Политици ни будалкат с поредната „съдебна реформа“

Когато държавата отстъпва, престъпността се засилва, щетите от закритото спецправосъдие ще се видят в началото на 2023 г.

Полицаят, прокурорът, съдията и престъпникът живеят в малък град в Северозапада, срещат се на улицата и се поздравяват с „комшу“, пият следобедни аперативи в местната кръчма, докато децата им учат заедно в единственото училище. Един ден последните трима влизат в съдебната зала в местната Съдебна палата. Минават едно, две, три  заседания по доказателствата, които полицаят би трябвало да е събрал, и подсъдимият е оправдан. Идва време пак да се ходи в кръчмата.

Това не е откъс от Станислав Стратиев, а кадър от живата реалност, която българските политици върнаха, след като в последното десетилетие подобни сцени бяха понамалели. Как политиците и особено тези, които се самоопределят като носители на „промяната“ и „борци срещу корупцията“, постигнаха регрес в правосъдието?

Постигнаха го лесно - сатанизираха и унищожиха специализираните съдилища и прокуратури, създадени преди 12 години с много труд след множество анализи, изработване на прецизно законодателство и усвояването на опита на няколко държави членки на Европейския съюз. Една от целите на спецправосъдието бе да елиминира зависимостите по места между представители на властта и кримиконтингента. Тези, които престъпваха закона, участвайки в организирани престъпни групи или корупция, бяха преследвани от спецпрокурорите в столицата и изправяни пред Специализирания наказателен съд, който за разлика от местните съдилища, имаше национална компетентност. Този модел на действие срещу престъпността обаче това лято бе пратен в историята от загубилите последните предсрочни парламентарни избори политици,  които в желанието си да „реформират“ правосъдието, го върнаха години назад. 

Но, както е известно, природата не търпи вакуум. Там където държавата отстъпва, закономерно и естествено се засилва криминогенният фактор. Местните бабаити се чувстват все по-необезпокоявани, почти няма риск да ги разследват магистрати, които не познават. Няма да попаднат във фокуса на службите на МВР, които от месеци не са провеждали спецоперации, а ако все пак това се случи, на часа ще разберат. В още по-голяма степен това се отнася и за местните феодали, натрупали капитал в зората на демокрацията, а и опит в изграждането на местните зависимости. Да сте чули скоро за разследване срещу кмет, общински съветник, срещу шеф от местната администрация? Не сте, нали.

Тези дни главният прокурор Иван Гешев пак заговори за тревожната тенденция с растящите нива на престъпността. И каквото и да говорят  „жълтопаветниците“, които отново лансират лобистки идеи за конституционна реформа на правосъдието, Гешев е болезнено прав. Ликвидирането на спецправосъдието с нищо не е допринесло за върховенството на правото. Ще кажете – рано е. Да, минали са около три месеца, но щетите вече са налице и в началото на 2023 г., когато започне да излиза криминалната статистика за тази година, ще се види, че са големи.

Правоохранителните органи на държавата са блокирани. Не се чува за задържани наркобанди, които разпространяват дрога край училища и нощни клубове, но за сметка на това всеки ден медиите съобщават, че по 20-30 шофьори са били зад волана след употреба на наркотици. А колко като тях не са установени и са се измъкнали, защото няма как да бъдат проверени над половин милион шофьори в един ден? А колко младежи се друсат ежедневно, без изобщо да шофират. Истината за всичко това вещае мрачни месеци и години и може да съсипе голяма част от новото поколение. Защото, ако за успешна превенция на престъпността са нужни години, то на престъпниците им стигат няколко месеца, дори седмици, за да разгърнат незаконните си мрежи.

На фона на целия разграден двор, в който се е превърнала държавата, още при първите изяви на политиците след последните  избори, ставаме свидетели на нелепи опити за рестартиране на омръзналата до втръсване тема за спешна нужда от „съдебна реформа“? Реформа на какво точно, госпожи и господа от „Демократична България“, начело с провалилия се като министър през 2015 г. Христо Иванов? Та, нали само преди седем години беше направена конституционна реформа, после бе променен и съдебният закон.

По това законодателство бяха избрани тримата големи – председателите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, както и главният прокурор. Но понеже не са посочени точно от кукловодите на „промяната“ и от „борците с корупцията“, явно е време за ново действие на пиесата за наивници. И този път какви са аргументите? Прокуратурата не се справяла с престъпността ли? Разкриваемостта е работа на МВР, а статистиката по делата показва, че осъдителните присъди, постигнати по внесени обвинителни актове от прокурорите, възлизат на 95%, а на някои места са дори повече.

Или другата мантра – за повсеместен съдебен контрол на отказите за  разследване поради липса на данни за престъпление. Отсега се знае,  казват го мнозина магистрати, това не само няма да облекчи  правосъдието, а ще го забатачи. Тогава вече „виновни“ ще са не прокурорите, а и съдиите, посмели да отказват наказателни дела по поръчкови сигнали и пасквили. И така до безкрай или поне докато начело на прокуратурата не застане познайте кой -  Христо Иванов.

Политиците натрапват в медиите неистини за магистратите в опит да  избягат от отговорност за безпътицата, в която вкарват държавата. Веднага след изборите станахме свидетели на много неприятен прецедент – държавата не можа да пласира дълг, който да е на поносима цена. С други думи – страната вече не може да разчита на външно финансиране, за да покрива текущи разходи. Финансовото положение е дотолкова влошено, че не е пресилено да се прогнозира, че социалните помощи и пенсии може да започнат да се бавят. За да не се случи това, ще трябва да бъдат отделяни средства от други сектори и пера. Тема, която сега никой не иска да я коментира – нито кандидатите за сериозни опозиционери, нито сочените за победители.

Да не говорим за риска от ескалация на войната, развиваща се само на няколко стотин километра от най-източната част на страната ни. Вместо позиции по жизненоважните за хората теми, чуваме само една и съща песен - управление можело да има, ако се смени главният прокурор, а после съдия №1, съдия №2, ВСС и т.н., докато навсякъде бъдат назначени удобни за олигархията персони. Достатъчно е да си припомним кой бе начело на МВР цяла година и половина. Самонадеян номенклатурчик, отвъд пенсионната възраст, но затова пък готов с цената на беззакония да преследва и опозицията, и всеки дръзнал да се изправи срещу управляващите представител на бизнеса.

Реформа на правосъдието, каквато се опитват да ни пробутат за пореден път, е последното нещо, което обществото очаква. Хората искат сигурност, спокойствие, гаранции за справедливост. И за ужас на провалените политици, все повече стават онези, които проглеждат отвъд фалшивите внушения. Хората, които разбират, че у нас в последната  година и половина са малко онези институции, които наистина се опитват да бранят националния интерес и демонстрират стабилност на фона на растящите кризи. Това несъмнено са президентството, което спомогна за разобличаване на бившите вече управляващи, съдебната власт в лицето на прокуратурата, която не се поддаде на натиска да преследва по политически причини, и част от съдиите, които не се плашат да отстояват върховенството на закона, без значение каква помия ще се излее после върху тях. Тук трябва да добавим и Конституционния съд, който неведнъж е показал, че по критични за държавата казуси поставя на първо място основния закон и националния интерес