Паргов: Не искам БСП да свърши като брошка на нечий ревер

Превръщането на БСП в лидерски тип партия може да отключи процес на роене и люспене – както СДС преди 20 години, предупреждава социалистът

БСП в това управление все още не е реализирала нито една от ключовите си идеи, казва политикът, който остава верен на левицата 

Оттук-накъде? Вече не сте начело на БСП-София. Как виждате мястото си в „столетницата“?

Рано или късно, по един или друг начин, това щеше да се случи. Проблемът е, че стана служебно и без обсъждане. Но това не доведе до сътресения в градската организация. Дори и това интервю в момента се провежда на „Леге“ 10 (бел. ред. където се намира централата на БСП-София). Аз продължавам да съм част от градската организация. Разбира се, моите вече бивши заместници и настоящи ръководители, са поели щафетата. С каквото мога аз ще им помагам, тъй като ние си оставаме един отбор – без значение кой е първи, кой е втори, кой е начело и кой е в редиците. Тук важна е организацията и как тя да се справя с проблемите, как да преодолява препятствията и да върви напред.

А по отношение на мен и на БСП, аз си оставам социалист, част от партията. Няма да напускам БСП – повтарям това от месеци. Ще помагам по начин, по който досега може би никой в моето положение – наказан или отхвърлен, или изключен, не го е правил. Най-лесното е да напусна БСП, да критикувам, да направя фракция, да направя течение, да отида в друга партия, да направя нова партия… Всичко това обаче е извън моите партийни разбирания. Затова ще продължавам да работя за БСП, но за една по-различна от сегашната. Очевидно е, че с днешното ръководство перспективите на партията не са никак розови и това управление, за съжаление, ще го докаже предвид начина, по-който стои БСП в него. Това ще стане ясно от тези теми, по които не виждам БСП да има ясна и твърда позиция. 

Какво имате предвид?

Например, червена линия е РС Македония. Какво ще стане, ако Кирил Петков отхвърли ветото, както се чува, че е обещал на западни партньори? Имаше Консултативен съвет по национална сигурност при президента с едно общо съгласие каква трябва да е позицията, която да следваме. И това е съгласие на всички политически и парламентарно представени сили и институции, които участват в този съвет. Ако това се случи без да са изпълнени условията, какво прави БСП? Продължава да стои в правителството, разграничава се от това правителство или го напуска и казва, че червената линия е прекрачена?

Имаме червена линия и във връзка с доставката на оръжия за Украйна. Тези дни стана ясно, че оръжие стига до там по един или друг начин. Хубаво, Корнелия Нинова не е разписала доставка на оръжие до Украйна. От друга страна „Демократична България“ казват: да го легализираме и да не го правим по заобиколния начин, по който се случва сега – с посреднически компании. Въпросът е, ако това се случи на 4 май и парламентът вземе едно такова решение, да се доставя въоръжение на Украйна, БСП напуска ли коалицията? Или се разграничава от това решение, но остава в коалицията? И какъв ще е резултатът за БСП? Защото едно управление винаги е нож с две остриета. Досега, за съжаление, БСП излиза от всяко едно управление по-слаба. Това е статистиката. Ще се радвам този път да опровергаем тази статистика, но така както вървят нещата, едва ли. 

Според последните данни на социолозите ПП вървят с бърз темп надолу, а БСП, ДБ и ИТН имат спад, но по-скромен. От партийна гледна точка: позитив или негатив ще се окаже властта?

„Продължаваме промяната“ губят много. Ние си стоим на същото равнище. Вижте, най-точната социология е изборният резултат. Това, какво в един или друг момент показват числата, е много относително и го видяхме през цялата минала година. И социолозите останаха изненадани от изборните резултати, и самите партии. А най-изненадана беше БСП, която вярваше, че на 4 април ще бъде управляваща партия с премиер Корнелия Нинова. Така че, по-скоро трябва да следваме гласа на хората. Ние винаги сме имали такива призиви – „да слушаме хората“, „да сме близо до масите“, „да се солидаризираме с хората“.

А какво всъщност искат хората? Хората искат перспективи и сигурност, те не искат война. Болшинството не искат изпращане на оръжие, не виждат какво решение е това във военен конфликт. Защото този конфликт е между два славянски православни народа, което е ужасяващо. Те дори не са иноверски народи, за да могат хората лесно да се солидаризират и да вземат страната на християните.

Хората искат да им се гарантира добра покупателна способност, така че техните доходи и спестявания да не бъдат изядени бързо от тази инфлация, която галопира, от растящите цени на енергоносители и въобще от високите цени на стоки и услуги от първа необходимост. Затова правителството по-бързо трябва да вземе решение в тази посока и да избере един от предложените варианти от коалиционните партньори. ДДС ли ще намаляват? Таван на цените ли ще слагат? Кои групи си заслужава да бъдат подпомогнати – дали всички, дали избирателно, тези, които са най-уязвимите? Моето мнение е, че това трябва да са най-уязвимите, защото няма как всички да получат помощ и компенсация. Това само би задълбочило неравенството. По-скоро трябва да се помогне на тези, които в момента са на ръба, на прага на бедността или вече са потънали под линията на бедността, вследствие на инфлационните и други процеси. Това е най-важното! 

Хващам се за думите Ви, че трябва да видим какво искат хората. Отиваме ли на избори според Вас? Наблюдаваме едни процеси –  Кирил Петков и Стефан Янев регистрират партии, Борисов е на обиколка в страната, става някакво прегрупиране…

Усилено се говори за избори, но нито едно социологическо проучване не показва такова желание. Като че ли засега предпочитанието е – „с малко, но сигурно“. Хората не искат избори, хората искат реални дела, стабилно управление, защита от всички тези негативни икономически процеси. В същото време имаме спадащ рейтинг и на правителство, и на парламент, и на партиите в управляващата коалиция. На фона на това някои партии от опозицията растат като гъби след априлски дъжд – имам предвид партия „Възраждане“, която много добре се позиционира, усещайки желанията на хората. Те влязоха в парламента с теми, свързани с Русия, Украйна, с ваксините, ограниченията... Доста умело играят по струната на българските избиратели и това се изразява в непрекъснат растеж на тяхната подкрепа. 

Все пак готвят ли се партиите за избори?

Очевидно е, че на всички политически субекти им минава през главата, че идват избори. Никой не иска да си го признае открито – имам предвид от управляващите. Разбира се,  нормално е опозицията да иска да има избори и да е готова за избори. Така беше и БСП, когато беше опозиция на ГЕРБ. Искахме предсрочни избори през цялото време, особено по време на последния мандат от 2017 до 2021 година, но това не се случи. Дали ще има избори, зависи както от външни, така и от вътрешни фактори, като най-големият враг на сегашната коалиция са самите участници в нея, които може да предизвикат предсрочни избори. 

Напук на всички съвети, които се дават по отношение на Изборния кодекс, ние сме свикнали, че в България той се отваря само преди изборите. В момента БСП се опитва да върне хартиената бюлетина. Вие как гледате на това? Трябва ли да има смесена система?

Комбинацията от машинно гласуване и хартиени бюлетини дава по-добра представителност, възможност повече хора да упражнят правото си на глас. Не всички са на „ти“ с информационните технологии, колкото и за някои като нас да изглежда много простичък процесът на гласуване с машина, наподобяващ боравене с банкомат. БСП в началото беше за изцяло машинен вот, тъй като хартиеният вот има други недостатъци. Машините осуетиха едно порочно явление в изборния процес, свързано с купения и корпоративния вот и възможността да го проследяваш посредством хартиеното гласуване. От друга страна обаче се появи друг проблем, който партии като БСП, а сигурно и други, в по-малка или по-голяма степен, го изпитаха – техният електорат някак си се уплаши от машините. В съчетание с COVID ситуацията – още повече хора не излязоха да гласуват. Това доведе до отлив.

Но не това е основната причина за изборните загуби на БСП, както ръководството се опитва да изтъкне. Причините са чисто политически, те са по-дълбоки и ясни на всички. Става въпрос за ориентацията на БСП по ключови въпроси в държавата през последните две години. Или по-скоро липсата на категорична позиция. Вярвам, че смесеното гласуване би довело до повишаване на избирателната активност. Разбира се, не става въпрос за това да възобновяваме стари порочни практики. 

През годините т. нар. „вътрешната опозиция“ или алтернативните мнения винаги са били нещо пословично за БСП, което определяше характера на партията. Има ли я още тази опозиция и възприемате ли се като част от нея?

Аз не бих говорил за вътрешна опозиция. Този термин го измисли самата Корнелия Нинова. 130 години в партията е имало различни течения и мнения, които са били понякога противоположни, в дисонанс едно с друго, включително и с тези на официалното ръководство. БСП е много сложна партия, тя е трипластова. Състои се от комунисти, социалисти и социалдемократи, а вече има хора, които са социалнолиберално ориентирани. За да управляваш БСП, един такъв сложен организъм, трябва да имаш доста качества и да подхождаш с разбиране към всички в партията, а това не е лесно и просто нещо. Корнелия Нинова обаче се опита да опрости управлението и е очевидно, че резултатите не закъсняха.

Тук големият дебат е между привържениците на нейния стил на управление и между привържениците на другия стил на управление, традиционен и естествен за левицата, откакто се е организирала преди повече от 130 години. Избира се между лидерската партия на Нинова или партия, обединена около принципи, ценности и идеи. Вторият модел допуска различни течения и виждания, което е пъстротата на тази идея в своето проявление. Очевидно, че в момента ние имаме първия тип партия и това води със себе си логичните резултати – отлив на привърженици, членове, симпатизанти, пък и периферия. Периферията някак си ни избяга от 2017 година досега, а това са близо 800 хиляди души. За тях бясно се надпреварват да ги привлекат много други партии. 

Кои партии имате предвид? 

Ето например един Стефан Янев се е прицелил точно в тези хора, които лятото отидоха в ИТН, есента отидоха в ПП, а сега сигурно ще си търсят нов пристан.

Дали БСП ще може да си ги върне, на фона на това, което се случва в държавата? Прогнозата не е оптимистична. Ще дам примера със СДС. В началото СДС е коалиция, която обединява ценности и идеи, създадена от група партии в началото на 90-те години. Иван Костов я направи партия, но много бързо, за един мандат, успя да я превърне в лидерски тип партийна структура. И оттам започна роене, цепене, люспене. Виждаме сега къде е СДС – една брошка в ревера на ГЕРБ, която допринася за тяхната дясна идентичност. Не ми се ще БСП да свърши така! Това е притеснението на всички нас, не като опозиция на Нинова, а като неприемащи този път, по който се движи БСП. Видимо е от резултатите на изборите, че пътят не е правилен, тъй като целта на всяка партия е да печели избори и да налага своята програма в управлението. 

Къде бърка БСП?

Проблемът е, че досега в това управление БСП все още не е реализирала нито една от ключовите си идеи. Болниците да не са търговски дружества – не е реализирано. АЕЦ „Белене“ да е ключов проект за държавата, особено на фона на енергийната криза в момента. Темата е забравена, табу, не присъства в официални държавни документи. Дори по време на преговорния процес „Белене“ беше извадена като въпрос. Беше казано, че „ще се развиват ядрени мощности“. Но какви, къде, кога и как – не знаем.

Поставихме въпроса за преизчислението на пенсиите, наша тема от много години. Последното истинско преизчисление беше по времето на правителството на Станишев през 2008 година. Тогава пенсиите бяха обвързани с осигурителния доход. Но оттогава-досега осигурителният доход нарасна няколко пъти, а пенсиите се индексират с бавна стъпка. Иначе е хубаво, че имаме социален бюджет - 20 млрд. Въпросът е как ще го усетят хората. В политиката не е важно какво си казал, не е важно какво си направил, а с какво усещане си оставил хората. Може да си направил много, но да не оставиш добро усещане и това да се претвори в един лош резултат за теб на следващите избори. БСП е минала през такива моменти. Станишевото управление е пример за това. 100% повишени пенсии, БСП вкара държавата в ЕС на 1 януари 2007 година, фондовете започнаха да текат към България и накрая, две години по-късно, загуби катастрофално изборите от ГЕРБ, които точно се бяха появили… Ето пример за това, че сме оставили хората с недобро усещане, въпреки реални постижения.