Не, не ни налагат такса водомер! Кой „мъти водите“ и иска да стресне обществото?

Удрят ли ни с нова „такса водомер“ и ще плащаме ли повече в месечните си сметки за вода? Този въпрос тресе вече с години обществото, а сега вече излезе на преден план, защото спорният, но належащ законопроект за ВиК най-сетне влезе в парламента, след като четири години събира прах по бюрата на няколко поредни правителства със спорна експертиза.

Най-сериозен обществен дебат предизвиква идеята за въвеждане на т. нар. „такса водомер“ или по-точно - постоянен ценови компонент за достъп до водоснабдителната мрежа. Законопроектът, приет на първо четене, предвижда нов модел за определяне на цената на водата, който да раздели сметката на два компонента: постоянен – за достъп и поддръжка на услугата, независимо дали се ползва вода; и променлив – за реално потребените количества.

Кой и кога измисли, че трябва да бъдем таксувани, че имаме водомери – без оглед ползваме ли вода в имота си или не, е спорен казус – особено като имаме предвид и че за тези четири години кой ли не се е упражнявал върху темата. За обществено обсъждане законопроектът мина още по време на служебния кабинет, при който Радеви министри бяха Кирил Петков и Асен Василев, а за регионалното министерство отговаряше Виолета Комитова, а за екологията - Асен Личев. Издевателствата върху текстовете и туткането с новия закон продължи и по време на последвалите правителства на промяната.

Резултатът в законодателно измерение, и като текстове, естествено се оказа изключително спорен и предизвика остри политически реакции и обществени притеснения. По темата вече се упражняват дори политици и бивши министри – може би невинно незапознати как протича законодателният процес в България, или пък просто с цел да мътят водата и да правят проблем там, където го няма. Защото от ГЕРБ-СДС вече поеха ангажимент, че такава такса няма да има! Но това не значи, че законопроектът не трябва да мине на първо четене – напротив, даже е задължително.

Защо това е нормален законодателен процес?

Защото, според българското законодателство, всеки един закон задължително влиза на комисията за първо четене, където трябва да бъде одобрен в своята цялост – дори в случаи като този, при които е очевидно, че се налага цялостно пренаписване и напълно нова концепция. Същото се отнася и за гласуванията в пленарна зала – на първо четене депутатите могат да кажат единствено „да“ или „не“ на целия законопроект. А „не“ значи „не“ и процесът се връща отначало, където е възможно отново да бъде протакан с години.

Парламентът все пак има механизъм за случаи като този – да приеме на първо четене меко казано неудачните текстове, но след това – да ги премахне и да пренапише изоснови всичко преди второто влизане в зала и комисия. ПГ на ГЕРБ-СДС вече обяви, че ще предложи отпадане на спорните промени в Закона за ВиК, входирани от МС (МРРБ) и по-конкретно частта, касаеща “такса водомер”. От МРРБ изглежда, че не обясниха добре темата и тя предизвика реакции и притеснения у гражданите.

Според ГЕРБ-СДС и настоящото ценообразуване за водоснабдяване е крайно несправедливо и то не трябва да се формира по този принцип.

ПГ на ГЕРБ-СДС ще предложи, когато има нарушено водоснабдяване или влошаване качеството на водата, гражданите да не заплащат такса.

„Не трябва най-уязвимите социални групи да плащат същата цена за водоснабдяване, каквато хората, които например си пълнят басейните с питейна вода. Затова ще предложим по-ниска цена на водата до определен обем (например до 10 куб. м.) и по-висока за по-голямо потребление“, коментира депутатът от ГЕРБ-СДС и председател на ресорната регионална комисия Николай Нанков друга част от промените, които се е ангажирал да прокара.

С измененията между двете четения законопроектът за ВиК има потенциала да се превърне от безполезен Франкенщайн от неработещи идеи в нещо, което реално може да проработи. А смешният плач на забъркалите кашата – в буря в чаша вода…