Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. „Пилотира“ ли се пандемията в България?

Мнения

„Пилотира“ ли се пандемията в България?

Димитър Стоянов, коментар специално за Tribune.bg

В неделния ден броят на починалите от COVID-19 в България преминава прага от 25 000 души. Активните случаи достигнаха рекорд към този момент – 112 651 души едновременно. Заедно с тях броя на хоспитализирани и настанени в интензивни отделения. Ваксинационното покритие остава критично ниско и България продължава да е на последно място в Европейския съюз по този показател. За изминалата седмица смъртността от COVID-19 варираше между 150 и 300 човека, които умираха на денонощие. Тази изключително тежка картина е съпътствана от редица други проблеми – инфлация, растящи цени на основните продукти и електроенергията, несигурност в енергийния сектор и все още продължаваща политическа криза в навечерието на третите за тази година парламентарни избори.

От 12 май 2021 г. насам България не се управлява от правителство, което е избрано от Народното събрание и зад което стои голямо парламентарно мнозинство. Политическата криза доведе до вече половингодишно управление на служебен кабинет, назначен от президента Румен Радев. В сферата на здравеопазването еднолично се развихри д-р Стойчо Кацаров, който пое поста на служебен министър. И половин година по-късно политиката за овладяване на пандемията в България, така шумно анонсирана от служебното правителство на Радев, може да се окачестви като провал. Провал, който струва стотици човешки животи всеки ден в мирно време – повече отколкото България е губила в сражение по време на войните от времето на Третото българско царство.

В началото Стойчо Кацаров анонсира голям план, който трябваше да въведе (според него) ясни критерии за отваряне и затваряне на икономиката при необходимост, тоест въвеждане на локдаун, прехвърляне на учениците от всички учебни заведения в дистанционна форма на обучение при конкретно количество заболеваемост, въобще в няколко думи се създаде представата, че правителството има план. Разбира се, такъв план не се видя нито на хартия, нито на практика. За сметка на това се разпусна Националния оперативен щаб заедно с Националния ваксинационен щаб. Пенсиониран беше професор Тодор Кантарджиев. Уволниха се директори на големи болници като проф. Асен Балтов, по чието време „Пирогов“ изнесе една значима част от битката срещу COVID-19 в София. Служебното правителство откровено предпочете инициалите „РР“, досущ като инициалите на главното отговорно лице за неговата дейност Румен Радев“, да се превърнат в „Реваншизъм и ревизионизъм“. Но беше пропуснато най-важното „р“ – това за решенията.

В продължение на няколкото летни месеца, предшестващи началото на учебната година, ваксинацията в България буквално не помръдваше на фона на редица други европейски държави. Така в началото на есента държави като Дания и Португалия дори достигнаха необходимото количество ваксинирани, за да предприемат премахване на редица ограничения върху своите граждани. В България се случи друго. Служебният министър Стойчо Кацаров, явно нямащ нужда от експертни органи като Националния оперативен щаб, достигна своеобразен „апогей“ в две неща – задължение на учениците да носят маски в час по физическо възпитание и томболи за смарт-часовници за лица, които са се ваксинирали. Реална и изпълнена със съдържание кампания за необходимостта от ваксинация в България нямаше. В същото време друг часовник, различен от раздаваните в томболи от Стойчо Кацаров, тиктакаше – часовникът към четвъртата вълна на пандемията. В България нейните индикации започнаха да се проявяват още в края на лятото. Беше ли предприета някаква стратегия? Не.

Към днешна дата колкото повече наближават президентските избори, толкова повече се увеличава смъртността и съответно толкова по-голяма става необходимостта да се предприемат някакви действия или да се работи по предварително изработен план (какъвто разбрахме, че няма). На фона на това служебното правителство не се ръководи от някакво експертно мнение за предприемане на противоепидемични мерки, а всичко явно се съгласува с една, единствена цел – да не би по някакъв начин да се попречи на евентуалното преизбиране на Румен Радев за втори президентски мандат. По този начин, особено след разпуснатите от Стойчо Кацаров експертни органи, пандемията в България не се решава по медицински или стопански съображения, а единствено по политически.

В този ред на мисли би следвало да се запитаме „пилотира“ ли се пандемията в България? Има ли Министерство на здравеопазването някаква ясна визия какви мерки да прилага и кога? Какво е становището на президента Румен Радев за работата на назначения от него служебен министър на здравеопазването? На база на какви експертни заключения се взе например решението за въвеждането на т.нар. „зелен сертификат“? И не е ли той половинчата мярка, която има изцяло политически характер? Това са все въпроси, на които отговор дължи преди всичко президентът Радев, на когото Конституцията в момент на парламентарна и съответно политическа криза придава може би най-важната роля – да назначава и освобождава състава на служебния кабинет, да упражнява контрол върху работата на министрите и да дава общи направления на тяхната дейност.

Съдейки обаче по предишни изказвания на президента (особено по време на летните протестите през 2020 г., когато той директно заяви, че „мафията ще ви плаши със статистиката от пандемията), той едва съвсем наскоро е преживявал някакъв „сериозен вътрешен катарзис“ по повод Ковид-ситуацията в България. Ако си спомним не само думите му от летните протести, но и изказванията на връх Шипка на 3 март 2020 г., позорното му връщане от Естония през късната есен на същата година, то ще отчетем, че важността на темата явно го вълнува от съвсем наскоро, но не достатъчно. Защо? Защото пандемията в България определено не се „пилотира“. Тя не се и управлява по никакъв начин, нито по нея се вземат някакви експертно обосновани решения. Заради политическите пристрастия на Румен Радев и Стойчо Кацаров, България остана и единствената държава без експертен медицински орган в тази област. Липсва и всякаква публичност по въпроса – до съвсем скоро НОЩ даваше редовни брифинги за обществото, а властимащите отговаряха на всякакви възможни въпроси. Днес Стойчо Кацаров прави кратки изявления, а Румен Радев се сеща за пандемичната обстановка само, за да си направи някакъв собствен ПР.

Цената на всичко това са животи. Животи на стотици хора всеки ден. И трагедии за техните семейства. Тежките времена изискват тежки решения. И тежки отговори. Които прекалено често са непопулярни сред обществото. Но за тях се иска воля. Имат ли волята Румен Радев и Стойчо Кацаров да направят правилната, но непопулярна стъпка? Изглежда, че не. И пандемията в България със сигурност си няма „пилот“.

***

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.   


Топ новини

виж още

Актуална тема