Петър Петров за Tribune.bg: Висшето образование не е фабрика за кадри!

Наскоро Народното събрание прие изменения и допълнения към Закона за висшето образование, които създадоха множество реакции на бизнес и съсловни организации. Последвалият дебат отново постави на дневен ред един фундаментален въпрос: каква всъщност е мисията на висшето образование?

„Образованието служи за осигуряването на интелектуалното и морално лидерство на обществото, а не да създава работническа класа.“

Това разбиране трябва да бъде в основата на всеки разговор за бъдещето на българското висше образование. Защото днес сякаш сме забравили, каква е неговата истинска функция.

Все по-често чуваме, че университетите не произвеждат достатъчно кадри за бизнеса, че специалностите не отговарят на потребностите на пазара на труда и че висшето образование изостава от развитието на съвременната икономика. Тези критики имат своите основания, но трябва да си отговорим: Длъжно ли е висшето образование да съществува, за да задоволява непосредствените потребности на пазара на труда?

Историята на българското висше образование показва, че отговорът не винаги е бил такъв.В началото държавата създава своето бъдеще. След Освобождението България има една огромна задача – да изгради модерна държава практически от нулата.

През 1888 г. е създадено Висшето училище в София, днешният Софийски университет. Зад създаването му стои ясна обществена необходимост – младата българска държава има нужда от образовани хора, които да изградят и управляват нейните институции. Не просто работници. Не просто изпълнители. А учители, юристи, лекари, държавни служители, учени и хора, способни да изграждат институции и да носят отговорност за развитието на държавата.

Това е първоначалният генезис на българското висше образование – държавата инвестира в интелектуалния си потенциал, защото разбира, че без образован елит не може да съществува модерна държава. Но паралелно с това започва да се развива и друг естествен процес. Когато бизнесът започва да създава собствените си кадри.

С развитието на търговията, индустрията и стопанския живот възниква необходимостта от друг тип образование. И тук се появява един изключително важен принцип – частната инициатива започва да създава образование за собствените си потребности.

Търговското училище във Варна например е създадено в контекста на развитието на търговския и стопанския живот на града. По-късно Свободният университет за политически и стопански науки (днешният УНСС) също се развива като институция, насочена към подготовката на специалисти за обществения и стопанския живот. Това е напълно естествено разделение на отговорностите. Държавата изгражда висше образование, необходимо за функционирането и развитието на държавата. Бизнесът и обществото създават механизми за подготовка на кадри, необходими на икономиката.

И така системата се развива естествено до 1944 г. След 1944 г. ролята на университета се променя. След установяването на социалистическия модел настъпва фундаментална промяна. Вече не частният сектор, а държавата е основният работодател, собственик на предприятията и организатор на икономиката. Плановата икономика има нужда от огромен брой специалисти, които да обезпечат функционирането на държавните предприятия.И висшето образование започва да изпълнява тази задача. Създават се нови висши училища. Разкриват се нови специалности. Разширява се приемът.

Логиката е ясна: икономиката има нужда от хора, държавата планира нуждата, университетите произвеждат необходимите специалисти. Висшето образование постепенно се превръща в част от механизма за обезпечаване на плановата икономика. Този модел има своята историческа логика. Проблемът е, че днес продължаваме да мислим за висшето образование до голяма степен през същата призма.