Новият световен ред и нашето място в него

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

Наистина „новият световен ред“ присъства само в заглавието, защото основание за него текстът намира единствено в радушния прием, оказан на Зеленски във Великобритания на връщане от Америка. Но и другаде съм се натъквал на тази теория.

Не знам дали е така, не знам дали се установява нов световен ред и как са групирани субектите в него. Но е важно да си повторим едно нещо. Така или иначе сме избрали да бъдем в Европейския съюз и там е историческото ни място, защото винаги Сердика е била по-скоро Запад, отколкото Изток. Не бива да се отказваме от това. Не бива да искаме да напускаме Европа или да я рушим. Единна Европа по подобие на Римската империя за нас е единственият спасителен проект в днешния свят на могъщи властови, икономически и военни центрове. В този смисъл всички партии (български и други), които в програмите си предвиждат излизане от Европейския съюз, са вредни. Отхвърляйки едни зависимости, ще попаднем в много по-страшни. Знам, че много хора са обидени, задето не станаха милионери на 12 ноември 1989, но те са си виновни, задето нямат никакъв усет към реалностите. Ние не сме Великобритания, че да влизаме и излизаме където ни щукне. И щеше да е много хубаво, ако България беше царство и под нейната корона се влееше цялата останала Европа, ама това е делириум.

Сещам се за Хънтигтън и неговото групиране на държавите по цивилизации. Ако го приложим върху очертания от Макинтайър „нов световен ред“, ще трябва да признаем, че лагерите в него драматично се разминават с теорията на Хънтингтън за цивилизациите. В модела на Макинтайър виждаме западната цивилизация разцепена и едната част от нея (Съединените щати) взаимодейства с православната цивилизация (Русия) срещу другата. Самата Украйна пък е в положение да не знае изконно в коя от двете е, защото половината е католическа и прилича повече на Полша, а другата е православна и прилича повече на Русия. Аз пък, още когато преди години прочетох за първи път Хънтигтън, оформих личното мнение, че християнските държави не бива да се разглеждат в различни цивилизации, колкото и удобно да е това от гледна точка на конюнктурата. Всички християнски държави са наследници на една култура и една цивилизация, заради която светът днес изглежда така, както изглежда. Даже и протестантстващите американци се правят на римляни – вижте им герба, вижте им сградата на Конгреса. От тази гледна точка мисля и за Европа – като люлка и законен наследник на християнската цивилизация, спрямо който двете Америки и Австралия са колонии. И колкото Европа да е отстъпила от това свое достойнство, то остава незаличимо и чака възкръсването си. Обаче…

Ако ще има нов световен ред, то не е толкова важно как ще се групират силите, а дали и как ще се променят вътрешно.

Ние искаме да живеем в една нормална Европа и нейното нормализиране преминава през нещо подобно на революция, както е в момента в Америка. А не просто да се сменят псевдолеви с псевдодесни, псевдолиберали с псевдоконсерватори, а всъщност нищо да не се променя и всичко да си върви по замисъла на безбожната бюрокрация. Последните европейски избори показаха картина, много различна от предишните, но въпреки това европейската върхушка си е същата, дори поименно, в персонално качество. За политиката да не говорим, че там няма никаква промяна. Това не е нормално и няма да бъде търпяно до безкрай.

Европа трябва да се отърси от злокачествените струпеи, които я задушават и да стане истински уютен и сигурен дом за нормалните европейци. На първо място е радикалната смяна на елитите и политическите приоритети, а веднага след това идва институционализирането на единна външна политика и единна отбранителна доктрина, подплатена с обща армия. Щедро въоръжена и технологически обезпечена армия. Когато това се случи, а то задължително трябва да се случи, тогава ще поемем глътка въздух.

Но най-вече Европа трябва да се върне към християнските си корени, защото от тях тръгва тази цивилизация, която покори света с разбирането си за дълга към Бога и с визията си за човека и мястото му в творението. Слава Богу, че ги има народите и държавите от бившия соцлагер, защото у тях все още са останали здрави инстинкти. Разлигавените европейци от следвоенните консуматорски общества трябва да са благодарни на комунизма, че, без да ще, съхрани и отгледа едни други европейци със съхранени съпротивителни сили.

И когато Европа изживее този катарзис, тогава ще седнем и ще си говорим за нов световен ред. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен – действие, в резултат от което през 146 г. пр.Хр. се ражда европейският проект, който днес се опитва да се разпадне пред очите ни.

* * *  

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.