Офертата на Мъск

Владислав Апостолов, коментар специално за Tribune.bg

В четвъртък пред „ценителите на цензурата“ се отвориха портите на ада и Интернет пространството се изпълни с тихия и не толкова тих ужас на хора, които осъзнават, че скоро свободното слово отново може да ги стисне за гърлото. И за други части от тялото.

Какво се случи? Роденият преди половин век в Претория канадско-американски инженер, изобретател, индустриален дизайнер, инвеститор, магнат и най-богат човек на планетата Илон Рийв Мъск официално обяви, че е направил оферта за купуването на 100% от акциите на социалната мрежа Twitter. В своя профил там, следван от близо 82 милиона човека, Мъск просто написа „Направих оферта“.

Това мoже да се изтълкува и като типична за Илон препратка към популярната култура и най-вече към шедьовъра на Франсис Форд Копола по едноименния роман на Марио Пузо „Кръстникът“, който тази година празнува половинвековен юбилей. Една от най-великите реплики във филма олицетворява бизнес подхода на мафиотския патриарх Вито Корлеоне: „Ще му направя предложение, на което не може да откаже“.

Въпросът е дали сегашното ръководство на Twitter ще може да откаже. Мъск очевидно се опитва да превземе компанията и да я върне в релсите на свободното слово, от които Twitter зрелищно изхвърча, превръщайки се в брутална пропагандна машина за цензура на неудобни политически позиции и личности.

Илон Мъск влезе в заглавията преди седмици с купуването на 9% от акциите на Twitter, което го превърна в най-големия акционер на компанията. Предложиха му пост в борда на директорите, ограничаващ значимо бъдещо закупуване на акции, а той отказа. Това беше ясна индикация, че той има доста по-сериозни планове за социалната мрежа. По това време Мъск редовно публикуваше предложения за промени в Twitter и пусна анкета към потребителите с въпроса дали компанията се придържа към принципите на свободното слово. Над два милиона гласуваха, повече от 70% отговориха с „Не“.

В средите се заговори, че най-богатият човек в света има намерение да превземе социалната мрежа и да върне баланса и свободното изразяване, жестоко смачкани под управлението на залитналия в радикални идеологи съосновател на Twitter Джак Дорси.

Реакциите на корпоративните медии не закъсняха. The Washington Post, собственост на втория най-богат човек и съперник на Мъск, Джеф Безос, пусна материал, в който внушава, че плановете на Илон за повече свободно слово в Twitter са „лоша новина“ за демокрацията.

Това сигурно допълнително е мотивирало Мъск да се разправи с налагащите прогресивния информационен ред фенове на политическата цензура.

В четвъртък стана ясно, че Мъск е предложил малко над 40 милиарда долара за 100% от акциите на Twitter. Към този момент оценката за активите на компанията е около 37 милиарда. Мъск предлага да купи социалната мрежа веднага и на завишена цена. Изрично казва, че това е неговата „най-добра и последна оферта“. В случай на отказ, милиардерът обещава да преразгледа ролята си на акционер и инвеститор в Twitter.

Той пише още, че компанията има потенциал да бъде „глобална платформа за свободното слово“, но трябва да се трансформира от публична в частна. Той се зарича да „отключи“ този потениал.

Новината за агресивните маневри на мултимилиардера превзеха медийното пространство и онлайн коридорите за общуване, и предизвикаха сред прогресивния планктон колективен крясък, сравним само с избирането на Доналд Тръмп за президент през 2016-а година.

Мъск е единственият наистина свръхбогат и влиятелен човек, който открито застава зад свободата на словото и защитава нуждата от плурализъм в социалните мрежи. Той явно има ресурсите и волята да направи нещо с наистина грандиозен размах. Състоянието на Мъск се оценява на над 260 милиарда долара. Пазарната капитализация на компанията му за електрически автомобили Tesla премина психологическата и историческа граница от 1 трилион долара.

Той е модерен бизнес властелин и хегемон, комуникационен маестро с поглед напред във времето и пространството. Иска да колонизира Марс, но в същото време пуска забавни Doge мемета в Twitter и върви срещу повечето табута на политически коректния режим. Той е неудобен и неприятен за системата, над която в крайна сметка се извисява със своето богатство и футуристични проекти. Мъск води медийни битки с корпоративните издания и ги подиграва във всеки удобен момент. Гаври се открито и с американския президент Джо Байдън. Не се подчинява на прогресивно-либералната догма.

Ако стане едноличен собственик на Twitter, това ще бъде кошмар за повечето представители на авторитарната информационна мрежа на Запад. Още в четвъртък много от тях заплашиха, че ще се махнат от социалната мрежа, ако той вземе властта. Това също би било чудесна новина.

Мъск само може да подобри окаяното състоянието на словото в световната информационна инфраструктура. Свободното изразяване в Twitter – и не само - е на командно дишане. Да се надяваме, че Мъск ще успее да материализира най-страшните кошмари на циничните ценители на цензурата.

***

Владислав Апостолов е автор и журналист с дългогодишен опит в печатни и електронни медии. Културен редактор във вестник „Труд“. Коментатор в bTV и БНР.