Пример за Радев е неизбраният президент Петър Дертлиев – „мъченик на демокрацията“

На кой български президент от миналото се възхищават двамата кандидати за „Дондуков“ 2. На този въпрос отговаряха те в рамките на дебата в четвъртък. Проф. Анастас Герджиков посочи Петър Стоянов, но Румен Радев имаше по необичаен избор – неизбраният Петър Дертлиев.

Кой е Петър Дертлиев, който според Радев е най-добрият ни президент, въпреки, че никога не е заемал поста?

Името Петър Дертлиев едва ли говори много на младите поколения. Ако се вярва на Румен Радев обаче „президентът, когото не избрахме“ е станал „мъченик на демокрацията“ и е най-добрият ни държавен глава до тук.

Дертлиев е жертва на репресии преди и след 1944. Лекар по професия, описан от съвременниците си като блестящ оратор и чист идеалист. По време на соц режима Дертлиев лежи в лагери, включително „Белене“, а след идването на промените след 10  ноември оглавява възстановената социалдемокрация в лицето на БРСДП, която в началото е част от СДС. През 1990 г. е кандидат за президент, но БСП не приема кандидатурата с мотива, че е краен антикомунист.

Защо „мъченик на демокрацията?

Светлина на събитията хвърля Румен Воденичаров – един от основателите на СДС, участник в Кръглата маса (1990 г.).

„След 10 ноември 1989-а имах доста срещи с бай Тошо (Тодор Живков -  б.а.). Ходех при него от време на време да си сверявам часовника, а той седеше немил-недраг в Бояна и дори не го пазеше никой. Прехвърлях се през вратата и влизах при него. С него пиехме кафе, пушехме цигари и черпеше с уиски. Казвах му: „Г-н Живков, толкова ядене и пиене е минало покрай вас, без да ви изкуши, а вие сега се сетихте да пушите цигари и да черпите с уиски.“ А той ми вика: „Как няма да черпя, като по три дела съм обвиняем, а по три дела съм свидетел.“ Та тогава, когато го запитах кой е по-добре да стане президент на България - Доктора или Желю, той каза: „Аз съм за Дертлиев.“ Така че Живков искаше България да получи като президент Дертлиев. Усещаше, че това е човек, който въпреки някои непремерени изказвания срещу комунистите в началото на ВНС, дълбоко у себе си е честен човек, патриот и родолюбец“, заявява той пред „Епицентър“.

Самият Дертлиев също разказва какво се е случило в мемоарната си книга „Осанна! Разпни го!“:

„Без дори да съм помислил за това, д-р Желю Желев ми предлага да приема да бъда кандидат на СДС. Отказвам – имам толкова работа с партията си! Но Желев е настойчив: „Комунистите все повече декларират своите симпатии към социалдемокрацията. Ти си единственият избираем.“ Увещават ме и моите приятели. Отивам в Севлиево. Д-р Москов (б. р. - Атанас Москов - дългогодишен лидер на БСДП) е възторжен. „Ще дойда десет дни в София да ти се радвам!“ - казва той. Аз отстъпвам и съобщавам на д-р Желев съгласието си. Преди петте драматични гласувания в парламента на едно друго място обаче става истинско въстание - в синята централа на „Раковски“ 134 кандидатурата на д-р Дертлиев среща яростна съпротива. Първи скачат радикалдемократите, после – земеделците, зелените...

“Щяла да се образува силна президентска партия. В резултат на тази антипропаганда от 101 присъстващи депутати получавам само 55 гласа. Влизам в битка с три ножа в гърба“, пише Дертлиев в главата с надслов: „С такива приятели нямам нужда от неприятели“...

В крайна сметка след поредица от инфарктни обсъждания, президент става д-р Желю Желев.

Дертлиев си отиде от този свят през 2000 година – на преклонна възраст и след тежко боледуване.

Защо най-добрият ни президент (по Радев) никога не ни е бил президент?

Българските държавни глави от времето на демокрацията, реално не са много. Петър Стоянов, Георги Първанов и Росен Плевнелиев открито отправят критики към Румен Радев, а Стоянов дори беше спряган за негов претендент за поста. От тази гледна точка едва ли Радев можеше да посочи някой от тях като свой пример. Едва ли посочването на д-р Желев също беше опция пред него.

А може би Радев си е любимият президент и прояви скромност давайки ни друго име…