Николай Дренчев пред Tribune: Огромният губещ от войната няма да бъде Украйна, а Европа

България похарчи милиарди за самолетите F-16, което няма да допринесе в разумни срокове за нашите отбранителни способности, смята народният представител от „Възраждане“

Интервю на Tribune с народния представител от ПГ на „Възраждане“, организационен секретар на партията и бивш военен летец Николай Дренчев за военната помощ, която България ще предостави на Украйна, сделката за закупуване на изтребителите F-16 и кадровите проблеми в българската армия. 

Г-н Дренчев, в петък депутатите одобриха списъка с оръжия, които България ще изпрати на Украйна. Служебният министър на отбраната Димитър Стоянов обяви миналата седмица, че ще дадем на Киев въоръжение, което те са поискали приоритетно от нас. Списъкът отговарял на неговия „консервативен подход“. От самото начало „Възраждане“ е категорично против предоставянето на военна помощ на Украйна. Как оценявате това, което в крайна сметка ще изпратим и по какъв начин, според Вас, би била ощетена българската армия от това решение?

Този проблем има две различни измерения. От една страна стоят външнополитическите аргументи, от друга - чисто военните. Лично за мен в този случай външнополитическите би трябвало много по-внимателно да се изследват, защото с този акт ние вече се въвличаме материално във войната в Украйна. Една война, която е братоубийствена, която в никакъв случай не трябва да се поощрява, а напротив трябваше да се накарат двете страни да сключат примирие, да прекратят огъня и оттам нататък конфликтът да се разреши на масата за преговори. Моето мнение, както и мнението на парламентарната група на „Възраждане“ е, че всъщност огромният губещ от войната няма да бъде Украйна, а Европа, защото в момента имаме огромно отрязване от енергийните суровинни ресурси, което ще засегне сериозно хората на Стария континент. Войната по принцип нарушава живота. Един път пряко – чрез оръжия, разрушения и жертви и друг път от липсата на здравеопазване, енергийни възможности и въобще от нарушаването на ритъма на живот. И ако бомби падат само в Украйна, то енергийното обедняване ще касае цяла Европа и съм сигурен, че жертвите ще бъдат много повече отколкото на бойното поле. Конфликтът в Украйна датира от 2014 година, когато режимът в Киев започна да пресира руското и българското малцинство. Не можем да подминем и двойния стандарт на Европейския съюз. Ние трябваше още тогава да се опитаме да запазим правата на малцинствата в Украйна, така че да не се стига до тази ситуация. Другото, което трябваше да направим, е много по-стриктно да се ангажираме със спазването на Минските споразумения, които бяха едно прекратяване на огъня, което всъщност се оказа, че е било само временно. Както стана ясно, през цялото време Украйна се е готвила за война. И в един момент наистина „каквото повикало, такова се обадило“. Това е във външнополитически аспект. Другото, което е наша позиция е, че така или иначе, рано или късно, военните действия ще свършат с мирен договор. Тогава ще се окажем на страната на лошите и губещите, защото ще сме развалили отношенията си и с едните, и с другите. По отношение на военната част, истината е, че нашата армия е в много плачевно положение. Това, което имаме са образци от съветска техника. Тя не е руска, а съветска. Мнозина казват, че ние ще дадем старо оръжие и в замяна на това ще получим модерно такова.

Имаме ли гаранции за това, реалистично ли е?

Абсолютно нереалистично! Няма нито една такава програма, която би могла да ни възмезди по някакъв начин. Това, което е обсъждано на ниво предварителни разговори, е евентуално да получим военна техника, която е брак и е невъзможно да се обслужва при нас. Цената ѝ е по-ниска и ще трябва я поддържаме и обслужваме. Реално всичко, което дадем ще бъде извадено от българските складове. Нямам право да влизам в конкретика. Отчитам като голям успех за „Възраждане“ и БСП, че заседанието в петък, което тръгна като закрито, впоследствие беше открито – обществото да чуе поне политическата част от този дебат. Това, което България дава в момента, въпреки че е „старо желязо“ на няколко десетилетия, с едно подобряване на системите за управление на огъня, с едно осъвременяване, би могла много лесно и бързо да запълни дефицитите, които имаме. Тепърва предстоят военни поръчки на стойности над 100 милиона долара, за да възмездяваме тези дефицити, които бихме могли съвсем лесно да компенсираме.Истината е, че министърът е доволен. Не сме се изхвърлили твърде много в това, което даваме, но е просто безмислено. Това, което правим сега, много прилича на това, което сме правили по време на Втората световна война. Обявявайки една символична война с ръкопляскания, сме били обект на масирани бомбардировки, 50 хиляди паднали бомби, около 5 500 загинали, ликвидиране на целия живот с изселването на населението от София и големите градове с цел да се предпазят хората от бомбените нападения. И това се е случило само с едно чисто символично обявяване на война. Горе-долу същото е положението и сега. Правим нещо, което няма да има никакво отражение на театъра на военните действия, а се въвличаме по начин, който впоследствие съм сигурен, че ще ни струва много, защото Русия едва ли би забравила и простила толкова лесно. Ние досега сме давали оръжие, но сме го продавали, не директно, а през трети страни. Това също стана ясно и категорично от дебата в залата. Това е било търговска сделка. Тук вече ние влизаме с оръжието, което е налично в нашите складове и с което разполага нашата армия.  

Парламентът одобри на второто четене и ратификацията на договора за доставка на нови 8 самолета F-16. „Възраждане“ е яростен противник. Смятате, че това са самолети на чертеж. Действително очакваме първите изтребители през 2025 година, дотогава може ли да разчитаме на старите МиГ-29?

За съжаление трябва да приземим предварително самолетите МиГ-29 поради това, че те не могат да бъдат обслужвани. По време на комисията по отбрана миналия четвъртък отново обсъждахме този проблем. Истината е, че има агрегати, които не са в наличност никъде другаде освен в Русия и при положение, че ние вече не сме в отношения с тях, ще приземим предсрочно нашите МиГ-ове. Това е огромен проблем за българската авиация. Освен чисто военен, той е и имиджов. От 50-те години на миналия век до ден днешен българските дежурни изтребители са носели бойно дежурство непрекъснато, денонощно. Сега ние ще приземим българската авиация. Говорили сме с г-н Стоянов в комисията по отбрана. Той твърди, че правят опити да намерят заместващ изтребител. България похарчи милиарди за нещо, което няма да допринесе в разумни срокове за нашите отбранителни способности. Това е най-големият проблем.

Какви са предимствата все пак на изтребителите F-16? Какви са характеристиките им?

Аз харесвам F-16. Нямам забележки. Макар че, нямам основания и да съм оптимист, поради простата причина, че ние не сме виждали Block 70. Никой не го е виждал реално. На чертежи е едно, а в реални бойни условия може да е друго. Трябва да отчетем, че Турция разполага с 300 изтребители F-16, Гърция разполага с 200. На този фон нашите 16 броя, макар и по-съвременни, са много далеч от истината.

Ние купихме самолет четвърто поколение на цената на самолет пето поколение. В тези F-16, които ние закупихме липсва технологията „Стелт“ ( бел.ред. позната също като „технология с ниска радарна видимост“) например, липсва възможността, която има F-35 за достигане на свръхзвукова скорост на дофорсажен режим, което го прави доста по-скрит за топлопеленгаторите на противника въобще. Имам забележки във всяко едно отношение. Големият проблем е, че с харченето на милиарди по тази сделка не допринесохме за подобряване на бойните възможности на България. Това фактически ни абонира за търсене на пожарникарско решение, спешно и на парче. Това няма нищо общо с онова, което някога е било заложено в проекта за инвестиционен разход, който е много добре написан документ от експерти, които разбират от авиация. В него много подробно е описано какво би следвало да се направи,  ако се купят нови изтребители или съответно стари. Там е направен анализ на всички възможности да задоволим нашите потребности и да се гарантира, че харченето на едни пари ще доведе до повишаване на бойни способности. Не става въпрос за това, че самолетът е американски или е лош, просто той не е подходящ за нас в настоящата ситуация.

Как стои кадровият въпрос? Имаме ли подготвени пилоти, които могат да управляват F-16? Доколкото знам в момента наши пилоти се обучават в САЩ.

Това е друг голям проблем. Спомняте ли си преди време, как беше тиражирана новината, че имаме един пилот, който вече лети на F-16? Това, разбира се, е смешно и жалко. Например аз, когато завърших през 1991 година Военновъздушното училище в Долна Митрополия (бел.ред. Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“ гр. Долна Митрополия), бях изпратен заедно с още 11 мои колеги в авиобаза „Габровница“, където бяхме обучени в рамките на три месеца през лятото. Ние усвоихме самолета МиГ-23 за това време. Сега има някаква много сложна система на обучение на F-16. Аз лично подозирам министър Каракачанов, който е сключвал договора, че съзнателно се е опитвал да оскъпи целия проект, вероятно заради комисионни или Бог знае защо. Ние изпращаме пилоти, които са летели на МиГ-29 и те започват с обучение на витлов самолет, сякаш никога не са виждали самолет. Минават през три типа машини. Самото обучение е доста сложно. Те се връщат в България без право на инструкторска работа. Това означава, че с идването на първите самолети, ние ще имаме пилоти за тях, но няма да имаме инструктори, които да обучават следващите такива. Това, което вероятно ще е по-сложно в сравнение с обикновените самолети, е управлението на оръжията, като се надявам те наистина да са по-съвременни, с модерни радари и т.н. Всъщност ние имаме два проблема – единият - не идват самолетите, а вторият - когато дойдат, няма да имаме достатъчно пилоти за тях и тепърва ще се обучават на час по лъжичка.

Един пилот на първо място трябва да получи разрешение от авиолекарската комисия. Едно заболяване, каквото и да е, може да го извади от строя. Хора сме, разболяваме се. Не може и да се носи постоянно бойно дежурство. Всеки от нас има семейство и други ангажименти. В момента между другото съществува именно този проблем в „Граф Игнатиево“. Всеки пилот, който се разболее и прекъсне годността си за полети, след това командването не може да го включи, не може да мине програма за възстановяване на подготовката, тъй като ресурсът е изключително ограничен, и той не може да влезе отново в ритъма за бойно дежурство. В резултат на това все по-малко хора носят бойни дежурства и натоварването върху тези, които са запазили летателна годност и могат да носят бойни дежурства, е изключително тежко. Това също е един проблем, който трябва да се решава. Аз много исках да започнем решаването му от военновъздушното училище в Долна Митрополия. Там казусът е следният. Да кажем за нуждите на Военновъздушните сили са ни необходими 10 пилота и в Долна Митрополия се приемат 10 души. Това обаче са момчета на 17-18 години. Авиолекарската комисия трябва да установи, че те ще бъдат годни за летателна работа в следващите 15-20 години. Това в някаква степен е трудно. Трудно е също така и да сме сигурни в мотивацията на тези хора. Те са младежи, ще израснат, ще досъзреят и в един момент може да се окаже, че някои от тях нямат този фокус върху авиационната работа, която пък изисква страшна отдаденост. Получава се така, че ние хвърлихме милиарди за самолети, а според мен трябваше да започнем от подготовката на кадрите. По принцип по време на война се казва, че „Пилотите са по-скъпи от самолетите“, защото самолети могат да се намерят отнякъде, да си купим, да вземем в плен, да произведем, но пилоти, които са на високо ниво и са готови да воюват, не просто да умрат с героизъм, а да свършат работа, такива са малко. Затова ние трябва да имаме повече хора. Ако ни трябват 10 пилота за въоръжените сили тази година, това означава, че във военното училище трябва да вземем 20 или 30 човека. Една част от тях ще завършат, ще получат гражданска специалност, ще влязат в гражданската авиация. И тук вече стигаме до въпроса за статута на военнослужещия. Трябва да бъде така, че пилот на боен самолет да бъде по-престижно, да е по-добре платено от пилот на граждански самолет, тъй като със сигурност е по-отговорно. В момента това не е така. Техник на военен самолет също трябва да  бъде по-престижно от техник на граждански самолет.

На 8 декември разговаряхме с курсанти от военния университет във Велико Търново. Там има такива дразнещи нелепи проблеми, които никой не ги е видял и те не са въпрос на пари, а на категоричност при взимане на решенията и на това, че ти си поставил фокуса върху българската армия и считаш, че трябва да има българска армия. Става въпрос за елементарни неща, които биха могли да се подобрят и това да подобри бита на курсантите, а оттам тяхната отдаденост към военната служба. В България има и проблем с офицерите. В момента имаме недопопълване на бройките, които са определени. Освен, че са малко, са и непопълнени. В един момент ще се окажем в криза за младши офицери. Няма да има кой да командва ротите, кой да командва взводовете. В случай, че имаме мобизационна готовност, ще се получи така, че ние можем да съберем хора, на които ще дадем пушки и шапки, но няма да има кой да ги командва компетентно, защото нямаме младши офицери. Тези хора не можем да га вземем отнякъде, не можем да си ги купим.

Какви изводи трябва да си направим от всичко, което казахте дотук?

Това, което България в момента прави, няма да допринесе за подобряване на въоръжението в армията. По-скоро ще развали външнополитическия облик на страната, доколкото имаме такъв, предвид това, че ни отрязаха и от Шенген. Ние виждаме, че България е загубила външнополитическия си авторитет, а причината е, че тя не отстоява своите интереси, така както правят Унгария, Австрия, Ирландия. Те не дават оръжие на Украйна, но нима една Австрия е по-малко европейска държава, нима можем да обвиним една Унгария, че няма нищо общо с Европа и е част от диктаторския свят. За да ни уважават, трябва ние самите да се уважаваме и да браним нашите интереси!