Оправянето на българите от Цимисхий до Магнитски

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg  

„Досадно е да не можем сами да си оправим проблемите“.

Това е. Тава е историческото проклятие на българите – не могат сами да си решават проблемите и с отворени обятия посрещат всекиго, който идва да им ги реши отвън навътре. Съгласен съм, че светът е пълен с безкористни чужденци – справедливи идеалисти, които не мислят за нищо друго, освен за благото и просперитета на такива тъмни балкански субекти като нас. Обаче…

Обаче ми е малко неудобно да принадлежа към популация, която се подмазва наляво и надясно, само и само някой по-цивилизован от нея да дойде и да я оправи. Може би с мен нещо не е наред, защото за мнозина това състояние изглежда е съвсем нормално.

Ето сега и „Магнитски“. Ние не можем да се оправим с проблемите си и ще се наложи да ни оправи Америка. За наше добро. Ние не можем да тръгнем сами по пътя на свободата и демокрацията (тези две неща често не са едно и също) и затова, пак за наше добро, някой трябва да ни хване за ръка и да ни поведе. Какво? Съмнявате се, че списъците по „Магнитски“ не преследват и тази цел, че само сочат корумпирани престъпници, за които има данни, че са опасни за човешките права?

Да чуем какво казва един от безспорните авторитети по тези въпроси – Даниел Смилов:

„Санкциите по закона “Магнитски” – вече подкрепени и с паралелни санкции от Великобритания - са политически послания на САЩ и партньорите им към определени държави и техните общества... Санкциите са за индивиди, но посланието е за системата като цяло“.

Забележете: това не е акт на правосъдие, тържество на справедливостта и закрила на потиснатите, а политическо послание. Тоест не е толкова важно дали дадено лице ще може да извършва определени финансови операции на територията на Съединените щати (когато това не им харесва, американците го решават и без черни списъци, както стана с NEXO), колкото да се режисира съдбата на даденото лице в собствената му държава, както и на лица, свързани по някакъв начин с него, лица, които са се отклонили от правилния път.

Друг авторитет – Евгени Кънев – добавя:

„Апропо, вероятно „Магнитски” ще бъде ключът и към съставяне на правителство на ПП-ДБ с подкрепата на …ГЕРБ. Иначе - в следващия списък…“

Какво в следващия списък? Подготвя ли се такъв? Какво се крие зад това многозначително многоточие? Ще попадне ли в „следващия списък“ всеки палавник, който все още не е попаднал? И ако ще има следващи списъци, и ако в тях ще попадат още хора, при условие че не се вразумят, ние откъде знаем това? Откъде го знаят нашите водещи анализатори и коментатори?

Тоест „Магнитски“ не преследва за конкретни деяния, а за това дали си от правилната или неправилната страна на историята, така ли? И каква е целта на „Магнитски“ – „въвеждането на персонални санкции по отношение на лицата, отговорни за нарушаване на правата на човека и на принципа на върховенството на закона“, както е по дефиниция, или целта е „съставяне на правителство на ПП-ДБ“?

Интересна данна получаваме от Клуб Z.

 „В петък, паралелно с обявяването на имената на Владислав Горанов, Румен Овчаров, Николай Малинов, Александър Николов и Иван Генов от САЩ, британското правителство също обяви санкции - за две от лицата по първия списък "Магнитски" - Делян Пеевски и Васил Божков. В последствие посланик Диксън посочи, че британското правителство има доказателства“.

Че давайте ги тия доказателства, де! Защо ги стискате? Не е редно да се укриват доказателства за престъпления. Изобщо, нека който има доказателства, да сезира с тях прокуратурата, вместо да я обвинява, че нищо не прави. Иначе току-виж сме си помислили, че доказателства няма, а да си помислим такова нещо е кофти за чистотата на посланието.

И ако някой все още подозира, че нашите, местните анализатори и коментатори нещо са се объркали относно целите и задачите на списъците „Магнитски“, да чуем а десерт какво казва и самият ръководител на Службата за координация на санкциите в администрацията на президента Джо Байдън – Джеймс О’Брайън:

„Санкциите по глобалния закон „Магнитски“ имат за цел да подсилят избора на България, който задълбочава нейната интеграция в Европа и сътрудничеството със световните компании, както и диверсификацията на енергийните източници",

Да „подсилят избора“? Да задълбочат сътрудничеството със световните компании? Това е чудесно, няма нищо по-хубаво от правилния избор и сътрудничеството с правилните компании, но нека не го наричаме „правосъдие“, защото някой може да се обърка.

Изречено от чиновник с подобен ранг, това е парекселанс признание от страна на претендиращата за най-голяма и най-съвършена демокрация в света, че демокрацията трябва да се направлява, да се подбутва, да не се оставя на спонтанната воля на народите. Как става това направляване? Как става това подбутване? Не мога да се отърся от усещането, че някой специално идва да ми каже как да се държа на изборите през април.

Д-р Петър Москов го обяснява добре:

„Законът "Магнитски" е американски лустрационен закон. Той съдържа не юридически, а политически критерии… Истинската линия на войната е срещу всички тях [олигарсите, корумпиращи системата] и изисква български закон „Магнитски“. Изисква лустрация!“.

Обяснява го добре, макар че го прекарва през учението си за лустрацията. Лустрацията е червената нишка на неговото (и на партията му) политическо говорене, нещото, което се надява да го направи ярък, за да спечели последователи, па макар и отново на крилете на линчуването и саморазправата. Впрочем, доказано е, че у нас най-лесно се печелят последователи на тези криле, но те не могат да стигнат повече от 10-15% и са крайно непостоянни  – ще те зарежат в мига, в който се впишеш по някакъв начин в статуквото, например в мига, в който влезеш в парламента. Но иначе д-р Москов е напълно прав. „Магнитски“ е бухалка, чиято цел е не да ограничи действието на този или онзи престъпен олигарх в Щатите, а да го заклейми (лустрира) в собствената му държава, да свърже с него всички, които има за цел да опетни, и да даде силен пропаганден аргумент в ръцете на опонентите му. 

Наречете ме както искате, но ужасно ме дразни една конкретна черта в пъстрата ни народопсихология  – сервилното, робско очакване някой да дойде да ни оправи, а ние да чакаме по гръб с вирнати нагоре лапички:

Още през 10 век княз Светослав Игоревич идва да завладее България и ние викаме òправния византийски арменец и блестящ стратег Иоан Цимисхий на помощ. Той прогонва Светослав Игоревич, но пък сам забравя да си тръгне и изпадаме в състоянието на онова, което по-късно твърде фриволно ще нарекат „Византийско робство“.

Турците безчинства, грабят и изнасилват – къде си, Дядо Иване, да ни освободиш! Дори и децата в „Под игото“ са наясно, че няма да се оправим, докато не дойдат руснаците да ни оправят.

Както през 19 век чакахме руснаците да ни избавят от турците, така в средата на 20 век се надахме Хитлер да ни събере  етническите ни граници. По-голямо оправяне от това – здраве му кажи!

След това викахме комунистите да ни оправят и да ни спасят от фашистите. Комунистите се явиха във вида на Съветската армия.

После започнахме да викаме капиталистите да ни оправят и да ни спасят от комунистите. Станахме съвсем като в анимационния филм на Доньо Донев „Умно село“. Влязохме в ЕС и НАТО и видяхме, че там не текат реки от мед и масло, животът си е нормален, делничен, трябва да се бачка и всичко останало. Заедно със светлата страна (свобода, конкуренция, пазар) се насладихме и на тъмната (престъпност и корупция). Заблуждавал се е всеки, който е очаквал нещо различно, както се заблуждава и сега, когато продължава да вярва, че раят на земята е възможен.

Днес взорите ни пак са отправени с надежда към някакви треторазредни вносни чиновници да ни оправят и спасяват от самите нас…

Аз наистина много благодаря, най-искрено благодаря на всички световни добри сили, които през вековете са се опитвали да ни оправят  – и на Византия, и на Османската империя, и на Руската империя, и на Третия райх, и на Съветския съюз, и на Европейския съюз, и на Съединените щати,  – само че един човек (а и един народ), ако не успее да се оправи сам, никой не може да му помогне. И дори и най-добронамерените управители по-скоро ще му навредят, ако му отнемат инициативата и отговорността за собствената му съдба.

Има един много хубав конкурс за християнска публицистика, на който аз досега два пъти съм бил в журито. Той се нарича: „Казвайте истината“. Да казваш истината е едно добро начало, универсално начало, с което можеш да подхванеш какво ли не. Е, аз казвам истината, пък вие си мислете каквото искате. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.