Отговорите, които, уви, не получих от РСМ

От блога на журналиста Апостол Апостолов

В Брюксел се проведе за поредна година срещата на Европейския съюз със страните от Западните Балкани. Тази година форумът имаше особен заряд - не само, защото предшестваше последния за годината Европейски съвет.

На мен като журналист беше от особен интерес да задам редица въпроси от чисто икономически характер на северномакедонския премиер Христиан Мисцкоски или пък на негов оторизиран представител като министъра за европейските въпроси Тимчо Муцунски, например. 

Като европейски кореспондент очаквах въпросната делегация да мине по официалния червен килим в миг зоната за световната преса, да застане на подиума за въпроси, или поне да се спре пред телевизии на неговата страна. Друг е въпросът, че лично аз такива не видях – мои колеги също.

„Нашето място е Европейския съюз, да бъдем равноправна и пълноправна членка“, казва премиерът, застанал на една стена пред две знамена – на неговата страна и на ЕС. Един факт, който би представлявал интерес от гледна точка на протокола. За днешния форум, всички знамена на страните членки на официалния вход бяха свалени и се вееше единствено синия флаг със звездите на общността. Един малък ракурс от гледна точка на единния протокол, за който говори премиерът.

Отново повтарям, уважаеми г-н премиер на братска Република Северна Македония (да бъда политкултурен, не искам да ме обвиняват в някакво подстрекателство по болната тема за Конституцията).

Очаквах от вас, да застанете там-където днес пред камерите се потяха на въпросите Олаф Шолц и Александър де Кро. И двамата едва ли е най-подходящият момент да застанат, но така изисква голямата политика- към която претендирате, че сте равноправни. Само напомням че първият на снимката и неговата партия беше катастрофално разбит на европейските избори, а в последствие получи и разочароващи резултати на федералните. Вторият е ясно каква е съдбата му от преди дни. Но застанаха и като истински големи политици отговориха с достойнство.

Та, аз нямаше да ви питам за Конституции, за диалози, за спорове – аз, като дългогодишен икономически журналист с над 20 лета зад гърба си, не малко време правителствен, също - кореспондент в Пиринска Македония, международен кореспондент в две столици – аз щях да ви питам за икономика, интеграция, проекти, европейска перспектива, ангажименти.

Да ви попитам, след като ЕК комисия ви отпуска 1.7млрд.евро за интеграция какво смятате да правите с тази сума. Щях да ви попитам какво смятате да направите по отношение на енергийната свързаност със съседите и за транспортната свързаност. Пак част по тази сума. Защото, не само аз – европейският данъкоплатец имаше нужда от тези отговори.

Отговори не само аз, но и колегите не получихме. Получихме видео, заснето на стена, в полумрачен коридор от местна телевизия и разпространено от пресслужбата, лаконично, суховато и без конкретика, че е проведена среща с Доналд Туск, испанския премиер Педро Санчес и Кая Калас.

Лично аз, наистина очаквам следващия път, да застанете и мотивирано да обясните пред световната преса всички въпроси, колкото и да са неудобни – там където се потят световните лидери на входа на европейските институции. Затова са тези т.нар. doorsteps, да се каже идваме с такива намерения, очакваме да получи такива и такива резултати.

Говорим за яснота, обективност и честност пред тези, които са ви изпратили. И другия път влезте през входа -с гордо вдигната глава и подобаващо на кандидат-членка на ЕС. Аз ви обещавам да бъда там и да си взема обратно думите назад, че не съм бил прав!