Правителства без парламентарни мнозинства са обречени на агония и провал

През изминалата седмица в свое видеоизявление Слави Трифонов едностранно и еднолично сложи край на управляващата четворна коалиция между „Продължаваме промяната“, „Има такъв народ“, БСП и „Демократична България“ като изтегли своята партия от ръководството на държавата. Подобен ход, независимо от кой участник в коалицията, беше очакван. Просто защото тази коалиция се състоеше от несъставни части, които се различават прекалено много и идеологически, и политически, и въз основа поставените цели. И е много важно оттук насетне да се говори за нея в минало време, защото четворната коалиция просто не съществува. А заедно с нея не съществува и парламентарното мнозинство, което крепеше правителството на Кирил Петков.

Простата математика, направена по време на преговорите за правителство през декември миналата година преди президентът Радев да връчи първия проучвателен мандат, даваше на коалицията на „промяната“ парламентарно мнозинство от общо 134 народни представители – 67 от „Продължаваме промяната“, 26 от БСП, 25 от „Има такъв народ“ и 16 от „Демократична България“. И това парламентарно мнозинство, при наличието на единство помежду си, следваше да даде комфортен хоризонт за управление на коалицията, която да изпълни своята програма. Напускането дори и на един от съставляващите я елементи означаваше, че мнозинството спира да съществува. Но още от своето сформиране самата коалиция беше изправена пред множество изцяло вътрешни перипетии – труден процес по вземане на решения, дълги и мъчителни преговори, един непрекъснат и изтощаващ обществото безпринципен компромис. Обещаната от „Демократична България“ правосъдна реформа се случи с едно половинчато закриване на специализираното наказателно правосъдие, без изобщо дори да е започнал диалог за избор на нов Висш съдебен съвет, резултатите от митичния референдум на Слави изобщо не са въпрос от дневния ред, а темата с Украйна, нейното въоръжаване и присъствието на войски по линия на НАТО в България беше абсолютно бойкотирано от Корнелия Нинова и представителите на БСП.

Като цяло принципното положение в Конституцията е, че Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители (чл. 81, ал. 1 КРБ) и че приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство (чл. 81, ал. 2 КРБ). Същото мнозинство се отнася за избора на министър-председател, състав на Министерския съвет и персоналните и структурни промени в кабинета. Следователно един закон може да бъде приет само с над 60 народни представители, както и промяната в правителството може да се извърши също с толкова, ако присъстват 121 регистрирани народни представители. Защо обаче е важно да има парламентарно мнозинство, което да гарантира на управляващите поне 121 народни представители? Защото така по абсолютен начин се гарантира, че едно правителство няма да бъде съборено от вот на недоверие, защото се гарантира трайност и предвидимост при изпълнение на законодателната програма от единно мнозинство и гарантира сигурен мандат за управление. Спорадичните мнозинства по интереси са мнозинства на сенките, там всеки въпрос се разглежда като сделка, като форма на търговия и интереси, като едно вечно търсене на подкрепа от партии, които не споделят вижданията на едно потенциално монолитно мнозинство. Подобна рецепта е гарант за безпринципно управление със законодателни скандали и много нисък хоризонт.

Ситуацията след напускането на „Има такъв народ“ остави „промяната“ със 109 народни представители, които подкрепят управлението на Кирил Петков. Евентуалната подкрепа на депутатите от партията на Слави за вот на недоверие, внесен от опозицията, означава, че правителството ще бъде свалено. Ако самият Кирил Петков поиска вот на доверие, то той трябва да бъде подкрепен а с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители. Следователно ерозиралата подкрепа за правителството в Народното събрание означава, че то може да бъде свалено във всеки един момент, независимо дали по силата на гласуван вот на недоверие или поискан и неполучен вот на доверие. Оттук насетне всяка една законодателна инициатива, идваща от кабинета или от някоя от партиите от управляващата коалиция, ще зависи или от подкрепа от страна на опозицията за нейното преминаване, или от някаква странна и безпринципна „игра с кворума“, където дори част от 109-те народни представители на правителството биха представлявали мнозинство.

Какъв е изходът от ситуацията? На фона на съществуващите пропасти, разделения и конфликти между партиите в Народното събрание, както и тяхната прекалено често принципна непреодолимост, сформирането на ново мнозинство в парламента, което да подкрепи правителство и да застане зад предстоящите персонални промени в него (след оставката на четирима министри от „Има такъв народ“), изглежда нереално. В този ред на мисли най-логичното решение е подаването на оставка на кабинета „Петков“, провеждане на нови парламентарни избори и нов кабинет в рамките на ново мнозинство. Правителство на малцинството също обрича текущото съществуване на управлението на Кирил Петков на една мимикрия, невъзможност за извършване на някаква значима реформа, дори понякога на приемането на елементарен закон или събирането на кворум за редовното заседание на Народното събрание. А опитът отново да се изкара на предна линия онбашията Бойко Рашков с някакви митични разкрития за „корупция“, както и силово да се прокара нов антикорупционен закон през парламент без мнозинство, са просто доста тъжно усилие за ПР. И нищо повече. Така че – колкото по-скоро Кирил Петков подаде оставка и се отиде на предсрочни избори, толкова повече ще се избегне една дълга агония и ерозия на доверието в собствената му власт.

* * *

Димитър Стоянов е юрист, специализиращ в областта на конституционното право и административното право и процес. В периода 2017-2021 г. е експерт в тази област към политическия кабинет на вицепремиера по правосъдната реформа.

Автор е на публикации по правна, историческа и външнополитическа тематика.