Нюанси на отвращението

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg  

Вчера БТА разпространи съобщение, в което се съобщава, че президентът Радев съобщил следното: „Не очаквам целувката между Борисов и Петков да роди нещо друго, освен отвращение“.

Поводът за това горестно споделяне били разговорите между парламентарните групи на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ за съставяне на правителство с втория мандат – разговори, които според Бойко Борисов били много близо до решение. Същият онзи мандат, който Радев връчи с такова нежелание и на границата на елементарното домашно възпитание.

Но не причината за това изказване е толкова интересна (тя също!), колкото мястото и публиката пред която е направено. Че първите две политически сили в България се целуват по отвратителен начин, Радев е споделил пред журналисти преди срещата на върха на Европейската политическа общност в Молдова. Да не си помислите, че го е споделил дискретно с Илияна Йотова? Или с Корнелия Нинова? Или пък с Елеонора Митрофанова? Не. Изплющял го е пред целия европейски журналитет в рамките на официално международно събитие.

Ах, как горестно Радев не иска да има редовно правителство! Как не иска и как му личи! На него и на силите, на чиито мътни гребени се носи той из този грешен живот!

Радев безспорно е прав за едно – т. нар. „целувка“ или иначе казано – ротационното правителство и всички останали отчаяни опити да се състави някакво редовно правителство в рамките на този парламент – са отвратителни. Неведнъж сме говорили за това и сме обяснявали защо е така, стигайки дори дотам да обявим демокрацията за мъртва, щом такива безочия се оказват възможни. Обаче!...

Обаче и при отвращението, както и при всичко останало, си има нюанси. И ако попитате общественото мнение кое е по-отвратително – Радев или Промяната, – то сигурен съм, че общественото мнение ще се раздели минимум на две гледащи се изпод вежди части. Едните ще кажат, че нищо по-отвратително от Радев няма, а другите ще апострофират, че има и че това е Промяната.

Ще кажете: цялата тая работа е субективна. Може. За едни миризмата на чорапи е по-гадна от миризмата на развалени зъби, за други – обратно. Има обаче и обективни критерии и те са лесно откриваеми дори с невъоръжено око. С право можем да приемем, че след края на Студената война и особено след събитията в Украйна, българите са ярко разделени на евроатлантици и русофили. И имам чувството, че това разделение идва не само от сърцето, но и организирано се финансира от определени професионални среди (служби, дипломатически корпуси и частни олигарси) – български и международни. Това особено ярко си личи по поведението на някои журналисти и общественици, които навремето бяха яростни апологети на Иван Костов от най-тъмносиния му и антируски период, а днес са по-страстни русофили и от младия Дугин.

В общи линии – за евроатлантиците по-отвратителен е Радев, а за русофилите по-отвратителна е Промяната. Но дори и това не е точно така, защото за активните евроатлантици Промяната не е гадна, а пък за страстните русофили Радев не е гаден, тъкмо напротив – много си е убав. Така че „целувката между Борисов и Петков“ далеч няма да породи само отвращение, както се опитва да внуши на европейските журналисти Румен Радев. У някои ще породи възторг. Всъщност какви са вариантите, с какви чувства ще се приеме от електората целувката между Борисов и Петков.

Както вече имахме повод да кажем, тези които гласуваха за ГЕРБ, се делят на два вида – такива, които искат ГЕРБ да управлява, и такива, които не искат Промяната да управлява. Първите ще приемат всичко, което реши Бойко Борисов, включително и коалиция с Промяната, защото те го искат него, пък той вече да действа както намери за добре – та нали именно затова са му гласували доверие!

Вторите обаче – онези, които са готови на всичко, само и само Промяната да не попадне във властта, – ще се почувстват измамени. Нима за това гласувахме! Та ние блъскахме път до урните с единствената мисъл да турим крак на Кирчо и Кокорчо, на Лена, на Стою и Лорер, на Манол – мъжа на годината! А вие какво? Вие ще ни ги внесете във властта на ръце като млади булки.

При Промяната е абсолютно същото. Тези, които искат Промяната на всяка цена, едва ли страдат от това с кого ще се коалира Промяната. Обаче онези с юмруците, с „Мутри вън!“, онези, дето щяха да изчегъртват статуквото, те какво? Излиза, че вместо за „Мутри вън!“ са гласували за „Мутри вътре!“. Вместо да изчегъртат статуквото, са нанесли още по-плътен слой от него върху физиономията на изтерзаното гражданско общество.

Тези са ясни – и едните, и другите. Има обаче една трета, огромна, тиха и може би малко инертна електорална маса, за която всички са отвратителни. И затова тази маса обикновено не гласува. Ето на тази маса, в така създалата се ситуация, предстои да реши кой ѝ е най-отвратителен.

Така че, г-н Президент, целувката между Борисов и Петков може да буди отвращение, но безкрайното подмолно присъствие на служебните ви кабинети също буди отвращение. Неприкритата ви амбиция за власт, която задоволявате чрез раздори и подклаждане на омраза ­– също буди отвращение. Остава всеки сам да си прецени кое му е по-отвратително. Ето това трябваше да обясните на европейските журналисти, ако искате да ви вземат за някаква наистина надпартийна фигура. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.