Първан Симеонов: Мярата, хора, мярата! Агиткаджийството става норма

От Фейсбук профила на политическия анализатор Първан Симеонов

От години се занимавам изследователски с радикално консервативни движения, както и с въпросите на младежта. Не ми се намесваше в днешните теми, но съм сериозно притеснен от повърхностния начин, по който влиятелите на двата обичайни сектора в социалните медиии подеха дебата. Сега обаче ще го напиша съвсем ненаучно, а досущ публицистично. И ще е доста хаотично (както обикновено). Първо, съболезнавания на близките на жертвата от ужасния казус в Пловдив!

Вероятно, консервативните ми (и често търсещи в руското гледище контрапункт на западноевропейския либерален мейнстрийм) приятели няма да ме разберат. Но в случилото се в тези дни виждам май явни последици от характерното за последните години у нас известно консервативно предозиране. Ще го напиша съвсем провокативно: все се говори за джендъри-пдф-петрохан-и-всичко-останало и... ами, ето, един, обявен за пдф, е убит по особено мъчителен начин, доволни ли сме!? Така по-добре ли е? Простете за нарочната ми крайност и не че не подкрепям изцяло официалната версия за Петрохан, например; смятам, че тя е истина. Само че прекаляването с политическата употреба на всички тия неща сега май избива. Буквално. Примерът ми е произволен, но за мен от години има опасно свикване с крайно говорене. Пръснато в социалните медии, то води до каквото води.    

В същото време либералните ми (и обикновено симпатизиращи на представата, че Киев брани Европа) приятели сега пак ще припишат всико това на Русия. Все едно всеки традиционалист или дори просто здравомислещ човек е копейка и все едно нацизмът има националност. Толкова мои либерални приятели взеха наивно да симпатизират на неща като „Азов“, например, че ми е малко смешно сега да пишат за руски нацизъм. Нацизъм има и от двете страни в тази война, като част от историческата украинска идея за отделност се базира на наследството на колаборационисти с нацистка Германия. Просто нацитата у нас сега се делят в това кого подкрепят.

Преди всичко, губи се именно мярата в говоренето тук. В някакъв чудовищен уатабаутизъм. А аз бих искал да прочета съвсем друго. Да, може хлапета от чужбина да се лигавят и правят щуротии в Банско и местни да им скочат – случват се такива неща – но не може разни локали с вид на футболни ултраси да викат „зип файл“ и да изпъват десни ръце. Но и обратното е вярно: това че бабаити са викали нещо, дето сигурно и те не знаят какво е, не прави България нацистка страна. Да, смущаващо е възрастни хора да тръгват да ходят по храстите с тийнейджърки, но не може същински социопати да убиват, бият и унижават в самоуправствен садизъм и да лепят етикети на хора в тежка житейска ситуация. И пак веейки нацистки знамена. Да, може би понякога смисълът от много НПО дейности се губи, но това не значи, че трябва да унищожим една реална възможност за младежка политика – както наскоро стана с младежкия център във Варна. Между другото, да, и дронът е украински, но съвременните средства за радиолокационна борба правят възможно отклоняването му от страна на Русия – по тази тема знам, че нищо не знам, но знам също, че никоя гледна точна не бива да бъде дисквалифицирана; дори най-малко вероятната. И най-вече трябва сдържаност! Да, може да критикуваш патриарха, но не върви да се гавриш с него като средношколец с мемета, без хабер да си имаш от църковните въпроси. Давам просто попадналите ми напоследък примери.

Мярата, хора, мярата! Да, знам, че социалните медии по-иначе работят, но ми се ще тук-там да видя и малко по-нюансирани мнения от хора с влияние. А пак виждам агиткаджийство. Агиткаджийството става норма. Нещо повече, то излиза от социалните медии и влиза в националния ефир. Става нормално в националния ефир да се появяват просто пропагандисти на едно или друго – често комбинирани по двама-трима от два-три лагера. За успокоение, че ги има всички гледни точки.

Едва ли и аз съм застрахован, но се старая да бягам от това.

За съжаление, екстремизмът у нас и сега продължава да се нормализира. В големите ни градове на всяка крачка можеш да видиш свастики, келтски кръстове. Често маскирани като „декомунизация“ или немаскирани, но най-вече – част от футболното фенство. Миналата година по това време свастика седмици наред седя на постамента на самия паметник на патриарх Евтимий в София. Накрая една жена, която нещо продаваше наоколо, почна да я трие. Ходя редовно по мачове и мога да потвърдя, че фашизоидният код е навсякъде.

Да, има и крайнолеви елементи, но това е по-скоро екзотика. 

И това не е от вчера. Скинари в моето детство убиха едни мечкар в станционната градина в Стара Загора, един обичан актьор май загина, защото го взели за турчин. Най-странното на границата на осемдесетте и деветдесетте беше, че нацът се беше превърнал именно в късно убежище на соца. Иначе, безтегловността на междувластието караше доста млади хора да се радикализират. И после тази радикализация просто остана да съществува – успоредна с мейнстрийма. За да се напомпа напоследък от новата консервативна вълна в нашия западен свят. 

И го казвам като български патриот. Смятам, че в същността си истинският български национализъм винаги е бил именно умерен, човешки, базиран на здрав разум и свободата. А не изключващ. България наистина спаси евреите си. България намери далеч по-добър модел за съжителство със своите мюсюлмани от много други балкански страни. България онзи ден отбеляза – вероятно сте пропуснали – годишнина от опожаряването на Поморие. Много искам някой да отбележи по същия начин клането в Загоричане, например. Ама хайде и аз да не изпадам на свой ред в уатабаутизъм.

Има няколко простички неща, които е добре да правим в такива моменти. Първо, няма смисъл да се спори кой конкретно е виновен (не съм юрист, нека те го правят, а и мисля, че във всички тези казуси вината е ясна), а да се търси повече кой е общественият проблем, чийто симпотми виждаме. Говорете за последиците на социалните неравенства, за маргинализацията, за отчуждението, за липсата на конкретни политики за младежта и човешкия капитал, за влиянието на социалните медии – всичко, което може да накара децата да направят нещо чудовищно в живота си. Не ми говорете пак за путин-мутин, манталитет, къде-е-семейството, всички-сме-виновни, провалихме-се-като-общество и прочее лесни формули. Говорете за садизма, който съвременната култура на социалните медии имплицитно насърчава, за жанра на дигиталния линч, който става норма и явно се пренася в реалния свят. Говорете за екранната зависимост и за т.нар. социално сравняване през социалните мрежи, за насилническата същност на субкултурата на картинките. Говорете това, че България е част от глобален поток на идеи и случващото се у нас може да бъде видяно на много места по света. Не плюйте страната ни! Страната ни е съвсем нормално и отворено към общоевропейски тенденции място. Да, същите тревожни тенденции. В социалните медии, вероятно сте видели, нацизмът все повече се нормализира. Между другото, една от характеристиките на прословутото поколение зет е, че са податливи към консервативно и религиозно затваряне. 

Но най-вече, бройте до десет преди да изсъскате целия си хейт тук в мрежите. Дори да ви се струва от правилния хейт – който и да е той. Точно този хейт е част от причината за всичко случило се.

Защото правилен хейт всъщност няма.