Обратната пропорция между размера на корупцията и дължината на мандата

Дзъннннн! Ето че удари часът на истината – 8 юли 2022, петък, 17 часа. Кирил Петков и Асен Василев върнаха празна папка и след като изпъдиха медиите от гербовата зала, останаха да си говорят „на четири очи“ с Президента. Ето я развръзката на най-драматичната политическа интрига в най-новата история на страната. В действителност нито има някаква развръзка, нито има някаква интрига. Дали Асен Василев щеше да събере парламентарна подкрепа за втори кабинет в рамките на това народно събрание или не – това е абсолютно все едно. Асен Василев, понеже е малко по-интелигентен от Кирил Петков, не споделяше през последните дни еуфоричния му оптимизъм. Знаеше, че дори да състави правителство, това щеше да бъде Пирова победа. Нали помните? През първата половина на III век пр. Хр. Епир начело със своя цар Пир (ако няма рима, удари ма!) се сблъскал с Римската република. Решаващата битка била при Аскулум, днешна Пулия. Пир имал даже и слонове и победил, но дал толкова жертви, че произнесъл историческите слова: „Още една такава победа ­– и сме загубени!“. Оттам и изразът „Пирова победа“.

Ако бяха спечелили нужното количество „независими“ депутати и бяха съставили правителство, победата на ПППП щеше да е Пирова и щяха да и се радват с детинска радост може би само Кирил Петков и Руди Гела. Дано да осъзнават, че да се явят на предсрочни избори за тях е много по-добре, защото в момента са на върха на славата си. Там са въпреки неизброимите си издънки, лъжи и гафове. Там са, защото още е лято и не се усеща, че няма газ. Там са, защото изгониха руските дипломати и създадоха в очите на прогресивната общественост илюзията, че се зъбят на Путин, следователно са на страната на най-прекрасните световни сили, а щом са на тази страна няма как да не са прекрасни и самите те. Ако бяха направили правителство сега, нямаше да управляват и шест месеца (срок, който самите те си дават), а щяха да се сгромолясат отново не по-късно от края на октомври или средата на ноември. И тогава вече щяха да влязат в изборите с много по-ниска електорална подкрепа, защото на много от страстно желаещите „промяната“, най-сетне щяха да им се отворят очите за какво иде реч. Така че да палят свещ и да благодарят!

Несъстоялото се правителство на Асен Василев щеше да бъде обречено по много причини. Една твърде интересна от тях отбеляза юристът и депутат от ГЕРБ Радомир Чолаков. В общи линии идеята му е тази, че за да съберат достатъчно количество продажници (пардон, „независими“ и „принципни“ депутати, загрижени за промяната), на ПППП ще се наложи да обещаят нечувани и невиждани досега подкупи в постове, обещания и кеш. Ако успеят, неминуемо ще дойде моментът заинтересованите страни да си потърсят обещаното, и тогава ще се окаже, че държавата не разполага с необходимия ресурс да го изпълни. И ще се случи едно от следните две неща: или ще отворят възмутителни корупционни проекти, за да задоволят ищците си, или няма да ги задоволят, те ще ги зарежат, както заради тях зарязаха предишните си лидери, и в крайна сметка крехкото мнозинство отново ще се изпари.

Докато четох това, си дадох сметка, че политическата корупция у нас през години изживя забележителен ръст. Отначало беше 10%, дето горкият Сашо Божков (Бог да го прости!) си го отнесе заради тях. После станаха 15%. После станаха 20%. Намериха се загрижени хора да алармират, че ако политическата корупция надхвърли 30% ще бъде изначално застрашено изпълнението на самите проекти. Тя, корупцията, обаче ги опроверга и стигна до 60%. Това е и нивото, на което съм бил свидетел. Чувал съм обаче за изолирани случаи на 90%. Сега, четейки Радо Чолаков, си правя сметката, че ако се осъществи обещаното от ПППП за постигане на 121 депутати, няма да има пари да се изпълни, следователно политическата корупция е нахвърлила 100%. Дами и господа! Това вече е сюрреалистично! Това е нещо като отрицателната лихва на банките. Замислете се в какъв свят живеем! Без майтап…

И продължавайки да размишлявам в този дъждовен петъчен следобед пред чаша съвсем удовлетворително червено вино, виждам и една друга зависимост, коя би могла да се изрази по следния начин: C=L/K, където С е качеството на политическия живот, L е продължителността на всеки следващ мандат, било на парламент, било на правителство, а пък К е размерът на политическата корупция. Или иначе казано – колкото по-голяма е политическата корупция, толкова по-кратък е всеки следващ мандат, което като цяло намалява качеството на политическия живот. С други думи, ако тази формула е вярна, и ако дойдат да ви управляват идиоти, то когато те се провалят, след тях ще дойдат още по-големи идиоти. И действително, вижте Слави Трифонов! Само преди година той беше поредният рицар в сияйни доспехи, дошъл да спаси изстрадалия суверен, а сега е като стар амортизиран политик, като мухлясал и компрометиран консерватор, който може и да не влезе в следващото народно събрание. А какви мечти, какви трепети се възлагаха на Слави Трифонов! Почти същите, каквито суверенът възложи и на Кирил Петков, а сега объркано се чеше където не го сърби. Представете си еуфоричната поредица от народни управители (такива, които оправят народа) Бойко Борисов, Слави Трифонов, Кирил Петков, Х… Х=? (произнася се „хикс е равно на колко?“, но в нашия случай може и „на кого?“). Смятайте и треперете! Кой ли ще бъде следващият? Какъв ли ще е следващият „политически проект“, на който наивният суверен ще възложи всичките си надежди, ще ги тури като крехки яйца в една кошница. Няма ли да е невиждан кретен, макар че кретени не един и двама сме виждали? До това водят възторжените революции – до кретени. А как да се справяме с революциите? По един единствен начин – посредством контрареволюции. Господи, какъв съм реакционер! Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

* * *

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.