Петко Петков: Радев няма харизма на „спасител“, българите гласуват по-рационално, а не емоционално

„Спасители“ вече трудно могат да се възпроизведат от българското общество. При Румен Радев няма изявена харизма, за да се стигне до прилив на определена електорална енегрия. Очертава се нов играч на политическата сцена, който да обере част от вота на по-малките партии и да се позиционира със сбора от техните гласове. Нищо повече на този етап.

Разумът все повече навлиза в действието ни като избиратели. Списъкът от българските политически партии ще се променя, защото избирателите се променят. Политиците, ако не го разберат, ще изчезнат и ще се появят нови.

Ние сме най-добре развитата икономически, политически и във всякакъв смисъл държава на Балканския полуостров. По всички показатели сме първи и водещи навсякъде. Вместо да използваме това, за да налагаме дневния ред на Балканите, ние се примиряваме с първични хватки.

Това заяви в интервю за БГНЕС социологът от „Галъп“ Петко Петков, с когото разговаряме за промените в поведението на българския избирател, бъдещия политически проект на Румен Радев и позициите на България в региона и Европа.

БГНЕС: Възможно ли е поредно повторение на познатия сценарий „месия“ или „спасител“ в българската политика в следващите месеци? Ситуацията в момента е различна в сравнение с тази при предишните т.нар. спасители. Международната обстановка е много по-тежка. Преди години беше по-спокойна, макар да бяхме изправени пред сложни решения за бъдещето на България. Налице са и нееднозначни теми, които могат да определят бъдещето ни в стратегически план. Колко време би издържала подобна фигура?

Петков: Витае нагласа, че ние, българите, разчитаме на поредния спасител да се появи и да ни избави от тревогите и бедите, за да продължим към по-светли времена. Това е дълбоко погрешна теза. Подобно нещо се случваше в началото на прехода, когато имаше силно противопоставяне - червени срещу сини. След това, при разочарованието от Иван Костов, дойде новият спасител - Царят, с когото днес се правят аналогии. И тогава обаче имаше разцепване на обществото на добри и лоши.

В последните години, при множеството избори, които проведохме, виждаме, че такива спасители не могат да се възпроизведат. Българското общество няма доверие в този тип „спасители“, защото, за да има „спасител“ в социологическия смисъл, с който често се спекулира в медийното пространство, трябва да има няколко фактора. В момента те не са налични.

Първият е фигурата на новия кандидат за слава, който и да е той, да има изявена харизма. Това би довело до определен прилив на електорална енергия. При господин Радев такава харизма няма, поради което това изглежда малко вероятно.

Следващото условие за поне първоначална вълна на гласуване е наличието на съществена, коренна криза в обществото. Такива кризи преживяхме през 1996-1997 г., както и около 2000 г. В момента подобна криза няма. Българското общество дори надскача прогнозите на европейските институции и се развива добре. Вървим нагоре, има израстване и не чак толкова силно противопоставяне.

Да, има доста бедни хора, но от друга страна - много, които живеят добре и разполагат с все повече възможности. Разломът, който някои врачки вещаят, че ще доведе до появата на нов спасител, който ще помете всички, е по-скоро нереален.

Третият фактор е появата на нов политически субект. И това в момента нямаме, тъй като господин Радев не конкретизира какъв ще бъде този проект. Такава вълна може да се случи при условията, които изредихме, но в момента те липсват. По-скоро се очертава нов играч на политическата сцена, който да обере част от вота на по-малките партии и да се позиционира със сбора от техните гласове. Нищо повече на този етап.

БГНЕС: Хората винаги се фокусират върху социални и икономически теми - заплати, пенсии, заем и т.н. Само че в момента и Европа, и светът претърпяват трансформация - за Европа може да се каже - еволюция. В този смисъл какво влияние оказват външните процеси върху нагласите на българските избиратели, ако въобще е сериозно?

Петков: Разбира се, че оказват, особено в последно време. Много рядко се случва в България да е по-спокойно от международната обстановка, защото светът ври и кипи. В момента сме в процес на позициониране и препозициониране на световните сили. Те градят нови стратегии и тактики и е много важно българските политици да не следват старите си политически техники.

Ако се върнем в миналото и видим как действат българските политици, най-образно казано: още от създаването на държавата ни те се опитват да лавират между Изтока и Запада, между Германия, Русия, по-късно Съединените щати и Съветския съюз. Тоест винаги сме се опитвали да бъдем с всички. Съвременните времена са интересни, но и тежки, и ще ни се наложи да сменим тази роля, която българските политици умеят, а като че ли друг вариант не могат.

Ние трябва наистина да изберем точка, към която да се придържаме, и да я отстояваме с цената на всичко. От това, което виждам, българските политици все още се опитват едновременно да са добри с Европейския съюз, да намигат към Тръмп и да не затварят вратата към Путин. Това е невъзможно. Това е невъзможна позиция и ние трябва да се позиционираме, да помислим. За това е нужна доза реализъм у българските политици, за да преценим реалната ситуация.

Ние сме част от Европейския съюз и основната ни сила и енергия трябва да е насочена към Европейския съюз, с определени баланси с Америка. Пагубно е, ако продължим с намигането към Изток, което ще ни донесе само вреди. Това са диаметрално различни позиции и е невъзможно да ощастливим всички. Ако като политическата класа опитва да задоволи всички интереси на този геополитически хоризонт, накрая отново ще берем лошите последствия.

БГНЕС: Осъзнават ли българските партии, че благоденствието на България зависи от благоденствието на Европейския съюз, от който сме интегрална част? И разбира ли българинът този факт, след като именно той избира своето представителство?

Петков: Политиците - в много малка степен. Българското общество обаче осъзнава важността, че сме част от Европейския съюз. Не е случайно, че сме една от страните с най-високо доверие към европейските институции. Пътят и посоката са избрани. Остава само политиците да осъзнаят нагласите и да следват тези позиции. Понякога го забравят доста неумело. Пътят на България е свързан с Европейския съюз и това не е случайно - най-доброто място за живеене в света по всички показатели е именно Европейският съюз. Ние сме на правилното място в правилното време. Въпросът е да има повече смелост и визионерство при политическите лидери, които да отстояват нашата гледна точка в рамките на Европейския съюз, защото в много случаи нашите политици взимат компромисни решения, които дори не са съгласувани с българското общество. Те се взимат понякога неясно, прикрито и това няма как да не дразни българите. Ако политиците са в синхрон с обществото, доста по-добре би ни се получило в международен план. Засега не е така, за съжаление.

БГНЕС: Но казвате, че обикновените граждани разбират, че и сигурността, и благосъстоянието им зависи от съюзите и международната политика, и за тях това не е далечна и неясна тема.

Петков: Не, не е неясна. Тя дори е дълбоко вкоренена в нашия народомироглед. Ако се върнем много назад и четем текстове на Васил Левски и Христо Ботев, ще видим колко дълбоко е посланието, че България се цели и е част от Европа и винаги е била там. Това е вкоренено в нашия род и родова памет. То не може да бъде изкоренено с четиридесет и пет години тоталитарен режим.

Имаме изследвания в „Галъп“ - през тези тридесет години доста са се насъбрали - коя държава българите най-много харесват в международен план. Много анализатори спекулират, че това е Русия и че едва ли не най-много доверие и обич имаме към Русия. Напротив - и към Русия, и към Америка българите имат вариращо доверие между 20 и 30% според годините, но около 50–60% от българското население винаги е харесвало една държава и това е Германия.

Представяте ли си колко дълбоко в общественото съзнание се е вкоренил образът на държава с ред, структура, дисциплина, чистота, с хигиена на работата. Нашият архетип като общество е много хубав. Целите ни са правилно позиционирани. Въпросът е, че политиците ни не насочват да бъдем работливи като германците, подредени като тях, а винаги търсят други геополитически среди, които си мислят, че ще ни помогнат. А напротив - българите имат в сърцата и душите си много по-ясна идея какво искат, отколкото нашите политици.

БГНЕС: Това насочване доколко зависи от емоцията при гласуването и тази черта за емоционален избор типична ли е за българите, или говорим за всеобщ факт за Европа?

Петков: Преди години, в зората на прехода, много български граждани гласуваха емоционално и това не беше случайно, защото обществото беше бурно и имаше непреработени травми от миналото, които може би и в момента още не сме преработили. Тогава се гласуваше доста по-емоционално от днес.

В момента българите залагат повече на практическата насоченост на гласуването си и затова много голяма част от тях не гласуват. Виждате, че по-голямото мнозинство от избиратели са негласуващи. Те дават различен знак на политиците, който те не разбират. Какъв маркер е това? Част от анализаторите казват, че българите са анемични, апатични и не желаят да гласуват. Напротив - това е много хубав симптом. Негласуването е симптом, че не виждат в настоящия списък от политически формации и техните програми алтернатива.

Много от негласуващите са добре работещи, скъпо платени, с добри и престижни професии и, като не виждат в системата нито един, който да отговаря на условията им, си казват: „Ами аз мога и да не гласувам.“ Това са симптоми, които политиците проспиват. Българското общество все повече узрява да гласува не емоционално, а рационално - това е симптом на здраво общество.

Колкото и да ни се предрича, че сме емоционални балканци, понякога правим тежки избори, но българското общество не е лошо и винаги дава шанс на всеки, който желае да използва властта. Независимо кой е - този прави заявка, че иска да управлява, ние му даваме властта. Давам пример с Иван Костов, който получи заявка от българското общество да управлява и да гради. След като се провали, повече никога няма шанс да управлява, както и всички следващи, които се провалиха.

Българинът от една страна сравнително лесно дава на всеки властта, но след това го преценява и, ако се провали, не му дава шанс да бъде във властта. Политиците, ако осъзнаят това, ще им се получава повече, отколкото сега, защото те си мислят, че могат да излъжат и всичко да бъде забравено. Напротив - българското общество не забравя и наказва, когато политиците не си свършат работата.

БГНЕС: Напоследък много често чуваме термина „български народ“, но ще ви питам: податлива ли е българската нация с всичките групи в нея на дезинформацията и доколко тя създава разделителни линии? Знаем много добре тази, която произтича от войната на Русия срещу Украйна. Има ли по-силни от нея?

Петков: Не е тайна за никого, че България е един от най-тежките фронтове за дезинформация, защото ние сме кръстопът и стратегическо място, в което се водят и такива войни. Виждаме го и напоследък с еврото - колко тежки заклинания бяха организирани, какви статии бяха бълвани постоянно от знайни и незнайни анализатори, агенции, сайтове - как едва ли не ще настъпи адът на земята, а се оказа, че не се случи нищо.

Българите са корави и устойчиви на такива апокалипсиси, които според някои се задават. И въвеждането на еврото преживяхме по идентичен начин. Наскоро гледах репортажи от въвеждането на деноминацията, когато паднаха нулите в българския лев - от 100 000 изведнъж станаха 1000 лева. Тези неща бяха през деветдесет и някоя година. По същия начин българите спокойно, хладно, без притеснения обменяха старите пари.

Ние като общество сме устойчиви - има дума на английски „resilient“. Ние удържаме на всякакви катаклизми. Но това не променя факта, че сме на бойното поле - и заради войната в Украйна, и заради геополитическите конфликти в света. Много е важно българите да приемат информация от легални, истински сайтове и проверени източници, защото иначе обществото може да се наклони в една или друга посока и могат да се случат неприятни неща като залитане чрез непроверени източници. Нито едно общество не е застраховано от това.

БГНЕС: Нека оставим този „фронт“. Спомняме си много ясно анулираната от Конституционния съд изборна победа на Джурджеску в Румъния, която изведе ролята на социалните мрежи, конкретно и на ТикТок като китайска платформа, в политическата мобилизация. И в Европа, и в света се увеличава използването на тези мрежи за тази цел. През последните месеци и в България наблюдавам, че много политици и политически партии навлизат в това пространство, което досега може би беше запазено за по-крайно дясната част. Има ли реална тежест в момента в България този аспект?

Петков: Безспорно сте прав, че тези технологии се засилват, особено в Румъния, но ситуацията в България е малко по-различна. Можем да дадем аналогия с „рекордьорите“ по ТикТок. Докато там Джурджеску направи фурор, допреди една-две години най-силният представител в ТикТок в България беше Мая Манолова. Сега, в последните месеци, това е Радостин Василев с над 1 милион последователи и много след него е господин Костадин Костадинов с около 500 хиляди.

В реалната картина ние сме доста далеч от случилото се в Румъния, което е добра новина. Българите в ТикТок, които планират да превземат политическия терен, са в некомфортна ситуация и мисля, че трудно би им се получило. От една страна, защото нашите нагласи и манталитетът са различни. Аудиторията в ТикТок у нас е различна от тази в Румъния. Там и доста възрастни хора ползват такива мрежи, докато в България те са пространство основно за младите.

Младите са среда, в която се прониква с послания и индоктринизация, но сериозният проблем е, че много малка част от тях гласуват - не само в България, а и в световен мащаб. Младите хора не гласуват, живеят за мига. Не е толкова важно за тях да упражнят гласа си точно тук и сега. Тоест те (политиците) са се насочили към неправилен таргет, което е добра новина за България. Затова ми се струва, че трудно би им се получило поне на този етап на това „бойно поле“, защото ситуацията при нас е доста по-различна.

БГНЕС: Ако обобщя думите ви, мнозинството българи се ориентират на добро ниво по отношение на международната политика. Но, ако се съгласите, мнозинството политици в България изглеждат несъстоятелни на международната сцена и в Европейския съюз, в сравнение с колегите си от Западна Европа. На какво се дължи това и как се отразява на избирателите?

Петков: Мога да кажа и по-тежки думи - дори изглеждат неадекватни. Имаме снимки и видеа от присъствието им там и понякога изглеждат комично. Тази неадекватност се дължи на заученост от времето на комунизма - да сме винаги със силния на деня, а да не отстояваме собствените си позиции. Този рефлекс е работил до края на Студената война. Може би и в началото на прехода. Но в момента, когато всички страни се противопоставят една на друга в различни ситуации, това не може да работи.

На хоризонта трябва да се появят нови политици с нов мироглед, визионери. В момента такива нямаме. Нашите политици се опитват да лавират и да потушават пожари, където възникнат, вместо да посочат посоката на българското общество и да го водят напред. Ако обществото получи адекватна посока и цел, би я следвало. Но такива за съжаление не се задават, защото на тези политици им е трудно. В някакъв момент им съчувствам, защото е трудно, когато нямаш друг начин на мислене, изграден в ума ти, да реагираш във важните ситуации, които ни предстоят, а такива имаме почти ежедневно. Виждате как посланията от международните новини се сменят всеки ден. Ако си адекватен и с динамичен ум, би се справил по-добре, но ние нямаме такава позиция. Ние имаме позицията на нагаждането, която е остаряла и би ни донесла само катастрофи.

БГНЕС: В допълнение искам да ви обърна погледа към Балканите. Можем да изброим няколко държави от Западните Балкани, които, взети заедно, имат по-малка икономика от българската. България е напълно интегрирана в Европейския съюз, част от еврозоната, от Шенген, в НАТО също, доколкото в момента съществува. Непонятно е как нашата позиция изглежда все едно нямаме позиция, няма ясна стратегическа рамка, докато съседките ни като Турция, Сърбия, Гърция, Румъния имат национални доктрини, които следват непрестанно. Усеща ли се това в обществото и как би могло да се отрази? Липсата на позиция най-вече.

Петков: Липсата на позиция на международно ниво, особено на Балканите, не е от вчера. От години българските политици като че ли са абдикирали от тази позиция, а тя е много важна. Ние сме най-добре развитата икономически, политически и във всякакъв смисъл държава на Балканския полуостров. По всички показатели сме първи и водещи навсякъде.

Вместо да използваме това, за да налагаме дневния ред на Балканите, ние се примиряваме с първични хватки от различни страни, но работещи, защото техните послания са постоянни и уверени. Това започва да дава шум в обществото. Давам пример за такъв рефлекс: има слухове, че сърбите са по-добре от нас. Има такива коментари - как те не са в Европейския съюз и са по-добре. Това лесно може да се опровергае с аргументирана държавна политика: ако сърбите са по-добре, нека сравним средната пенсия в Сърбия и в България - тогава ще стане ясно, че там е трагедия, а в България е доста по-добре. Но на нас това ни липсва.

Липсва аргументацията на българската държава и това е голяма слабост. Ние нямаме национална доктрина, която да следваме и която да запазва рамката и целостта на нещата, които вършим и в които прогресираме. Те сякаш не се забелязват, а напротив - ние сме в най-силната позиция. Виждате и как македонците се опитват по първичен начин да спекулират с нашето уважение. Виждате колко сме израснали в сравнение с тях, и не само с тях - и със сърбите. С гърците имаме допирни точки, но те пък са по-мързеливи.

Това са нещата, които ние трябва да изтъкваме. Ако имаме държавна политика, това би си проличало. А ние нямаме от дълги години и като боксова круша ни удрят оттук-оттам. Ние мълчим аристократично, но в международните отношения това нанася щети. Трябва да се задействаме и да имаме ясна позиция, която никога да не се променя според смяната на правителствата, защото правителствата се сменят, но трябва да има хоризонт и рамка, която да следваме. Такава нямаме.

БГНЕС: Накрая: от разума или от емоцията ще спечели повече българският избирател в следващия парламентарен вот?

Петков: Мисля, че все повече от разума българският избирател ще възпроизведе в настоящите политически системи и заради това постепенно списъкът от българските политически партии ще се променя, защото избирателите се променят. Политиците, ако не го разберат, ще трябва да изчезнат и да се появят нови. Разумът все повече навлиза в действието ни като избиратели, а емоцията трябва да е част от нас и от баланса ни. Но водещото трябва да бъде разумът.