Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Песимистична теория за българското управление

Мнения

Песимистична теория за българското управление

Димитър Петров, коментар за Tribune.bg

През последните 12-13 месеца се проявиха особено силни обществени настроения срещу управлението на партия ГЕРБ – първо под формата на улични протести, после като изборни резултати и напоследък като действия на служебното правителство по „изчегъртването“ на ГЕРБ от държавата, които получават негласното одобрение на „протестната“ част от политическия елит и техните поддръжници. С някои прекъсвания, партията на Бойко Борисов беше на власт от лятото на 2009-а до пролетта на 2021-а година – близо 12-годишен период, през който очевидно бе дотегнала на немалко български граждани.

Публичният образ на ГЕРБ във властта безспорно имаше своите отблъскващи елементи – гафове на министри, „калинки“ в администрацията, имотни скандали, подозрителни действия, създаващи впечатление за олигархични зависимости, „ремонти на ремонтите“… Стремежът към замяна на това управление с по-добро (откъм ефективност и прозрачност) е естествен, разбираем и обясним.

Какво обаче означава „по-добро управление“? Въпреки изброените негативи, ГЕРБ и партньорите им през времето („Реформаторски блок“, „Обединени патриоти“) оставят една България, доста по-богата и благоденстваща в сравнение с преди 12 години. Всички сравнения между 2009-а година и днес по основни икономически показатели (БВП – общ и на глава от населението, минимална и средна заплата, минимална и средна пенсия, дял на безработните сред трудоспособното население, дял на държавния външен дълг към БВП) категорично сочат, че през периода е постигнат огромен икономически успех. Доходите скачат, безработицата е паднала до такива нива, че бизнесът изпитва глад за кадри, а външният дълг (като % от БВП) е много по-скромен в сравнение с други европейски държави (само да напомня, че през 2015-а година Гърция например беше в състояние на практически фалит).

Тук някой би възразил, че други държави за същия период са се справили по-добре от нас (обикновено дават за пример Румъния), а ние продължаваме да сме на последно място в ЕС по икономика и доходи. Затова ще обърна внимание на един друг показател: БВП на глава от населението като % от средния за ЕС. През 2009-а година за България той е 44, докато през 2020-а – 51. Тоест, страната ни за периода се е справила по-добре от повечето държави-членки на Евросъюза и е успяла да стопи част от изоставането си.

Тази оценка се споделя и от водещи международни рейтингови агенции, които повишиха кредитния рейтинг на България. Но може би най-добрият атестат за Борисовото управление са… мотивите за протест срещу него. Протестите срещу ГЕРБ са от морално-етични, а не от социално-битови подбуди. Българинът вече нe протестира за битовизми (единственото изключение напоследък са майките на деца с увреждания). Последната масова стачка бе учителската от 2007-а година. Последните големи протести със социални (освен политическите) искания, бяха февруарските от 2013-а година – и то най-вече защото сметките за ток бяха нереално завишени. Напоследък се протестира по морални казуси (свързани с корупцията, състоянието на съдебната власт, а също и за еко каузи), тъй като очевидно материалните проблеми на все повече български граждани са поне на базово ниво разрешени.

Трябва да си дадем сметка, че това никак не е малко. Ако в българското управление имаше приемственост, служебният министър-председател Стефан Янев трябваше да каже това, което през 2001-а година Н.В. цар Симеон II (наричан също и Симеон Сакскобургготски) каза на Иван Костов при смяната на властта: „Вие вдигнахте високо летвата, господин премиер!“. Но това е най-малкия проблем към момента…

За два месеца назначеното от президента Румен Радев служебно правителство успя да ни покаже демо версия на това, което най-вероятно ни чака след изборите. Нека да си припомним част от казаното и свършеното досега от министрите:

Вътрешният министър Бойко Рашков нарече в ефир български граждани „бивши хора“, в духа на най-мракобесния сталинизъм.

Министърът на културата Велислав Минеков си показа културата в студиото на БНТ.

Здравният министър Стойчо Кацаров успя да „изчегърта“ двама от най-големите специалисти в българската медицина -  директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев и шефът на COVID-отделението в „Пирогов“ доц. Петър Атанасов. В защита на първия излязоха негови служители, в защита на втория – негови пациенти.

Икономическият министър Кирил Петков привика на изслушване представители на фирми, които са получили големи кредити от ББР. И никой не се яви, защото идеята беше изслушването да се излъчва на живо в интернет, а никой представител на фирма не би разкрил информация, от която биха се възползвали конкурентите му.

Финансовият министър Асен Василев заяви, че очаква съгласие от министерствата да обяви най-големите поръчки по европроектите… които вече са публично достъпни в интернет. Също така сложи начело на НАП човек, който е ощетил държавната хазна с над 1 милион лева, прехвърляйки своя фирма на малоимотно лице. А сега от него се очаква да пълни хазната…

Вицепремиерът с ресор „Европейски фондове“ Атанас Пеканов се възмути, че София получава много повече европейски средства на жител в сравнение с всички останали населени места. Без да си дава сметка, че този дисбаланс не е целенасочена държавна политика, а резултат от различния капацитет на общините да пишат и да реализират европроекти. И че в някои части на страната този капацитет е на такова ниво, щото се налага проектите им да се пишат от консултантски фирми, базирани в София.

Неграмотност, облечена във власт – най-страшното съчетание. Тази оценка бе дадена не от кого да е, а от проф. Огнян Герджиков. Който, впрочем, бе премиер в предишното служебно правителство, назначено от Румен Радев. И който не би тръгнал безпричинно да се заяжда със сегашните министри. А след като такъв човек го казва, си струва да се замислим за близкото бъдеще.

За два месеца си припомнихме, че управлението може да бъде и по-зле от това, на което бяхме свикнали. И ако сега не изглежда да е сторено нещо непоправимо, то наесен, при евентуален нов пик на корона пандемията, подобна комбинация от неадекватност и злоба може да коства човешки животи.

Могат ли „партиите на протеста“ (ИТН, ДБ, ИСМВ) да управляват по-добре от сегашното служебно правителство? Не е редно да се спекулира, но от друга страна досегашните сигнали навяват песимизъм. Първо, защото служебното правителство не е съставено само от „хора на президента“, а има за цел да бъде по-балансирано и да има по-широко представителство (включително и с лица от „протестните формации като Велислав Минеков, например). Но най-вече защото споменатите политически сили звучат безкритично спрямо служебния кабинет - и към посланията, и към действията, а и към подозренията за зависимости. Както и да го погледнем, 19 имота са доста повече от 6 апартамента…

Мнозина сякаш живеят с мисълта, че в България днес протича революция, подобна на промените непосредствено след 10 ноември 1989-а година. Едва ли има нужда да се пояснява, че двете ситуации са несъпоставими, но е хубаво да се напомни, че всяка революция изхвърля на повърхността мръсна пяна.

Въодушевлението от „изчегъртването“ може да изиграе много лоша шега на страната ни. (Отделен въпрос е, че има разлика между отстраняването на една партия от властта и цялостното разграждане на олигархичния модел.) Престараването в тази насока (отстраняването на компетентни хора и замяната им с некомпетентни, но лоялни на новата власт) носи риск от блокаж на държавата – институционален, икономически, здравен… Да, тогава ще лъсне и капацитета на „протестните формации“ (които вече ще трябва да управляват, а не просто да критикуват). Но на каква цена?

Повторение на „Борисов 3“ (ГЕРБ и „Български патриоти“) изглежда непостижимо. Компромисен вариант между досегашни управляващи и досегашна опозиция, който да неутрализира поне най-кресливата некомпетентност, също е немислим. Ще трябва да си изпием горчивата чаша до дъно. Въпросите са два. Единият – колко време ще ни отнеме. Другият – какви ще са пораженията.

Изгледите са песимистични. Засега нищо не показва, че след 11 юли можем да имаме управление, по-добро от „Борисов 3“. Не можем да се надяваме и на същото ниво като „Борисов 3“. Можем единствено да се молим за намаляване на щетите.

***

Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „Св. Климент Охридски“ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия.

Член на Контролния съвет на Младежки консервативен клуб. Секретар е на „Един завет“ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.  


Топ новини

виж още

Актуална тема

Мрежата

виж още