ППДБ и бръсначът на Окам

Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg  

Бръсначът на Окам (или ако предпочитате  – на Оукъм), както знаете, е принцип, според който, ако за дадено явление или събитие има няколко обяснения, то най-вероятно вярно ще се окаже най-простото. Така например, ако в пленарната зала на Парламента замирише на сероводород, то вероятно причината е, че един или няколко депутати са пръднали, а не че извънземни на Путин тайно са внесли сяра и водород, които са се свързали помежду се под въздействието на редки аномалии в гравитационното въздействие на Луната.

В началото на седмицата неспокойната българска интелигенция остана с озадачено повдигнати вежди от една маневра на „Продължаваме промяната – Демократична България“. Понеже се оказа, че по някаква нелепа поне на пръв поглед случайност (разцепването на ДПС) вторият мандат за съставяне на редовно правителство трябва да попадне у тях, те отново си повярваха, че са съдбоносен политически фактор и изпаднаха в творчески делириум. Предложиха на Президента да не им връчва мандата, а да го задържи няколко месеца, през които ППДБ се наемат за извършат революция, най-вече в областта на антикорупционното законодателство. Защо си въобразяват, че ако не получат подкрепа за правителство, ще получат подкрепа за това? И защо, ако вярват, че ще получат подкрепа за правителство, не вземат да го направят и после да действат lege artis, ами се занимават с болезнени иновации?

Така или иначе ние сме  прости граждани и не ни е дадено да знаем тънкостите от политическата кухня. Затова не ни остава нищо друго, освен да гадаем. Не ни остава друго, освен да се къпем в различни хипотези и да се чудим коя от тях да изберем. Защо ППДБ направиха това изумително предложение? Ето вариантите (може би има и още):

1. Отчаяно печелят време, защото са научили, че следващият им резултат ще е плачевен и мнозина от тях ще изпаднат от каруцата. Мълви се, че инициатор на това отчаяно печелене на време не е цялото ППДБ, а най-вече ДБ и най-най-вече ген. Атанасов, който се ужасява от мисълта, че може да остане нетрудоустроен.

2. Опитват се да създадат „антикорупционно мнозинство“, което си въобразяват, че ще превърнат в мнозинство за съставяне на правителство.

3. Правят някаква услуга на ДПС. В сблъсъка в ДПС някои провидяха сблъсък между Изтока и Запада. На кого ли обаче ППДБ правят услуга – на Изтока ли (Доган) или на Запада (Пеевски)? И не е ли по-вярно да кажем, че ДПС направи услуга на ППДБ, а не обратното?

4. Печелят време за завършване на колкото може повече далавери и инкасиране на колкото може повече печалби.

5. Чакат изборите в Америка. Защо? Питай вятъра…

6. Отдават се на предизборен ексхибиционизъм да се представят като единствените борци с корупцията. И това да бъде гръбнакът на поредната им гениална предизборна кампания.

7. Просто са инфантилни кретени.

Приложете бръснача на Окам и си изберете отговор – най-простия и най-близкия до ума. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

*** 

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.