Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Платформата на ДБ: футуристичен соц и предизборни кебапчета за богати

Мнения

Платформата на ДБ: футуристичен соц и предизборни кебапчета за богати

Снимка:

Автор: Данаил Брезов

Мнозина все още се съмняват, че коалицията ДБ е ляво-ориентирана формация с подчертани аспирации към радикалния либерализъм и поглед, ориентиран на изток. Наред с изповедта на партийния лидер Радан Кънев, че е ляв по всички направления и му е „по-удобно“ да управлява със силна лява партия (години по-рано Костов беше заявил, че ДСБ не е дясна и никога не е била), макар коалиционните му партньори да упорстват с мантрата „няма ляво, няма дясно“ – една проява на политическо безочие в стил „дайте парите в аванс и не питайте какво си купувате“, не само връзките им (къде роднински, къде служебни) със старата червена номенклатура, но и похватите на политическа пропаганда издават ясно неповторимия стил на левичарството.

Това личи например от гротесковата плажна инвазия на Христо Иванов в Росенец, насочена уж срещу семейния му приятел Меди Доганов (това споделя ортодоксалният комунист и наследник на съветски агент, московчанката Мария Бойкикева, майка на Х.Ив. – бел. авт.), и последвалата

съвместна акция с ДС-кабинета на проекта „Радев“, със задкулисното участие на знакови мутроолигарси като Васил Божков – Черепа, Цветан Василев – Мустака и Младен Михалев – Маджо.

Можем да смятаме, че връзките с подземния свят са наследени: по семейна линия за хора като Кънев, Иванов (Бойкикев), Лалов и Мирчев, или като част от тъмното минало в службите – при чаровния генерал Атанасов, който през славните години на „соца“ от локомотивен машинист става съдия и прокурор (при това в смесен район по време на т.нар. „Възродителен процес“), а по-късно е назначен от Командира за топ-ченге в НСС, където плува в свои води при аверите си от ДС, към които тогава правителството проявява любопитен афинитет.

Но и днес имаме двупосочна миграция при младите кадри на БСП и ДБ, проявяваща се дори в изборните списъци. По-интересното обаче е, че „синьо-зелено-розовата“ коалиция ползва класически болшевишки прийоми за мобилизиране на електората си. На първо място, това е класовата борба, която обособява едно сектантско усещане за принадлежност и групова идентичност.

Куриозното в случая е, че целевата група обхваща в голямата си част новоизлюпената средна класа, създадена именно по времето на ГЕРБ, но най-вече по-младата ѝ част, която няма ясен спомен за живота в страната преди 15 или 25 години. Профилът, подходящ за индоктриниране, включва разбира се революционната младеж, която не иска и да знае, че светът е съществувал преди толкова дълго време, но също и висшисти на 30-35 с доходи в топ 10% за страната, много често служители на софтуерни компании, които живеят в по-богатите квартали на София, купуват си крафт бира от био-магазина и не се интересуват много от политика. За сметка на това обаче, те хранят дълбока ненавист към „простите пожарникари“ и изобщо към онази низша класа, която не само че не може да си позволи техния стандарт на живот, но и въобще си няма идея как работят блокчейн технологията и криптовалутите, никога не са почивали на Халкидики или Тенерифе, и няма шанс да се засмеят на вицове за програмисти.

Тъй като тази низша каста е дълбоко изостанала както в икономическо, така и в интелектуално отношение, според елитарната концепция, възприета от днешните псевдо-либерали, тя пречи с ретроградните си разбирания на цялото общество и затова трябва да бъде лишена от право на глас. Хилъри Клинтън използва думата deplorables (нежелани) за да дискредитира по подобен начин избирателите на Тръмп през 2016-та.

И така, партийната пропаганда, бълвана от медиите на един от най-влиятелните български олигарси Иво Прокопиев (според когото РМД приватизацията на „Каолин“ е безупречна понеже давността е изтекла: по същата логика доктор Менгеле е чист като сълза – бел. авт.), постепенно изгради у тази прослойка на материално задоволени българи усещането, че са репресирани – а именно с това, че една друга по-бедна част от обществото не споделя техните виждания и блокира с гласа си основателните им претенции за доминация.

Нашите deplorables бяха наричани „герберасти“ или „бойковисти“, заливани с алкохол, замеряни с яйца и дори бити по улиците в срамните за България времена на метежи през лятото на 2020. Лекари, университетски преподаватели, даже деца и пенсионери бяха подложени на репресии от тълпата, зомбирана от революционната пропаганда на Прокопиевите медии, екипа от свързани с Кремъл ретро-ченгета на „Дондуков“ 2 и близкия до ДС финансов стратег Васил Божков, който крепеше метежниците от Дубай освен с плащания, и с инструкции за общата стратегия, включително и как да се посочват министрите в бъдещия служебен кабинет на Радев.

Същевременно звездата на протестите Х.Ив. дори не счете за нужно да обясни скандалното си видео с участие на знакови лица от Мултигруп, в което той прави недвусмислен жест на събеседника си да замълчи защото ги снимат. За щастие, комуната не успя да предизвика предсрочни избори в суматохата на масовите безредици – обществената подкрепа бързо стихна с появата на първите бруталности, нямаше „експертни“ кабинети в стил Беров и Орешарски. Тя обаче постигна пропагандните си цели: с нейна помощ Кънев и Йончева успяха да обединят левичарския вот в Европарламента за да нанесат доста щети върху реномето на страната ни, която в приетата през октомври резолюция е класифицирана като репресираща малцинствата диктатура с преобладаващи сексистки, ксенофобски и хомофобски настроения.

Този парализиращ дипломацията ни удар Кънев нарече „успех за българските граждани“. Това беше само една от политическите атаки „отвън“ – до тях се наредиха и публикации в левичарски европейски издания като Politico, непроверени сигнали за къщи, чекмеджета с пачки и любовни афери, дори през лобистки фирми на разследвани олигарси бяха „спазарени“ двама сенатори от САЩ с крайно съмнителна репутация за да се изказват критично за страната ни. Цялата кампания бе насочена срещу единствената дясна партия в българския парламент с цел да бъде отстранена от политическия живот на страната с фанатична ярост – сигурен белег за радикално левичарство.

Нещо повече, голяма част от масирания огън беше понесен от Прокуратурата за това че подгони знакови лица на олигархията, свързани с отгледаната от Държавна сигурност мафия, източили милиарди от държавата, както и шпиони на чужди служби, закриляни от най-високо ниво. При всеки удар по руската агентура обаче „евро-атлантиците“ от ДБ атакуваха Гешев все по-свирепо.

Но да видим все пак какви са реалните политики, които предлагат нашите морални спасители от т.нар. „автентична градска десница“ – след като произходът и методите им са свързани с найретроградните форми на комунизъм, дали пък съдържанието не може да се окаже различно? Уви, и тук десният избирател, отвратен от медийния шум на тема шкафчета и къщи в Барселона, ще трябва да прояви голямо въображение за да открие нещо достойно за взискателния си вкус.

В предизборната платформа на ДБ четем нескрита заявка за стимулиране на корпоративен вот и обещания за привилегии на богопомазаната каста от партийни поддръжници. Така например, коалицията предлага тригодишна данъчна амнистия за стартиращи технологични компании. Под

претекст за стимулиране на растежа в този перспективен сектор с висока добавена стойност, сектата всъщност обещава на своите поклонници и спонсори в един от най-доходоносните отрасли привилегията данъците им да бъдат платени от бедните.

Друго предизборно обещание в списъка е държавно подпомагане с финансов стимул от 5000 лв. за закупуване на електрически автомобил. Бедата е, че тази мярка преразпределя пари от данъкоплатците с по-ниски доходи, които няма как да отделят пари за такава скъпа вещ, към тези с по-високи, сред които именно движението вижда потенциалните си гласоподаватели. Освен това хората с по-ниски заплати ще трябва да финансират специален фонд, който да позволи бързата преквалификация на тези с по-високи. Всичко това създава предпоставки за оформянето на една привилегирована каста от „свои“, която се ползва с облаги за сметка на всички останали, както при еднопартийния режим, наложен от идеологическите им предшественици в БКП.

Едновременно с това за бедните се предлагат подаяния с въвеждане на необлагаем минимум и драстично увеличаване на пенсии. Има и открито анти-пазарни мерки: например държавни и общински ведомства да ползват само произведено от ВЕИ електричество, което е повторно субсидиране за сметка на данъкоплатците.

В икономически план от ДБ ни предлагат една футуристична утопия, в която държавата раздава стимули за бизнеса и пари на калпак от „бездънните“ европейски фондове, като същевременно опрощава данъци поголовно. Дори за децата е ясно, че при повишаване на публичните разходи и рязко свиване на данъчните постъпления, сметката просто не излиза освен ако не се емитира нов външен дълг (печатането на пари вече не е опция). И ако икономическата политика на ДБ е приказка за наивници, то визията им за енергетиката е просто катастрофална: те са против въглищата, атомната енергия и газовата диверсификация – това означава или страната ни да се върне в пред-индустриалната ера, или да развие тежка зависимост от руския газ и китайските АЕЦ в Турция, което е обвързано и с геополитика. Лозунгите за възобновяеми източници, и поспециално ВЕИ звучат нелепо при неотдавнашната кризата в Тексас и факта, че в България почти липсват места, подходящи за вятърни паркове (оставяме настрана ниската им ефективност и причинените екологични щети), говорят за обидно подценяване на електората или за изгубена връзка с реалността.

Още по-неадекватна е битката с атомната енергия, особено след провала на Германия, при която тя доведе до завръщане към въглищата. Интересно е как ДБ фетишизира т.нар. „Зелена сделка“, която обременява екологично чистите икономики на ЕС и същевременно стимулира тези на Китай и Русия, генериращи 1/3 от парниковите газове в света, а и двойните им стандарти за декарбонизация и енергийна ефективност: те са лоши за България когато идват по инициатива на ГЕРБ (например газовите трасета, ядрените мощности и блокирането на пакета „Мобилност“, което ДСБ бойкотира), но са добри когато дават възможност да се пренасочват евро-средства към свързани фирми с цел отглеждане на ново поколение придворна буржоазия, както при Луканово-Костовата РМД приватизация.

Интересно е и поведението на „Зелените“, които нямат нищо против заменките на Малееви и обвързващите договори с „американските“ ТЕЦ, сключени от правителството на техните партньори ДСБ, но се обявяват против екологично чистата ядрена енергия и изграждането на газова инфраструктура на страната, които ще бъдат жизненоважни при „отдръпването“ от въглищата. Не по-малко шизофренна е и позицията на морализаторите спрямо факта, че главният секретар на ДСБ е съден за крупни имотни измами, а столични кметове на ДБ (с вота и на БСП) са уличени в злоупотреби с публични средства и безстопанственост, отнела детски живот, но няма и една поискана оставка.

Борците за правова държава отричат влиянието на олигархични кръгове в Съда, но настояват за повече контрол над Прокуратурата; предлагат ни лустрации, щадящи „добрите“ ченгета. Електронната им система за „случайно“ разпределение на дела се оказа умишлено продънена, и все пак днес те ни пробутват своята „ускорена дигитализация“ като панацея и дълбоко загрижени за честността на изборите, настояват машинното и дистанционно гласуване, отхвърлени от Европа заради възможността за мащабни измами, която се потвърди на президентския вот в САЩ, у нас да бъдат възприети като стандарт.

В образованието пък тези „либерално-десни“ настояват за повече централизация. Още по-странна е подкрепата на отявлените „евро-атлантици“ и „анти-комунисти“ за путинофила и соц-носталгик Радев, който през целия си мандат защитаваше яростно геополитическия интерес на Русия и дори празнуваше окупацията ни в обявената през 1944-та война срещу България.

Обяснението за всички тези дисонанси е просто – амбицията за власт, която е и единственият сплотяващ елемент в тази безпринципна коалиция, много по-близка идейно до представителите на Либералния Интернационал в България (ДПС), отколкото до дясната ЕНП, в която формално членуват въпреки неспирните си атаки срещу нея. Тази безпринципност се простира далеч отвъд персоналните унижения на бившия министър Х.Ив., който охотно влезе в ролята на жълта медия.

Съгласуваните акции и нескрити симпатии към коминтерновската терористична групировка БСП и производните ѝ (силови, финансови, етно и поп-фолк формации), а и колаборацията с чужди шпионски мрежи, ѝ придават облика на национално предателство. Тя обаче разкрива две догми на ретроградния социалистически псевдо-морал, в който именно се корени и генезисът на ДБ: едната е „целта оправдава средствата“, а втората ни казва, че „правилата важат само за другите“.

Данаил Брезов е бакалавър по физика и доктор по математика - към момента доцент в УАСГ. Други упражнявани професии: музика, журналистика и разработка на софтуер. Проявява нездрав интерес към икономиката и историята на XX век. Безпартиен, но с десни убеждения - почитател на фактите и здравия разум.  


Топ новини

виж още

Актуална тема