Партньорството с криминални типове оцапа с кал лицата на „промяната“ и „добрите сили“

След скандала със записите на Къро и финансирането на лобисти, лъсна и план за убийство на бивш полицай

Красимир Каменов – Къро е обвинен като подбудител на убийството на бившия полицай Любомир Иванов, извършено точно преди година, съобщи в понеделник прокуратурата.

Не, няма грешка. Става дума за същия Къро, който преди броени дни лъсна като един от координаторите на добре организиран заговор срещу Иван Гешев, действащи прокурори и разследващи полицаи. Заговор, събрал „авторитети“ в престъпния свят, политици, поръчкови журналисти, олигарси - бегълци от правосъдието, издирвани от Интерпол чужди измамници.

Същият Къро, за когото от намерените записани на негови телефонни разговори се разбра, че е от хората, които събират и разпределят пари (в т.ч. за стотици хиляди левове подкупи), които възлагат задачи на „приближени“ и са посветени в мащабното начинание. Той нарича „мои хора“ ДБ-тата и ПП-тата, негови са  „американците“, „хората в Швейцария“, не един и двама журналисти от различни медии. Заканва се да „сготви“ Гешев, Сарафов, Мишо от ГДНП - щото това е „пътят им“. „Тия ще ги направя въобще да не живеят там“, уверява Къро в един от разговорите със свой приближен. 

Дали от самонадеяност или от глупост, в един от записите, описан като „Къро плаща на килъри“, Каменов разкрива близостта си с Боян Табаков, привлечен като помагач в убийството, за което вече е обвинен и Къро.  „На Боян трябва да му даваш каквото трябва, знаеш защо, защото там трябват пари. Да си взима той заплатата…“, разпорежда Къро по телефона на един от хората си. 

Дотук всичко е ясно. Или, почти всичко. Ясна е съдбата на Красимир Каменов, като на поредния невъзвращенец в меката на българската организирана престъпност Дубай или по-далечната дестинация - ЮАР, където се предполага, че живее от години. Така ще е и дори при победа на „добрите сили“, в помощ на които се е посветил. Той е с наложено прокурорско задържане, в случай че бъде намерен, го очаква и червена бюлетина за международно издирване на Интерпол.

Ясно е също, че никой от преследваните от прокуратурата криминални авторитети няма да прибере кесията си или да спре усилията си за сваляне на главния прокурор, за смачкване или „изчегъртване“ на омразната прокуратура, но и за възкачване на „по-добрите“ управници. На принципа услуга за услуга. Както казва Къро – за да „се изчистят“ от обвиненията и съдебните дела. И още - обвиняемите и подсъдими олигарси да си върнат и запорираните от съда близо 3,5 милиарда лева.

Първата крачка в тази посока бе направена със закриването на специализираното правосъдие. Тогава всички празнуваха, а до днес нито едно от делата срещу неприлично забогателите бизнесмени (станали щедри спонсори на общото начинание) не е мръднало и на йота. Наред е следващата крачка - главната, оказала се най-трудната и дори най-мъчителната - победата на „добрите сили“. 

Няма съмнение също, че в България има купени медии - увити в луксозна хартия и вързани със златна панделка, посветени да обслужват интересите на конкретни бизнес и политически кръгове. Със сигурност такива ще има и в бъдеще. Но занапред няма да могат да се кичат с етикета (и дори да се свързват с понятието) „свободна журналистика“.

Неясното в случая е едно. Дали фиксацията върху личността на Гешев на обявилите се за „реформатори“ и „променкаджии“ негови отявлени врагове не е еволюирала до медицинското си изражение на фона на безсилието им вече близо три години и половина да го свалят от поста с демократични средства? Дали именно това безсилие ги е подтикнало към абсурда да прибегнат до услугите на знакови лица, преследвани от правосъдието. Заради сходство на определен интерес? Че дори и да внедряват сред тях свои хора като контактьори?

Какво постигнаха с това в крайна сметка, ако не едра шепа кал в собственото си лице. При това в твърде неподходящ момент - броени дни преди поредните парламентарни избори, които те имат амбицията да „спечелят“ или да управляват държавата със свое правителство на малцинството. Ще могат ли да се дистанцират от криминалните си партньори, говорещи наперено едва ли не от тяхно име, цитирайки конкретни имена или по-точно прякори като „Кокорчо“? Или пък да забравят цената на партньорството с тях в името общата цел – елиминирането на главния прокурор?

Враговете на Гешев уредиха с кофа кал и „американците“ – не тези от Харлем и Бронкс, а влиятелните лобисти в Щатите. Тези, оказали се „поети“ от „Цецо от Белград“, който осигурил „неограниченото финансиране за Гешев“. Хора, чиято дума се чува в целия свят, сред които вероятно има и държавни чиновници. Дали е имало, има или ще има платен лобизъм като инструмент за решаване на вътрешни проблеми поне засега не може да се твърди със сигурност. Има основание да се приеме обаче, че поне в един случай от последните месеци подобен лобизъм е налице (този с конгресмена Уорън Дейвидсън, който поиска Гешев да бъде включен в списъка „Магнитски“ по настояване на Цветан Василев).  

Последният щрих в тази картина се оказа обвинението срещу Красимир Каменов-Къро като подбудител на брутално, нагло, показно убийство на бивш полицай посред бял ден, на улицата. Същият този Къро, чийто запис на един от телефонните му разговори е озаглавен „Къро министър“.