Представлението на Мая Манолова – радост за наивници

Източник: адв. Росен Димитров, „Правен свят“

През миналата седмица станахме свидетели как комисията на Мая Манолова, наречена „Комисия по ревизия на управлението“ премина в действие по ревизиране на бившите управляващи. Чудя се дали терминът „Комисия по ревизия“ е най-правилният, предвид това, че реално комисията извършваше действия по разследване или по-точно казано съдебно-следствени действия в публичен „наказателен процес“ с разпит на свидетели.

Освен това според тълковния речник „ревизия“ означава - проверка, преглед на работата на учреждение или на отделно лице с цел да се установи законосъобразността, правилността на действията им.

Разбира се поставя и въпрос каква ревизия имаше в публичното заседание на комисията? Наличието на свидетели, тяхното изслушване и разпит, ръководени от председателя на тази „комисия“ поне на мен не ми прилича на никаква ревизия, а на наказателен процес, но по-особен. По особен защото се движеше по неясни за участниците и публиката правила, за разлика от традиционния наказателен процес, или пък правилата му са ясни, но само за лицето, което има ръководна функция – Мая Манолова.

Особеността му се изразява и в това, че се извършва в отсъствието на лицата, срещу които се води, а те могат да научат от телевизията за самия процес и за действията предприети срещу тях. Не е за пренебрегване и фактът, че ''разследваните'' лица не само че отсъстват, но и са в невъзможност да опровергават фактите, които се изнасят срещу тях.

Нещо повече – предвид организацията, структурата и състава на комисията всяко ангажиране на доказателства в защита на ревизираните лица – неминуемо ще се приеме като позорно, оправдаване, а лицата които евентуално се опитат да осъществят функция по защита биват моментално „обвинявани“ като съучастници на ревизираните или най-малко платени.

Това е за разлика от тези, които представят „доказателства“ за виновността на разследваните лица. Техните показания имат предварителна доказателствена стойност, която не подлежи на съмнение, а всяко недоверие към тях означава, че съмняващият се е съучастник, платен или недостатъчно умен, за да осъзнае действителното. Та, във всички случаи тази комисия по-скоро би следвало да е „Комисия по публично разследване и наказване“, отколкото по „ревизия“. Или да е нещо като трибунал или народен съд, тъй като ръководителите й са представители на народа и изразители на неговата воля.

Но наименованието на комисията няма чак толкова голямо значение. По-важното е друго, а то е какъв е смисълът от действията на комисията, каква отговорност носи тя и каква отговорност носят свидетелите, които тя използва.

Отговорите, според мен са следните:

Смисълът от съществуването на комисията е само и единствено политически. Целта е набиране на популярност на лицата, участващи в нея с предизборна цел и внасяне на недоверие, злепоставяне и омаскаряване на лицата, които се „разследват“. За наличието на тази цел има и конкретни факти. Най-голямата изборна манипулация в историята на България, а вероятно и в световната история – „Аферата Костинброд“ беше дело на председателя на тази комисия – Мая Манолова. Но това беше в далечната 2013 г.,  което никой не помни.

Комисията, освен това, не носи никаква отговорност. Нейните действия и актове не подлежат на контрол и обжалване за разлика от действията и актовете на съдебната власт. Тоест комисията реално е надсъдебен орган, който съчетава в себе си функциите на прокуратура и съд, с правомощия САМА да повдига публично „обвинение“ и САМА да води публичен процес с разпит на свидетели, посочени от нея. Важно е да се каже, че това става в демократична държава, под одобрителните погледи на партии с нов морал, борещи се срещу страха и безобразията в държавата.

Като казахме свидетели се поставя и въпросът за тяхната отговорност.

Пред органите на досъдебното производство и пред съда свидетелите носят наказателна отговорност за лъжесвидетелстване, като наказанието е лишаване от свобода до пет години. Тоест, преди те да свидетелстват се предупреждават за отговорността и обещават да кажат истината.

Каква е отговорността на свидетелите на комисията на Мая Манолова? Отговарят ли те за лъжесвидетелстване?

Естествено, че отговорът е НЕ. Отговорността, която евентуално биха понесли е за клевета, най-честата санкция за което е глоба от 1000 лева, както и гражданска отговорност за накърнена чест, достойнство, уронен престиж и други неимуществени вреди. Тук се поставя и въпросът дали мотивирането на свидетелите да станат такива пред комисията, призовани от самата нея,  не надхвърлят в количествено отношение стократно сумите, за които ще бъдат осъдени? Като че ли въпросът е риторичен...

Според практиката на съдилищата отговорността на накърнени чест и достойнство рядко надхвърля 5 000 лева, което накърняване трябва да се докаже. Имайки предвид и бързината на делата в софийските съдилища, за разлика от тази в сраната, съвсем нормално е едно такова дело да продължи 4 – 5 години.

Какво значи това?

Това значи, че ако свидетелите на Мая Манолова лъжат, от което някой претърпи вреди – уронено достойнство, те ще бъдат осъдени за сумата от около 5 000 лева. Това най-вероятно ще е след около 5 години, след като делото мине всички инстанции.

Това е отговорността на свидетелите на Мая Манолова.

И ако заглавието „Представлението на Мая Манолова – радост за наивници“ е подходящо за хора, които не са юристи и не разбират от право, но харесват предаването „Съдебен спор“, което им се струва реалистично, то е напълно неподходящо за адвокати, които изпитват наслада от този наказателен процес. Неподходящо е защото те едва ли биха могли да се нарекат „наивници“. В същото време, изпитвайки задоволство, вярвайки безрезервно на Мая Манолова и „свидетелите“ доведени от нея и доволни от „справедливостта“, която възтържествува, тези хора имат пълно недоверие към дейността на прокуратура и съд. И за да не кажете, че съм голословен те искаха да закрият специализираното правосъдие без никакви консултации, публично обсъждане, мнения на учени, дискусии и далеч от камерите на телевизията. Последното за разлика от публичния ''процес'' на Мая Манолова...

Според тях, за разлика от магистратите, свидетелите на Мая Манолова, а и тя самата, не действат в ничия услуга. Те са водени от чувство за справедливост, а моралът им е безупречен, а думите им не трябва да се поставят под съмнение.

Тъй като предстои прокуратурата да разследва данните, изнесени от свидетелите в „разследващия съд“ на Мая Манолова,  вероятно ще разберем дали те ще потвърдят казаното от тях пред камерите или ще представят нещата по различен начин. Или пък ще получат амнезия, но това вероятно ще стане ясно след изборите и няма вече да бъде интересно за никого.