Онази песен

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg 

Нашето обществено мнение или поне най-активната и прогресивна част от него, е много странно. Ето, кега се е възпалило за някаква нелепа случка и се е възпалило дотам, че даже и аз, без да искам, разбрах за какво става дума. А става дума за това, че в арена „Армеец“ Григор Димитров и Джокович играли мач с благотворителна цел, след който настроението се повдигнало и Ноле поискал от диджея да му пусне някаква песен, но диджеят гордо отказал, мотивирайки се с това, че песента била грозна чалга, а той такива неща не пускал. Ако е работил по морето и ако е озвучавал частни партита, дали не е пускал и дали не е насърчавал, щракайки с пръсти, гостите да се подрусват на дансинга? Може и да не е, знае ли човек?

Както и да е. По-късно вечерта известна наша изпълнителка на подобна музика (не ме карайте сега да ѝ търся името!) се появила в заведението, където славните тенисисти продължили купона, и изпяла специално за Ноле въпросното парче под дъжд от накъсани салфетки. И прогресивната общественост избухна. Започна бурен медиен дебат, който все още не е стихнал. В течение на този дебат се установи, че песента всъщност била на Лепа Брена, но не била и нейна, а на някакъв грък. Започна да ми прилича на онзи филм на Адела Пеева отпреди 20 години – „Чия е тази песен?“, – в който с две думи се разказва за пътуваща песен, за която балканските народи се карат чия е. У нас песента е позната като „Ясен месец веч изгрява“ и се приема за неофициален химн на Странджа.

Разбра се още (и това поне за мен е много симпатично), че въпросната любима на Джокович песен, която рицарят на естетиката – диджеят (не ме карайте да търся и неговото име!) – отказал да пусне, за да запази неосквернена душата на публиката, е била изпълнена в рамките на гей парада през 2022 и там се е радвала на особено топъл прием. Днес поне две трети от онези, които ревяха чалгата заедно с певицата в парка, издигат в култ храбрия диджей, който се изправи с татуирани гърди срещу нея, безрезервно му дават цялата си естетическа и идеологическа подкрепа, а клетия Джокович тъпчат в калта и го наричат „селяндур“. А горкият Ноле им е виновен единствено с това, че е вярващ човек, глава на здраво семейство и задето показа среден пръст на откачените австралийски власти, когато го караха да се ваксинира, за да участва в Australian Open през същата онази 2022, когато целокупният умнокрасивитет пееше „Луда по тебе“ на гей парада. Мисля си, че ако Тома Жоли – режисьорът на откриването на олимпийските игри в Париж – беше поискал да му изпеят „Луда по тебе“, умнокрасивитетът щеше да се строи като хор „Бодра смяна“, а после щяха да разправят как тази песен е много по-хубава от „Излел е Дельо хайдутин“, дето се рее из космоса.

Всичко това разбрахме, само не разбрахме за каква благотворителна кауза е бил мачът и колко пари са се събрали.

Една от най-характерните черти на умнокрасивия активист е тази, че е вечно възмутен от нещо. Уж консерваторите били кисели мърморковци, но в сравнение с либералните апокалиптици са оптимистични веселяци като Дядо Коледа. Либералният апокалиптик е вечно woke и дебне за най-малката дреболия, отклоняваща се встрани от правия път на прогреса. Помня, когато забраниха пушенето по заведенията, woke активисти се събираха на малки потери, надничаха през прозорците и доносничеха на органите да глобяват провинилите се. Един як кръчмар, планинец от Рила, веднъж беше бил някакви такива.

Умнокрасивият активист се стреми да създаде впечатление (и вероятно сам си вярва), че е самотен рицар, опълчил се срещу целокупното зло. Всъщност е най-обикновен редови член на стадото. Гледа какво правят другите като него, гледа какво ще им хареса, за да направи същото и после да чака овации от себеподобните си. Постарай се да втълпиш на идиотите какво да приемат за правилно и оттам насетне те ще вършат каквото се иска от тях по собствено желание, без да се налага да се намесваш повече. И ще го вършат, убедени че постъпват според желязната си воля и кристалната си съвест в името на прогресивното бъдеще на човечеството.

Не знам дали песента „Луда по тебе“ е тъпа или не. Няма значение. Дори може би е по-добре да е тъпа, защото така ще изпъкне онова, за което говорим в действителност – безкритичната стадност на онези, които се мислят за елит не на нацията, а на цялото човечество. Не знам дали Джокович е чалгар или не. Няма значение. Дори може би е по-добре да е чалгар, защото така ще отпаднат симпатиите към човека и ще остане само отношението към принципа. А принципът е, че най-шумните участници в публичния дебат всъщност нямат никакво мнение и никаква постоянна и аргументирана позиция. За тях е важно да са възмутени, да ненавиждат и да устройват публични скандали. А когато ги устройват срещу нормални и свестни хора, тяхното щастие не знае предел. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.