Проблеми на приложната епидемиология, проститутките и германските антиваксъри

 Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg

Още през ноември миналата година виенски бардак предложи половин час безплатна курва (или по избор ваучер за 40 € в сауната) срещу ваксинация. В бардака бил открит специален ваксинационен център и нищо чудно, ако на посетителите са искали зелен сертификат за проникване в храма на насладите. Все съм си мислил, че страхът от смъртоносния ковид и желанието да се предпазиш от него е част от инстинкта за самосъхранение, а не нещо, което се нуждае от реклама и навивки. Представете си потъващ кораб, на който скъпи рекламни агенции и пиар консултанти провеждат агресивна кампания за популяризиране на ползата от спасителните лодки и поясите. „Вземете си пояс! – крещят кампаниите. – Вземете си спасителна жилетка и ще получите безплатна проститутка или 75 лева, ако сте пенсионер!“. Който пък не се възползва от лодка, пояс или жилетка, мигом бива заклеймяван като безотговорен примитив, антисейвър, застрашаващ нормалните хора, които са взели лодка, пояс или жилетка.

Интелектуалецът Тео Ушев, добил гражданственост напоследък като Тхеодоре Ушев и с това, че тъкмо се ваксинира и взе, че се разболя, написа някъде, че прощава на всички, които се ебават с него, и ги прегръща, дори и антиваксърите, само че тях ги прегръща от разстояние. Как един неваксиниран се оказва заплаха за един ваксиниран? Заплаха ли е дълбоко православният антиваксър Ноле Джокович за всички ваксинирани на „Аустрелиън оупън“, ще натръшка ли той всички в смисъл че ще ги зарази, а не че ще ги попилее на корта, което е извън съмнение? Тук нещо не е наред, „о, има нещо гнило в Дания“, както казва епизодичният офицер Марцел (а не Хамлет) в онази пиеса на Бил Шекспир.

Най-дразнещото е, че българите не са кой знае колко ваксинирани, но не са кой знае колко по-зле от народи, които са поголовно ваксинирани за пример и назидание на всички останали. Високата неваксинираност на Българина (позволете да се изразя така) е свързана с проблемите на приложната епидемиология. Сайтът „Дневник“ съобщава, че „големият проблем в приложната епидемиология е това, че е трудно да убедиш обществото, а с принуда не става“. Оказва се трудно да дадеш на давещия се спасителен пояс. Защо бе, мама му стара?!  Логиката подсказва, че в тази ситуация или давещият се не е давещ се, или поясът не е спасителен. Статията е посветена и на това, че дори маски още не сме се научили да ползваме както трябва, ами си оставяме носовете навън – българска му работа! Правилната употребата е маските да бъдат много по-плътни от хирургическите (да се чуди човек защо изобщо ги слагат в операционните зали!) и да се изхвърлят през час и половина. Да не би Прокопиев да е приватизирал завод за маски?

В последните дни се оказа, че високата неваксинираност на българите може да бъде и туристическа атракция. По Черноморието между Бургас и Варна се били образували колонии от германци антиваксъри, бягащи от медицинския терор в родината си, писа „СЕГА“. Тук ще отворя една скоба, за да се запитам редно ли е да бъде наричан „антиваксър“ човек, който отказва да приеме нещо, което не е ваксина, и тъй като не мога да си отговоря, бързо ще затворя скобата. Ако не ви мързи, прочетете статията, но общата идея е, че хиляди германци са видели в България остров на нормалността, което безспорно е едно от преимуществата на нейната драматична изостаналост спрямо общия прогрес на постмодерната цивилизация. А дали са го видели или само им се е привидяло, това е друг въпрос.

Не знам доколко психолозите и философите изучават масовия скепсис по отношение на ваксините и ваксинирането, но ако го изучават, сигурно са забелязали, че неговите корени са в опитите да се отнеме на човека правото да се съмнява. А човекът е особено чувствителен към правото да се съмнява, защото съмнението е инструмент на свободната воля и първа стъпка към информирания избор и взимането на отговорно решение. Може би най-характерната черта на тоталитаризма е, че първо посяга към правото на съмнение, на различно мнение, на друга гледна точка. Съвременният тоталитаризъм ужким не само допуска, но и поощрява различните гледни точки, но ако се вгледате, ще видите, че поощрява само безобидните от тях, онези, които не го застрашават като например това да седнеш в кофа боя, после да седнеш върху платно и да обявиш резултата за ново течение в живописта. Съвременният тоталитаризъм в безочието си стига дори дотам, че нарича собствената си генерална линия „различна гледна точка“ и „се бори“ за правото ѝ на съществуване. Що се отнася до гледните точки, които поставят под съмнение идеологията му, към тях той е безпощаден. Питайте, ако искате, Джоан Роулинг.

Та такива ми ти работи. Не ѝ е леко на приложната епидемиология, когато иска да създаде в умовете на хората свят, приказен като света на Хари Потър. Не ѝ е леко и въобще не искам да съм на нейно място. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен или ваксиниран минимум 6-7 пъти.

***

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в БНТ, БНР и „Дарик“ до 1994, а след това се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес – предимно в областта на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“.

Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция „Култура” на Столична община.