Най-сетне кабинет. Наглостта обаче не спира

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg  

Имаше през седмицата и по повод изпълнения първи мандат анкета, която показваше смазващо надмощие на мнението „да има кабинет, все едно какъв“ над мнението „избори до дупка“. Знам, драматично е. И аз до скоро отхвърлях идеята за безпринципни коалиции като крайно гнусна и като тържество на лъжата, но наистина е по-добре да има редовно правителство, защото всеки следващи избори показват все по-уродливи резултати и Парламентът вече и на цирк не прилича. Освен това в държавата има да се върши много работа, ежедневна работа и някой трябва най-сетне да се запретне и да я подхване. Иначе идеята продължава да си е все така гнусна.

Много е важно да има редовно правителство и по чисто технически причини. Трябва да се спечели време до следващите парламентарни избори, най-малкото за да се подредят представите на избирателите, а партиите да се препозиционират на спокойствие. Да покълне някаква мъдрост, за да се избегнат решения, от които после ще се гледаме с наведени очи. Тази политическа криза става абсурдна и трябва да ѝ се тури край, особено сега, когато добрият стар свят отново е взел тромаво да се обръща в нова посока и не бива да изпускаме съответните влакове.

С две думи – анализът на ситуацията не е сложен и може да бъде видян по един и същи начин във всички медии. За друго става дума, не за анализа на ситуацията, макар че и то вече е станало банално – за реакцията на някои политически хиперактивни елементи, които въвеждат и поддържат правилото, че колкото си по-активен, толкова си по-неадекватен. И се чудя те нагли ли са, тия елементи, или са тъпи. Преценете сами.

Като казвам „нагли“, имам предвид последната опорка, дето комунистите (ГЕРБ и БСП) най-сетне се били събрали и вече било ясно кой кой е. Даже се появиха и карикатури в обсебените от Борисов издания.

 

А всъщност не знам кой ще му признае на Борисов стигащата до самоунижение отстъпчивост в името на това да потече някакъв нормален политически живот в тая клета държава. Гнусят се, клеймят ГЕРБ, задето влезли в коалиция с БСП, след като самите демократични сили отказваха и бойкотираха, увъртаха и извиваха ръце до последния момент, а забравят, че самата „Промяна“ дебютира на политическата сцена в коалиция с БСП. Но това не е изолиран случай. Тези хора нямат проблем да се извърнат на 180 градуса и да забравят миналото сякаш не е било. Запомнете ми думата, догодина по това време те ще бъдат аргументирани тръмписти и горестно ще презират всички, които не се, или дори не са в такава степен като тях. Ще ги оплюват и ще им се подиграват. А ако погледнеш биографиите и произхода им, косата може да ти се изправи. Повечето от тях са с генезис във висшите ешелони на тоталитарния комунистически режим до 1989 година.

А пък като казвам „тъпи“, имам предвид анализите на водещи либерални мислители, които се радват от възможността да има най-сетне някакво редовно правителство. Радват се, защото мисълта им тече така: новото правителство ще е толкова окаяно, толкова жалко, че ще отврати избирателя, рейтингът на политическите сили, участващи в него, ще се срине до отрицателни стойности и по този начин „Промяната“ ще стане първа политическа сила. Еми, радостно си е, не е ли? Този вид мисловен процес ми напомня за нещо, което ми разказа днес моят кинезитерапевт. Имал пациентка, която авторитетно, без, разбира се, да е медицинско лице, му обяснила принципа, на който действат антибиотиците и по-специално как е възможно лечението на вирусни инфекции с антибиотици (всъщност то не е възможно). А принципът бил следният: вирусите се хранят с бактерии, антибиотиците убиват бактериите и вирусите умират от глад. Честа дума! Ето за такова мислене говорим. И си се надъхват един другиго и си вярват. Няма други такива.

Виждате, че тук става дума за редовите истерици в социалните мрежи и за техните  интелектуалци (анализатори, коментатори и журналисти), които ги оплождат с идеи и гледни точки и ги надъхват, повдигайки бойния им дух. Положението обаче във висшия партиен ешелон не е по-различно.

Завчера Лена Бориславова нарече вече гласуваното от Парламента правителство скандално и некомпетентно, съставено само от политически фигури (и само една жена – веднага се разплакаха най-либералните, но позволете ми да подмина това). А от какви фигури да е съставено, бе Бориславова! То е все едно да роптаеш, че отборът по висок скок е съставен от атлети. От какви фигури да е съставен възможно най-политическият орган в една държава! Ще кажеш: от експерти. Експертите са директори на дирекции в министерствата. Политическият кабинет, включващ министрите, заместниците и главните секретари, както сочи името, е съставен от политици, носещи отговорност за провеждането на политиките, за които е гласувал „суверенът“. Може би само главният секретар на МВР не е зле да е професионалист, както и началник-щаба на армията. Но да си мислиш, че толкова по-добър министър колкото по-навътре в професията е някой, това е нискоинтелигентен и ултраляв популизъм. Нито министърът на здравеопазването е задължително да е лекар, нито пък този на културата – актьор (пази, Боже!).

А за да видим колко е скандален и некомпетентен кабинетът, нека си припомним правителството на Четворната коалиция. Например, министърът на транспорта е един и същ и в двете правителства. Друга прилика е, че и в двата кабинета участва БСП, но във втория не участва Промяната, което, както видяхме по-горе, прави участието на БСП скандално, каквото в коалиция с Промяната не беше. Припомням и тогавашния напушен министър на културата и млъквам.

Знам, че е дребнаво, знам, че е досадно, но тези неща трябва да се казват. Неудобно ми е, че всеки път, за всяко нещо трябва да се занимаваме с Промяната, но какво да направя – ние, пишещите, само следваме тях, излагащите се. Ето, дори Станислав Трифонов забрави, че се е клел да не се коалира с Бойко Борисов, само Промяната не си дава ината и когато инатът ѝ стане вече ирационален, започва да говори и да върши глупости. Изглежда има и немалко избиратели, които не си дават ината, защото след всичко, което стори през последните години, след всички изцепки, Промяната отново се мъдри в Парламента и иска да управлява. Мисля, че това вече е неприлично, това вече е срамота. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

* * *  

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.