Новините на украински са обикновено престараване

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg  

Има един синдром, който бихме могли да наречем „синдром на прекомерната коректност“. По време на социализма понякога го наричаха и „автоцензура“. Всеки, заразèн от този синдром, изявявайки се по някакъв начин в публичното пространство, се стараеше да не каже нищо неправилно, да каже всичко най-правилно и да не допусне личната му линия да се отклони от официалната и да загуби своята успоредност с нея. Заради автоцензурата, същинската цензура често си подсвиркваше и си въртеше синджирчето на пръста, защото не се налагаше да предприема нищо – интелигенцията сама се цензурираше. Като оня виц с българския казан в ада, дето никой не го вардел, защото ако някой българин тръгнел да излиза от него, останалите го издърпвали обратно.

Синдромът на прекомерната коректност може да порази както отделни индивиди, така и цели институции. Ето, например, БНТ гордо пусна новини на украински език (за да подчертае своята универсалност и безпристрастност, според официалната версия), с което за малко да измести общественото внимание от пилона на Роженските поляни. Някои от нас, простите граждани, обаче се запитаха: защо? Защо наистина? Едно време имаше дълбок смисъл от новини на турски език, защото те облъчваха български граждани с българска информация и пропаганда. Но тогава телевизията беше единственият електронен информационен канал (освен радиото, но то е несравнимо). Пък и украинците в България не са целева група като турците, не мислите ли? Сега всеки носи в мобилния си телефон цялата световна новинарска информация. Всеки браузър може автоматично да преведе дадена страница на език, посочен от потребителя. Днешният човек избира новините, а не чака някой да му ги предложи в специална опаковка. И все пак, защо БНТ пусна новини на украински?

Има няколко вероятни причини. Най-близката до ума, най-първосигналната е за да могат украинците да чуят автентични български новини, които не присъстват в световния обмен. Но колко украинци, избягали тук (предполага се) от ужасите на войната, ще проявят интерес към ДНК-то на Бойко Борисов, плаващите мнозинства в парламента, съпругата на Лорер или пък пилона на Роженските поляни?

Друга причина би могла да е, за да се запознаят чужденците със страната ни, въпреки хилядите туристически сайтове, въпреки Министерство на туризма, които отдавна изпълняват тази задача. Дали в Щатите има поне една телевизия, която излъчва новини на езиците на всички имигранти, включително и на български, за да се запознаят хората със страната и нейните обичаи?

На следващо място, за да се облъчват хората с пропаганда, да им се представя по убедителен начин дадена гледна точка. Коя гледна точка е необходимо  БНТ да представя по пропаганден начин на украинците у нас? Коя от няколкото? И защо точно нея?

По маркетингови причини. Новините на украински според някой експерт може би биха увеличи покритието и аудиторията, за да продава телевизията повече реклами. Но рекламите в БНТ така или иначе са ограничени, пък и кой ще измери динамиката на аудиторията, когато към нея се прибавят и N на брой украинци, гледащи български новини веднъж дневно и то само онлайн?

За да се изпъчи БНТ пред конкуренцията: „Ето, вие такова нещо никога няма да направите, защото мислите само за пари, а ние имаме и други ценности!“.

По коя от всички тези причини БНТ пусна новини на украински? Едва ли само по една. Всичките мотиви са налице. Всички са налице, но нито един не е докрай убедителен, нито една причина не е докрай императивна. Следователно инициативата не задоволява някакви остри информационни, маркетингови или политически нужди, а прави нещо друго. Какво?

Ако изразява солидарност, нима не сме солидарни с бежанците от Сирия? Защо няма новини на сирийски? И защо непременно трябва да има бежанци, за да изразим солидарност? Нима не сме против режима в Северна Корея? Или против канибалските геноциди  Африка? Защо няма новини на съответните езици? Еми, много просто, защото в момента Украйна в света на идеологемите е нещо като нищо на света. Не можеш да си „в крак с времето“, ако не намериш повод да похвалиш Украйна. И това заключение ни води към синдрома на прекомерната коректност, с който започнахме. Как се проявява този синдром?

Ето така. Обществото си избира нещо и казва: хубаво е. Как го избира ли? Това е огромна тема, в която се преплитат страсти и хладен разум, воля и зависимости. Така или иначе – избира го. Съвсем скоро обаче обществото забравя защо това нещо е хубаво и то остава хубаво самò по себе си – като онези хора, които са известни с това, че са известни.

Ужасен социален грях е да ругаеш хубавото нещо, да се обявяваш против него, да изобличаваш недостатъците и да поставяш под съмнение нравственото му съвършенство, да го критикуваш. Това заслужава гръмко публично порицание.

Критериите на съвестта обаче се развиват. Идва момент, когато вече си гадина, не ако ругаеш хубавото нещо, а ако дори само се отнасяш с безразличие към него. „Значи ти не съчувстваш на хубавото нещо, а?! Що за изрод си ти?!“.

Така стигаме до третата степен на обществена чувствителност, когато не само трябва открито да симпатизираш на хубавото нещо и да го хвалиш, но и да проявяваш инициатива, сам да организираш мероприятия в негова възхвала. Новините на украински по националната телевизия са точно такъв вид престараване, защото Украйна е нашето хубаво нещо към настоящия момент. Болно ми е да го кажа, но това е положението, Минке. Не знам на кого е хрумнало, дано не е на някой мой приятел!

Внимавайте! В много случаи ефектът е обратен. Мнозина от днешните яростни русофоби са бивши пионерчета, които насила са ги карали да си кореспондират със свои непознати, но любими другарчета от Съветския съюз, а в училище са им тъпкали в детските главици онова за дружбата, слънцето и въздуха. Много хомофоби, довчера безразлични към проблемите на хомосексуализма, са станали такива не заради конкретни свои познати-гейове, а след като няколко прайда предизвикателно са се чекнали по улиците на София.

Не се захласвайте по „добрите неща“, не давайте на еуфорията да удави нормалността! Освен това мисля, че Картаген трябва а бъде разрушен.

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.