Някой не желае редовен кабинет

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg  

Отдавна ние, простите граждани, не сме били поставяни в такова унизително положение. Привичното за целия човешки род маймунско любопитство не ни дава мира, гледайки какво се разиграва пред очите ни, цялата тази политическа драма. Виждаме бурни движения, ловки, храбри движения; виждаме, че зад изпълнителите на тези движения очевидно стоят други сили, но дотук. Кои са тези сили, какви са целите и мотивите им  – това ние, простите граждани, можем само да гадаем. Да гадаем по припряното изскачане на сцената едва ли не с еленов скок – та-да-а-а-ам! – на личности с прякори като „Черепа“, „Трактора“ и прочее. Ние, простите граждани, сме поголовно лишени от каквато и да било съществена информация за случващото се и оставаме вдървени в незадоволеното си любопитство. А искаме да си обясним света. Ах, как искаме! Това си е човещинка, но дори и тя ни е отказана. Как при това положение да виждаме нещата ние, простите граждани?

Допреди няколко дни за малко да повярваме, че най-сетне ще има редовно правителство (доколко то е желано от всички е друг въпрос). Видяхме безпрецедентни компромиси, даже Стою го гласуваха за шеф на правната комисия. „Промяната“ узря да управлява с Борисов, дето единствената точка в политическия ѝ дневен ред беше неговото изчегъртване. Но какво пък, Марко Мърнявчевич (Крали Марко) след смъртта на баща си и чичо си при Черномен през 1371, нали стана васал на турците и като такъв, на тяхна страна загина при Ровине през 1395? Но това не пречи на народа да му пее песента и до ден днешен. Българският народ пее какви ли не песни на какви ли не люде – закрилници и изчегъртвачи.

От своя страна ГЕРБ не само обявиха, че програмата им е почти идентична с тая на „Промяната“, не само докараха умно-красив евробюрократ за кандидат-премиер, ами предложиха на тепсия и главата на Иван Гешев, както Саломе поднесе главата на Иоан Кръстител. „Ето! – каза ГЕРБ на „Промяната“. – Готови сме да сбъднем мечтата на мечтите ви! Само и само правителство да има“.

И точно в този момент всичко се обърка. Сякаш окото на Барад-дур (нали така се казваше кулата в Мордор?) се втренчи в нашата земя като една човешка длан. Гешев се появи с червена вратовръзка на републикански елефанти, скъса оставката си, която така горестно желаеха от вси страни, и демонстративно я хвърли в нозете на стъписаните журналисти. Завесата се спусна и зад нея се разнесе сатанински кикот.

И ето ни сега нас, простите граждани, простили се с мечтата за редовен кабинет, но продължаващи да тънат в недоумение и догадки кому беше нужно да провали този народополезен акт. Наистина, кой е виновен да останем и този път без правителство? Големите оратори още от Лонгин Равила и Цицерон в подобни случаи задават въпроса: cui bono, чия е ползата, кой е на далавера от цялата тая работа?

Вероятните кандидати са неколцина. На първо място изглежда са онези, които искат на всяка цена да затрият Бойко Борисов и като видяха, че с протести и вдигнати юмруци не стана, сега търсят други пътища. Защо? Вероятно по най-различни причини, но най-вече за увредени интереси или, както се казва в търговските взаимоотношения – заради претърпени вреди и пропуснати ползи.

Друг, който има очевидна полза от това да не се състави редовно правителство, разбира се, е господарят на служебното – президентът Радев. Увлечени да следим парламентарните страсти, ние, простите граждани, почти не обръщаме внимание на служебното правителство, не се интересуваме какви ги върши, и това за него е добре, защото може да ги върши всякакви.

Ако пък приемем (за което имаме пълното основание), че Радев е проводник на руските геополитически интереси в България, то можем да си направим извода, че Русия също е сред онези, които искат властта на протежето ѝ да продължи колкото може повече, тоест е от субектите, които не желаят в България да има редовно правителство. Да не забравяме също и това, че онези „олигарси“, които най-много се радват, когато Борисов яде бой, имат интереси, твърде покриващи се с руските, независимо дали става дума за политика, икономика или правосъдие. Достатъчно е само да си спомним към кого се обърна за помощ и кой се застъпи за Васил Божков, когато го бяха арестували в Абу Даби през първите дни на бягството му.

И тук се натъкваме на едно противоречие. Ако е вярно, че Гешев говори от името на Америка или поне на републиканската част от нея, както се опитва да ни внуши с вратовръзката си, то означава ли, че Америка също има интерес редовното правителство да се провали и да продължи да управлява руският представител Радев? И ако е така, означава ли това, че противоречията между Съединените щати и Европейския съюз тихомълком са се задълбочили повече, отколкото ни изглежда на нас, простите граждани?

Ето такива въпроси ни развалят настроението през последната седмица. И не е толкова досадно дали ще има следващи избори или няма да има. Досадно е, че очевидно е налице сила или сили, които могат да влияят на демократическия процес в най-голямата му дълбочина, превръщайки „суверена“ в карикатура на суверен. А най-досадно е, че ние, простите граждани, не знаем и няма как да знаем кои са тези сили. Единственото, което знаем, е че са сенчести, не са легитимни, преследват цели и интереси, коренно различни от публично прогласяваните. А това е в състояние да ни докара до шизофрения. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.