Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. О, спомняте ли си, госпожо, онези списъци на Петков и Рашков?

Мнения

О, спомняте ли си, госпожо, онези списъци на Петков и Рашков?

О, спомняте ли си, госпожо, онези списъци на Петков и Рашков? - Tribune.bg

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

Ето как и нашето правителство, тайно и полека (както е казал Поетът), стана на 100 дни – време на равносметка. Спокойно! Няма да правим равносметка. Има кой да прави. Няма да правим равносметка, но никой не може да ни забрани да се отдаваме на спомени. Помните ли онзи документ, нашумял преди не много време под името „Списъка Петков“? Помните ли „доказателствения“ материал към него, състоящ се от разпечатки на сензационни публикации, намерени с помощта на Гугъл?

Докато чакаме четирите моста над Дунав и трите тунела под Стара планина, обещани от онзи министър на транспорта със строгия и прикован поглед в едно бъдеще, което може да види само той, онзи министър, дето мисли себе си за бизнес гений, за нещо като цар Мидас, който превръща в злато всичко, до което се докосне, включително и БДЖ; докато чакаме да видим какъв въглероден отпечатък ще остави войната в Украйна и дали министърът на околната среда ще успее да го понесе с чувствителната си екологична душа, нека си спомним „Списъка Петков“, защото той е централна част в репертоара на онези Еринии (все още не Евмениди, защото не са арестували Орест[1]), които наричаме „правителство на България“ – зли и отмъстителни, строги, но справедливи езически богини с дъх на античност.

Да си спомним основните сюжети по списъка. Там е онази трогателна история с чекмеджетата и кюлчетата, дето се превърна в златна опорка за Президента и до ден днешен; „Барселонагейт“ – колко ли големи са нощните шкафчета в тази баснословна къща!; „Осемте джуджета“ и изчезналия (изтеглен в брой?) аванс за строителството на АМ „Тракия“, дето го изнесли в чували“.

Аз например може и да не съм прав, но това са детински сюжети. В живота едва ли става така. Обаче тъкмо тези вълшебни приказки се харесват на масовата публика, именно те са подходящи за обсъждане вечер в кръчмата. Истинските схеми, по които става висшата корупция, са не само скучни за публиката, но и неразбираеми. Иначе не бива да се съмняваме, че г-н Рашков знае много добре как точно се прави, така че корумпираният да не докосне подкупа и формално да няма нищо общо с него. Толкова за сюжетите. Кои са действащите лица в „Списъка Петков“?

Имената, назовани публично от Кирил Петков, са: Петьо Еврото, Таки (за „Бандата на чуковете“), Делян Пеевски, Александър Манолев, Илко Желязков, Румен Гайтански-Вълка. Към тях са и преките политически противници – Бойко Борисов и Владислав Горанов. Последните двама вече минаха (макар и безславно) през ареста. В списъка се подозира, че попадат (според Стефан Ташев) също: братя Маргини (всичките три броя ли?), Младен Михалев-Маджо, и Румен Николов-Пашата. Тях кога? При тях „неотложността“ по-малко неотложна ли е?

Юбилеите са време за равносметка и спомени. Ето, по случай стоте дни аз си спомням имената и на други хора, дето не ги чуваме в „Списъка Петков“: Васил Божков (Черепа), укриващ се в Дубай с 19 обвинения, сред които „подбудителство към убийство на четирима човека, принуда и опит на изнасилване на жена“. Държавата и в частност МВР и в още по-голяма частност министър Рашков полагат ли някакви усилия да го върнат?; Цветан Василев, укриващ се в Сърбия, обвинен за 146 престъпления на стойност 2.7 млрд. лв.; Братя Галеви, укриващи се Бог знае къде, обвинени за пране на 35.5 млн. лв. След като арестуваха по неотложност пиарката Севдалина, отмъстителите, борците за ред, законност и справедливост Петков и Рашков, ще предприемат ли нещо по отношение на тези господа? Или може би не е морално, може би не е етично да хапеш ръката, която те храни. Казвам последното въз основа на публикация за връзката между Рашков и Божков в ПИК (за свидетелствата на адвокат Мондешки по адрес на Рашков и Цветан Василев, ако ви се занимава, четете сами в „Биволъ“). Какво? Смущава ли ви нещо? Нали сме приели,  че резултатите от търсенето в Гугъл са легитимни юридически аргументи?  „Списъкът Петков“ ни учи така. След появата този списък, подкрепен от публикации, намерени с търсачки в каквито и да е медии, Гугъл подходът вече се превърна в стандарт при търсенето на истината, справедливостта и възмездието у нас.

Не е хубаво така. Всеки може да се рови в интернет и да извади оттам каквото му е кеф, каквито гадости са потребни за оперативните му цели. А ако не успее да намери каквото търси, просто си създава сайт, на него публикува нужното, после с учудване го открива в Гугъл и горестно го развява пред очите на жадната за сензации с вкус на справедливост публика.

Но стига сме празнословили в тези печални великопостни дни. Хайде, отивайте да арестувате! Имате си списък, действайте! Полети до Дубай има всеки вторник и събота. И се благодарете, че и ГЕРБ изглежда са изпаднали във великопостническо съзерцание и не ви правят това, което могат да ви направят considering the circumstances. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

* * *

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.



[1] Есхил, „Евмениди“ – жестоките богини на възмездието, Ериниите, се превърнали в милостивите Евмениди, след като наказали Орест за трагическата му вина (която в древна Гърция си е вид невинност) – за да отмъсти за убийството на баща си Агамемнон, Орест убива майка си Клитемнестра. Ако убие майка си е грях, но ако не отмъсти за баща си, също е грях. Е тè това е то „трагическа вина“. А вие си мислите, че на правителството му е лесно...


Топ новини виж още
Актуална тема
Анкети