Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Подривната дейност на „Америка за България“

Мнения

Подривната дейност на „Америка за България“

Димитър Петров, коментар за Tribune.bg

Миналата седмица журналистическо разследване на „Труд“, предизвикано от статус на Кристиян Шкварек, разкри интересни взаимовръзки в бъдещата парламентарна група на „Продължаваме промяната“. Оказа се, че голяма част от депутатите на тази партия са навързани като свински черва в сложна мрежа от фирми, НПО-та и образователни институции, зад които стои фондация „Америка за България“.

Самото разкритие не би трябвало да е кой знае каква изненада. Профилът на лицата около Петков и Василев подсказва, че става дума за хора с ясно изразени „прозападни“ културни тежнения, афинитет към НПО-сектора и липса на скрупули относно чуждестранното финансиране. Това обаче е добър повод да се вгледаме в цялостната роля на „Америка за България“, след като вече тази фондация е овладяла най-голямата група в българския парламент.

„Фондация „Америка за България“ е независима, неправителствена и неполитическа американска благотворителна фондация, която работи в партньорство с български организации за укрепване на частния сектор и демократичните институции в страната“ – така пише на официалния сайт на организацията. Посочените области, в които се развива дейност (тоест, финансиране на проекти) са:

-       бизнес, предприемачество и технологии

-       добро образование и работни умения

-       благоприятна бизнес среда

-       културно-исторически и природен туризъм

На пръв поглед развиваната дейност е от полза за обществото ни. Но под повърхността възникват някои въпроси. Например:

Защо една чуждестранна фондация инвестира в развиване на бизнес и предприемачески умения, това не е ли грижа на съответните местни бизнес сдружения и браншови организации?

Защо една чуждестранна фондация се ангажира с нашата образователна система – нещо, което би следвало да е приоритет на българската държава и общество?

Отговорът на първия въпрос е: за да печели симпатии в средите на местния бизнес и впоследствие да лобира пред него за прокарване на определени американски интереси.

Отговорът на втория въпрос е: за да култивира у ученици, учители и родители американофилия, която в подходящ момент да се експлоатира за политически цели. А също и да предявява претенции за промяна на учебното съдържание по неин вкус (чрез зависимите от нея НПО-активисти, които непрекъснато досаждат на образователното министерство с всякакви предложения).

Що се отнася до благоприятната бизнес среда, там една от насоките е подобряване на правната среда. Което би било прекрасно, ако става дума само за законодателството, касаещо частната инициатива. Само дето се прокарва и друга линия – законодателни промени в духа на съвременното американско общество. Накратко казано – „джендър политики“.

Друго, което от фондацията посочват, е че „подкрепят независимите медии“. Което може да е вярно в смисъл, че медиите, с които работят, вероятно са били независими преди към тях да потекат грантовете от „АзБ“. Сега обаче такива медии се са превърнали в бесни пропагандни рупори на (лявото крило на) американската Демократическа партия и всичко, което идва оттам като идеи и политики.

Подкрепата на културно-историческия и природен туризъм е една безспорно позитивна дейност. Но смесването на ползи и вреди води дотам, че полезните дейности се превръщат в алиби на фондацията, ако някой тръгне да я ограничава. А вредните са факт.

В действителност „АзБ“ е една чужда централа, която вербува потенциални родоотстъпници, корумпира и развращава българския обществен (а оттам и политически) елит. Съединените щати имат подобни аналози в много държави по света, но общата логика е прокарване на американските интереси в съответната страна (най-вече чрез изграждане на местна „агентурна мрежа“ от грантово зависими политици, общественици, интелектуалци). Парадоксалното е, че нещо реципрочно (примерно, фондация „България за Америка“, ситуирана във Вашингтон) е немислимо. Ако някой се опита да го направи, ще се сблъска челно с федералното законодателство. А в Израел дори няма да стигне до съд, просто ще „изчезне безследно“ (това по повод появилите се в медиите твърдения кой ще е бъдещия ни външен министър – човек, чиято биография директно трябва да провокира нашите служби да го проверят за връзки с МОСАД).

Чуждите зависимости сред българския политически елит са стара, но много болна тема. И те трябва да бъдат изкоренявани без остатък. Проблемът е, че ако приложим стандартите на България от преди 09.09. 1944г. за справяне с чуждата агентура (съветска, англо-американска, югославска), то вероятно половината ни политици или ще завършат кариерата си на гарнизонното стрелбище зад казармите на 1-ви и 6-и пехотни полкове, или най-малкото в CV-то им ще присъства и престой в Софийския централен затвор. Но все отнякъде трябва да се започне. Фондации като „Америка за България“ нямат място тук, а обществото ни има нужда от лустрация – на настоящите чужди агенти. Независимо на какъв господар служат – американски, руски, турски и или някакъв друг.

Това обаче е за едни други времена. Сега трябва да внимаваме едни обвързаности да не доведат до предателства.

***

Димитър Петров е магистър по Социология от СУ „Св. Климент Охридски“ и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия.

Член на Контролния съвет на Младежки консервативен клуб. Секретар е на „Един завет“ – клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.   

 


Топ новини

виж още

Актуална тема