Последвайте ни: Facebook Twitter Instagram RSS
Търсене
English

Новини, анализи, мнения - Tribune.bg

Меню
  1. Начало
  2. Мнения
  3. Полиграфист: Най-разпространени са вътрешнофирмените разследвания

Мнения

Полиграфист: Най-разпространени са вътрешнофирмените разследвания

Снимка:

Все по-често се прибягва към детектора на лъжата и за изследвания от интимен характер

През последните години изследването с полиграф набира все по-голяма популярност у нас. За какво се търси най-вече така нар. детектор на лъжата, каква е технологията на изследването и каква е неговата надеждност - тайните на това изкуство за Tribune.bg разкрива полиграфистът Людмил Стоянов.

„Главно ни търсят представители на фирми, когато става дума за вътрешнофирмени разследвания на някакви инциденти, проверки на лоялност на служители и т.н.. Това е едната категория. Другата е, когато се обаждат представители на семейството. Тук има два вида изследвания, които извършваме. Става дума за вътрешносемейни разследвания – кражба на семейни бижута, изчезнали пари от място, където се съхранява семейният бюджет, използване на наркотици – проверка на децата, ако са имали подобен проблем. Имаме случаи също така, свързани със сексуални перверзности, педофилия. И такива експертизи изготвяме. Другата тема при семейството или в отношенията между сексуални партньори, хора, които са обвързани емоционално, това е вярност, изследване на интимна лоялност. Тук става дума за изневери, проверка на информации за сметки, за срещи, обаждания по телефона. Може да се каже, че се повишава търсенето на изследвания от интимен характер и популяризирането на полиграфския метод в тази сфера на живота. Полиграфските изследвания, разбира се, се използват, за да се установи някаква истинност и в съда. Най-вече ние сме се специализирали във вътрешнофирмени разследвания при инциденти, подбор на персонал, структурни промени, за установяване на лоялност на персонал, също така изтичане на информация и т.н.“, обяснява полиграфистът Людмил Стоянов.

„Става въпрос за полиграфски метод и полиграфски изследвания,  не за детектор на лъжата. Детектор на лъжата е по-скоро понятие, измислено от журналист. Всъщност не става дума само за детекция на лъжата, а и за укриване на истината по отношение на това дали човек е извършил някакво негативно действие или не го е извършил“, обяснява експертът.

„Виждате колко широк е кръгът на хората, които ни търсят по различни причини и с различни цели, които търсят отговорите на определени въпроси, конкретни проблеми. Ние трябва да установим фактически дали човек е извършил някакво негативно действие, или не го е извършил. Разбира се, хората винаги твърдят , че не са го извършили“, смее се Людмил Стоянов.

Мнозина от нас без съмнение си задават въпроса доколко е надежден този метод и може ли да излъжем полиграфа.

„По-скоро не. Това е изключително достоверен метод.  Става въпрос за зоново сравнителна техника -  подход, който се базира на изчисления на физиологичните реакции, които се наблюдават, записват и оценяват най-накрая, когато свърши полиграфското изследване. Оценките се базират на определен стандарт и норматив, т.е. имаме цифров анализ, така че възможността да се допусне някаква грешка е изключително минимална“, посочва специалистът.

По думите му като всяка една методика и всяко едно човешко действие, всяка една институция, която извършва оценки, винаги могат да се допуснат някакви грешки и при полиграфското изследване. Това може да се дължи на компетентността на полиграфския изследовател.

„Машините общо взето са добри! Ако карате най-различни марки автомобили, скоростта 90 километра при всяка една кола е една и съща с много малки отклонения, които са фактически незначителни. Независимо, че едни автомобили са по-слаби като характеристики. Затова е измислена апаратурата. Тя си работи както трябва. Въпросът е как се оценяват следите на физиологичните процеси, които биват наблюдавани от полиграфиста. Това е проблемът – неговата компетентност. Доколко той умее да използва правилно методиката, да спазва методиката. Самата методика да е надеждна и валидна. Разбира се, има много неща, които зависят и от самото изследвано лице. Има негодни хора за такова изследване – болни хора, хора, които страдат от някакви психични заболявания“, посочва Людмил Стоянов.

„Точно това е ролята на полиграфиста, на изследователя, на специалиста. Затова се препоръчва хората, които се занимават с полиграфските изследвания, да са сравнително добри психолози, не просто някакви полиграфисти, които извършват полиграфско изследване! Това са едни психофизиологични методи и методики, които се използват и които са свързани с психологията. Така че, полиграфистът-психолог трябва да прецени дали този човек е адекватен, т.е. годен да бъде подложен на такова изследване, дали резултатите са невалидни фактически при него. Виждате, че нещата са сложни и действително тук има възможност и да се допуснат грешки“, обяснява още той.

Другият момент, който не бива да се подценява при полиграфското изследване е моралът на полиграфиста.

„Просто в някакъв момент се появяват такива чисто човешки слабости, които са присъщи както знаете във всички сфери на нашия живот, особено в семейния. Може да е добър специалист, може методиката да е супер, апаратурата да е перфектна, лицето, което се изследва да е адекватно, но резултатите да не са истина, тъй като умишлено са фалшифицирани“, отбелязва експертът..

Людмил Стоянов споменава и за друг проблем, който съществува в тази професия.

„Трябва ли човек, който работи в някаква фирма и е назначен от някого, и е подчинен на определен собственик, управител или ръководител на фирмата, да извършва полиграфски изследвания? Доколко те ще бъдат обективни? Къде е гаранцията, че той не е зависим от инструкциите, заповедите и насоките, които му дава неговият началник? В този смисъл нашата работа е много деликатна. Трябва да има една методическа самостоятелност, която специалистът да следва и да се проявява неговият професионален морал, и той да не се влияе от внушения, които изкривяват достоверността на резултатите. Поради това е много по-добре всеки един полиграфист да бъде самостоятелен и независим изследовател, да е равноправен съдружник или самият той да е шеф на някаква агенция, бюро или фирма, за да може да е уверен в своите решения, да няма странични повлиявания“, обяснява той.

По думите му и оттук може да се получи изкривяване на обективността на резултатите.

„Когато отидем в някаква фирма да разследваме нещо, в някои случаи изследваните лица са заплашени – например от работодателя, шефа по сигурността или заинтересованото лице. Понякога дори се влиза и в комбинация с полицията, която провежда разследвания, при които се допускат грешки, свързани с тормоз, заплахи, унижение. И понеже не могат да разрешат проблема, пускат служителите на съответната фирма на полиграф. Изследваното лице при това положение за какво мисли – то е стресирано, защото знае, че нещо ще му се случи, ако сбърка полиграфът“, обяснява Людмил Стоянов.

По думите му в тази ситуация полиграфистът трябва да има огромно търпение и опит, за да може да успокои съответния човек, който е подложен на изследването.

„Защото ние работим при такива условия. Ние не можем да си изберем ситуацията и клиента. Винаги има рискове. Ние трябва да намерим подход. Това е майсторлъкът вече в нашата работа. Да успеем да успокоим и убедим този човек, че тялото действително не може да го подведе. Резултатите, които се изчисляват са плод на адекватното поведение на неговото тяло, т.е. на неговите физиологични системи и не може да се получи изкривяване на нещата при положение, че той не е извършил някакво негативно действие. Няма причина за появата на стреса“, пояснява той.

Полиграфистът ни разкрива още, че времетраенето на едно полиграфско изследване не може да е само 40 минути. От два до четири часа трябва да продължи. През това време се извършват много процедури, които са изпълнени със съдържание и гарантират, че резултатите от изследването ще бъдат обективни. Всички въпроси предварително трябва да бъдат обсъдени.  

 

 

 


Коментари (0)

Няма коментари.

Добави коментар




Топ новини

виж още

Мнения

виж още

Мрежата

виж още

Хороскоп

архив