Павела Митова: Политическите анализатори не знаят какво точно искат. Забелязвам, че сме им трън в очите

За хода на преговорите за съставяне на правителство с третия мандат и кои са допирните точки между политическите формации, Tribune.bg разговаря с народния представител от ИТН Павела Митова.

Г-жо Митова, не спират критиките към ИТН, че преговори за правителство не се водят публично?

Мисля, че при доста казуси политическите анализатори не знаят какво точно искат. Когато има антагонизъм между различните политически субекти, те заявяват, че политиците трябва да си говорят, трябвало да се върне политическия диалог, трябва да се водят конструктивни разговори по конкретни теми. Когато започне конструктивен диалог, мисля, че проблемът е, че ние го започваме. Забелязвам, че сме им трън в очите.

Казват, че с 15-20 депутата не може да правиш правителство?!

Каквото и да направим, не мисля, че ще срещнем подкрепата точно на политическите анализатори.

България не за пръв път за последните 30 години е в такава политическа криза, но преди лидерите на партиите намираха допирни точки в името на държавата?

Предполагам, че в момента политическите решения са продиктувани от личната политическа изгода. Всеки преценява дали ще има позитив за неговата политическа формация или не. А не дали това ще е позитив за българското общество или не. Още в зародиша на такъв тип мислене, смятам, се раждат проблемите на България. Защото ако оставим настрана политическите си различия, те няма да изчезнат, те ще продължават да съществуват, но ако се концентрираме върху дневния ред на обществото, темите са далеч от това, което ни разделя като политически формации или идеологическо мислене.

Има конкретен проблем, има и начин за неговото решение. От последните си три срещи ние установихме, че има възможност да се намерят такива допирни точки. Ние го знаем, защото през последните три години наблюдаваме как в Народното събрание по безспорни теми има консенсус между нас, а 2-3 формации гласуват против, само за да гласуват различно, а не защото мислят по различен начин. Смятам, че самата политическа система до такава степен се е извратила, че не знае дали българското общество очаква антагонизма или очаква проблемите му да бъдат решени. Ако е второто, аз мисля, че имаме твърде много допирни точки между всички политически субекти. Един такъв тип мислене – да поставиш политическото его на преден план, е доста погрешно, защото във всяка една политическа формация има много качествени хора, които мислят еднакво с останалите си колеги за отделните сектори. Очевидно нещо се случва на високо ниво, което блокира разговорите между нас като експерти, които работят в една и съща сфера за реализирането на едни и същи неща.

Ако се спрем на тези допирни точки, енергетиката вътре ли е?

Енергетиката е вътре. При последните два разговора забелязваме, че всички политически формации са убедени към този момент, че страната трябва да залага на базовите енергийни мощности, защото те са единствените, които могат да балансират енергийната ни система като производство и потребление. Ето имаме допирна точка. Всички политически формации смятат, че трябва да има диверсификация на енергийните източници и това да означава да се търсят най-добри цени при доставката им. Всички формации в този парламент считат, че Планът за възстановяване и устойчивост/ПВУ/ трябва да се предоговори в частта му, която касае намаляването на въглеродните емисии с 40% на база 2019г. и това бе сред посланията на голяма част от партиите по време на изборите, както и искането за предоговаряне на Зелената сделка. Значи след като имаме толкова допирни точки, можем да работим по тях и да оставим настрана нашите идеологически различия или наклонения към една или друга геополитическа ос.

В този смисъл очаквате ли да се предоговори ПВУ?!

По отношение на емисиите има напредък, има разбирателство тези 40% да се отнасят за цялата индустрия. Това означава, че имаме отваряне на възможностите, защото до този момент изискването бе 40% намаляване на емисиите от ТЕЦ-овете, което гарантира затварянето им много преди 2038г., тъй като те няма да издържат на пазарния принцип. Така че има напредък, като в момента сме предложили и промени на ПВУ за изваждане на Булгартрансгаз и ЕСО от Български енергиен холдинг/БЕХ/, като ЕК е отказала да промени тази реформа. На следващ етап от преговорния процес е предложено да спрем с крос финансирането между дружествата в БЕХ. Не зная доколко са успели да убедят ЕК, но вчера на мой въпрос какво ще се случи с гаранциите по облигационните бондове на БЕХ министърът на енергетиката ми отговори, че финансовото състояние на холдинга при евентуалното изваждане на Булгартрансгаз и ЕСО ще бъде тежко и впоследствие БЕХ ще бъде поставен пред необходимостта да предоговори условията по облигациите с акционерите, което от своя страна може да доведе до предсрочната изискуемост на тези облигационни бондове.

Други допирни точки при преговорите?

Например в образованието, като до този момент всяка една формация при преговорите твърди, че практиката "парите следват ученика" трябва да бъде прекратена. Следователно ако концентрираме вниманието си върху такъв тип реформа, тя е достатъчно обемна, за да можем да направим нещо полезно за българското общество в сферата на образованието. По отношение на здравеопазването всички знаят къде са проблемите с високите цени на лекарствените продукти и липсата им. Имаме допирни точки с всяка една формация на тази тема.