По-бедни, по-болни, по-луди

Дрехите убиват планетата и нарушават човешките права

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg   

Не че е важно, но в рамките на няколко дни вестник 24 часа излиза с втори материал (или поне аз толкова съм хванал) в пропаганда на джендъро-зелената олигофрения. Първият беше за Евровизия, а с втория ще се занимаем сега. Предупреждавам ви, че е още по-скандален. Види се, 24 часа са взели отнякъде някой лев и са врътнали дупцето наляво към дъгата, но това си е тяхна работа. Въпросът изобщо не е кой накъде се е завъртял и откъде е изкарал парички, да са живи и здрави. Мнозина го правят и даже се гордеят с това. Въпросът е в притеснителната ескалация на либералното пропагандно безумие. Въпросът е и в това, че се задават избори за Европейски парламент и всичко това, за което сме говорили и за което ще говорим сега, левите либерали и модерни марксисти възнамеряват да извършат в рамките на следващия мандат, който очакват да им гласувате.

Та става дума за следното. Под заглавие „Тъмната страна на модната индустрия“ ни се предлага несвързана статия на тема как човечеството ползва прекалено много дрехи, защото зли капиталисти го изкушават и по този начин застрашават планетата и нарушават човешките права. Да, подзаглавието е точно това:

„Десетилетия наред модата застрашава планетата
и нарушава човешките права“

Казвам „несвързана статия“, защото (не че това има някакво значение на фона на бруталната идеологическа диверсия) текстът е нескопосано съшит от няколко парчета, очевидно подадени на авторката като задание отгоре. Първата част „доказва“ какви са етичните и екологичните поражения, които нанася производството на дрехи.

Етичните са, че за производството на парцалки са впрегнати милиони хора от Третия свят при нецивилизовани трудовоправни отношения. Тоест така се нарушават правата. В Бангладеш се срутила 8-етажна шивашка фабрика и загинали 1000 души. Това иде само да подчертае общата картина на огромния отрасъл. И на това нещо трябва да се сложи край, защото е вредно. Разбира се, никой от защитниците на човешки права не се пита какво ще стане с милионите онеправдани работници, ако ишлемето спре.

Природата пък се уврежда от модата по следния начин. В Бразилия виреели някакви растения, които задържали вода в почвата, обаче вместо тях сега гледали памук за нуждите на световната конфекция. Памукът се пръска с пестициди и това съсипва не само природата, но и местното население. Нищо че му дава поминък, какъвто иначе не би имало.

Ами вълната? Тук идва втората голяма кръпка и тя е посветена на някаква почти баснословна лама в Перуанските Анди. Тя се казва „викуня“ и по същество е дива алпака с още по-фина вълна, но пък по-къса и по-трудна за предене – не забравяйте това, защото е от съдбоносна важност за съдбата на планетата и за човешките права! Веднъж годишно местното население ходи и я стриже на място. Доходен бизнес като трюфелите в Емилия-Романя. От тази вълна после се правели пуловери, един от които струвал 9000 долара. От този твърде дълъг разказ за ламата аз не успях да разбера по какъв начин нейната свръхскъпа вълна вреди на планетата или на човешките права. Защо ни го разказаха? Може би колкото по-скъпо е нещо, толкова по-голям е въглеродният му отпечатък, знае ли човек! В такъв случай какъв ли ще да е въглеродният отпечатък на часовника Patek Philippe Grandmaster Chime, който Силвестър Сталоун се кани да продаде между 2.5 и 5 милиона долара? Сигурно чудовищен, сигурно колкото на трите Марици, взети заедно.

Не се отегчавайте, готиното тепърва предстои. Следващата кръпка хвърля лъч надежда. Тя е озаглавена

Законопроектът, който ще спаси света

Както сами се досещате, целият този пропаганден текст е съставен именно с цел да се спомене „законопроектът, който ще спаси света“. Какъв е той? Тръгвайки от печалната констатация, че „модата е хронично подложена на недостатъчно регулиране“ (какъв език само!), статията ни съобщава, че през март Националното събрание на Франция единодушно е приело законопроект, който налага строги санкции за продажбата на продукти на бързата мода в зависимост от тяхното въздействие върху околната среда. Те са под формата на допълнителен данък, проникновено наречен „данък грях“, вероятно за да може след 2030, когато законът ще влезе в сила, грешниците ще могат да бъдат не само глобявани, но и изгаряни на клада. Когато законът влезе в сила, ще плащаме по 10 € повече за дреха, тоест за едни летни панталони от 30 лева вече ще плащаме 50. Ей така, за оня, дето духа. Каква е целта: да сме грозни или да сме голи? Освен това ще се забрани рекламата на тези продукти, с което вероятно се цели да се ударят сайтовете. Така че през 2030 ще имаме билбордове на казинà и рулетки, но не и на шорти.

„Този ход е важна стъпка от нарастващия контрол върху въздействието на модата“ – пише в статията. А какво ще стане с тази не малка печалба от по 10 € на парцалче? Не, нямало да се открадне или да отиде за финансиране на джендър идеологии. Щяла отиде за „субсидиране на предприятия, които работят за подобряване на екологичния отпечатък на индустрията“. Пълен делириум!

Какъв е изходът

Не, не е с въпросителна. Те не питат, те ни съобщават. За наше сведение. Научаваме, че не всичко е загубено, защото вижте младите: тези от поколението Z отдавали голямо значение на „екосъобразността на даден бранд“, тоест между Армани и Черути щели да изберат това с по-малкия въглероден отпечатък. Сладури. За да могат обаче, вероятно щ задължат производителите да отбелязват върху етикетите и въглеродния отпечатък на дрехата – боксерки – по-голям отпечатък; слипове – по-малък. А поколението Z задълбочено ще избира. Е, има разбира се и недоотмрели потребители. Това са представителите на поколението Х (1965-1981), които все още се интересуват от цената, качеството и стила, отколкото от въглеродния отпечатък. Примитиви! Аз пък, който според тая парадигма ще да съм от поколението W, защото съм роден малко преди поколението Х – през 1963 – аз сигурно съм още по-голям троглодит, защото не се интересувам даже и от цената, а само от качеството и стила. Срамота е, че съм още жив! Такова изкопаемо…

За финал на статията служи един съвсем малък, кратък като афоризъм откъс (защото вероятно желаният обем на текста вече се е натрупал), за някаква българска студентка по мода, която създала колекция изцяло от парцали. „Вместо да купувам платове от изкуствени материи и това да се превърне в поредния текстилен отпадък, залагам на парчета плат, които ще бъдат трансформирани така, че дори няма да се разбере, че са от остатъци“, казала била дизайнерката. С което аз разбирам, че планетата е спасена, а човешките права – възстановени. Така ли е, правилно ли съм разбрал?

Не знам кому е нужно всичко това. Вероятно на някакви тайнствени господари на света – най-вероятно извънземни, – които искат да направят хората по-бедни, по-болни и по-луди. Защо? За да ги пасат и стрижат като стадо. Ами големите богаташи, милиардерите? Не ставайте наивни! Това са извънземни, маскирани като хора.

Забележете как нещата стават едно по едно лукс, който не е прилично да си позволяваме. Автомобилите са лукс, цигарите са лукс, месото е лукс, електричеството, парното. Фармацевтичните магнати имат нужда не от здрави, а от болни хора и то не от инцидентно, а от хронично болни. Достатъчно леко болни, за да не умрат и да не престанат да купуват лекарства.

Заливат човечеството с пропаганда като тази в статията, за която говорим. И тази пропаганда не е само в медиите, но и в спорта, в киното, даже и в песенните конкурси като последната Евровизия. Коват се теории, коват се идеологии – джендър, пантеизъм, синкретизъм, релативизъм, икуменизъм, толерантност, политкоректност, отказ от всякакво усилие, от всякаква амбиция. Непрекъснато трябва да има някакъв страх – ядрена война, пандемия, астероид… Бедни, болни и луди – такива ни искат рептилите, които и да са те. А може ида са прави, защото едва ли се контролира лесно такава огромна маса от неуки, хищни, зли и жестоки бозайници, каквито са човеците. Ако не сме в перманентен стрес, току-виж сме се изяли един другиго. Но дори да е така, нека се изядем по свой избор, а не да пристъпяме бездушно, инженерствани от задкулисни сили.

Това с рептилите беше майтап, не си мислете, че наистина допускам да са ТЕ. Но това не означава, че няма осъзнато зло, личностно зло, от което произтича всичко. Не означава, че см жертва на стихийни процеси, а не на организиран заговор. Това зло ще блъска по вратата на сърцето ни и от нас, от нашата любов към Истината и Доброто зависи дали ще го пуснем да влезе. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.