Проф. Антоанета Христова: Болшинството от българските избиратели са потресени. Никой не е очаквал подобно дъно!

Навярно хората разбират, че това не е промяната. Ние в момента биваме жертва на едни процеси, които не са видими, смята политическият психолог

Интервю за Tribune.bg на политическия психолог проф. Антоанета Христова за политическата картина у нас, невидимите процеси, възможните перспективи, новите депутати, техните маниери и шоуто, което играят на парламентарната сцена                                                                                                                                                                                       

Какви заявки чухме днес от политическите партии по време на консултациите при президента, ГЕРБ са готови да управляват, но няма кой да ги подкрепи, що се отнася до „Има такъв народ“, не казаха нищо конкретно, няма яснота какво ще предприемат, Корнелия Нинова от своя страна заяви подкрепата на БСП към ИТН, как бихте коментирали?              

Сега ситуацията е трудно да бъде прогнозирана, защото не виждам рационална комбинация за формула, която да бъде даже кратко устойчива, имам предвид три, четири, пет месеца. В същото време такава формула е необходима, затова защото, както всички политици твърдят, а то е видно и от гледната точка на избирателите, има задачи, които трябва да са изпълнени и то в рамките на пролетно-летния период, които са свързани с управлението на икономическата и здравна криза. Лошо е държавата да остава без ясно оперативно управление във времето, т.е. колко време ще стои  правителството, кои задачи трябва да изпълни, да са ясни рамките на неговите правомощия, да се знае кой за какво отговаря. А не както сега, всички се объркаха относно начина, по който трябва да се представи плана за възстановяване и устойчивост, за който всички правят скандали, а на практика то си има много ясна процедура и време да се случи, така че да няма скандали. В крайна сметка обаче се получава така, че всякакви форми на комбинации не са в интерес на Слави Трифонов и на другите формации, защото заявените приоритети от страна на Трифонов и формацията му на практика не могат да бъдат стиковани с интересите на тези, които заявяват подкрепа за него. Единствената партия, с която той има допирни точки по отношение на собствените си приоритети, това е ГЕРБ, а знаете, че там се демонстрира липса на диалог. Това е ситуацията – нестиковащи се приоритети и интереси, политически формации, въпреки че по своята същност псевдо новите са ляво популистки формации, които би трябвало да имат обща основа. т.е. би трябвало да могат лесно да се съчетаят с БСП и по-трудно с ГЕРБ, защото ГЕРБ остана единствената партия център-дясно. Затова не мога да разбера логиката на тяхното съждение, логиката, по която до този момент не се предлага разумен начин за реализация на обещанията от Референдума. Твърди се, че именно тези обещания са довели Слави Трифонов на втора позиция, а…. може би не са те, тук може да разсъждаваме.                                                                          

В този ред на мисли какво мислите за отстъпването на „Има такъв народ“ от една от основните им идеи - мажоритарно гласуване в два тура, какво целят с това?

Там няма последователно действие, няма рационална и оперативна логика, няма политическо говорене. Това, което има е от време на време изказващият се Тошко Йорданов, който произвежда предимно скандали. Но, това е, което имаме на масата и когато имаш такъв образ , единственото нещо, което можеш да направиш, е да се опиташ да разсъждаваш, да търсиш скритите механизми на управление на това поведение, тези, които не са най-видимите. А политиката би трябвало основно да е съставена от видимо политическо поведение, т.е. от политическо говорене и от политики, които последователно се преследват от субекта, който ги е формулирал. Докато тука нямаме такова нещо. Тук имаме Референдум, отказ от исканията на Референдума, имаме реалност да бъдат постигнати някои неща от него и в същото време отказ това да се случи. Това е едно изключително ирационално поведение на пръв поглед. Политиката става все по-тайна и е все по-ясно, че има задни планове, които я движат. На второ място става ясно, че се даде път на хората, които обещаха промяна. Навярно все повече избирателите разбират, че това не е очакваната промяна. Аз през цялото време на предизборната кампания се опитвах да обясня, че промяната не е просто думичка, а е поредица от сериозни експертни предложения за политики, за законотворчество, които да променят определени отношения, особено между институциите. Последното е свързано с Велико народно събрание, разбира се и с последващи действия и висока степен на отговорност, както и спазване на официалните правила на политическото говорене и присъствие, а не законите на ПР шоуто. ПР шоуто е различно от сериозното политическо поведение. Но, това не се случи. Сега сме жертва на процеси, които не са видими. Хората не ги разбират, младите хора не ги разбират. За съжаление никой не им е обяснил начина на взимане на отговорно решение в демокрацията. Никой не ги е предупредил за рисковете и скритите заплахи.

На какво се дължи това и защо се стигна до тези невидими процеси?

Това е пак вина на всички, включително и на управляващата партия в някаква степен. Защото устойчивостта, стабилността не беше разказана достатъчно ефективно, така че да стигне до младите хора. Освен това младите хора имат нужда от човек, с когото да се идентифицират.  Например, ГЕРБ не представиха достатъчно лица, които младите могат да припознаят, а виждаме в момента един доста активен младежки вот. Тоест партиите трябва да се научат да говорят на тези хора. Да представят лица, които тези хора да припознават, да могат да се докоснат до техния начин на изискване към културата на комуникация с тях и в София, и в провинцията. Трябва да има много по-гъвкава работа на лидерите, личностите, лицата, за да се достигне до младежкия вот. Промяната не е това, което е. Совите не са това, което са.

А как бихте коментирали това, което наблюдавахме първите два дни от началото на 45-ото Народно събрание, какви послания изпращат новите народни представители, какво поведение и ниво демонстрират?        

Наблюдавахме агресия, наблюдавахме много ниско ниво на комуникация, наблюдавахме етикиране, наблюдавахме липса на възможност да контролират емоциите си. На практика новите опозиционно-революционни партии си разрешиха да продължат да се държат като креслива, агресивна, недемократична опозиция, защото се опитват да прокарват поведение, което да ограничава говоренето на управляващите досега, които дефакто вече са в роля на опозиция.Това е изключително лош знак. Политиците внушават чрез поведението си тежка поляризация и радикализация. Голямото болшинство на българските избиратели, са потресени. Често използван израз е: Никой не е очаквал това дъно!