но ако (когато) нещата станат неудържими и къде спонтанно, къде организирано отново се помъкнем на протести, да не забравяме, че за всичко, заради което ще си отиде Кирил Петков, е виновен не само той, но и всеки, гласувал за него. Всички бяхте своевременно и надлежно предупредени. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

* * *

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.