Проф. Дуранкев: Необходими са промени в политиката на държавата, а наблюдаваме битка за постове

Интервю за Тribune.bg с проф. Боян Дуранкев – икономист и преподавател в УНСС, за 100-те дни на кабинета Петков, за покачването на инфлацията и политиките на правителството. 

Минаха 100 дни на този кабинет и освен с мораториума върху цените на енергията ще го запомним ли с нещо друго?

Можехме да минем и без мораториум, но паниката е голяма, когато човек поеме управлението. Най-важното, което се наблюдава, това е, че има паника сред тези частни компании, които до момента блаженстваха благодарение на еврофондовете и разчитаха на порциите от държавния бюджет. Те са свързани със системните партии, т. е. най-малко две плюс още половинка.

Бизнесът не получи компенсации в размера на други страни от ЕС?

В правителството има паника как да реши тези проблеми в страната, които са налице. След две години ковид голяма част от европейските държави прехвърлят дълговото бреме на следващото поколение, нещо което не се е случвало от финансовата криза 2007-2008г., която тръгна от САЩ. Да се компенсират всички в пълен размер не е нужно и не е възможно. Освен ковид кризата, освен баталиите в българската политика да прибавим и прекъсването на веригите на доставки, особено след това, което се случва в Украйна.

Ако може да се сумира, до този момент българското правителство трябва да има анализ кои сектори от българската икономика са най-засегнати и кои от тях ще оцелеят, защото не всички ще оцелеят в новата нормалност. Големи компании със столетие история обявиха банкрут и изчезнаха.

Вървим ли към стагфлация – висока инфлация при нисък растеж, което бе характерно за 70-те години и петролната криза миналия век?

Икономическата криза в момента не минава под знака на стагфлацията. Стагфлация означава пропадане надолу на производството, съчетано с нарастваща инфлация и увеличаваща се безработица. В момента имаме рязко накъсване на веригите на доставките, т. е. имаме дефицити в някои сектори, имаме инфлация без да се намалява трудовата заетост, даже нещо повече в България реалната необходимост от работна сила се измерва в минимум 200-300 000 души допълнително, а не излишни хора. Новото понятие е дефицитофлация, т.е. накъсване на връзките на доставки плюс оскъпяване на голяма част от нещата, които минават през тези вериги на доставки, което води до една бурна инфлация. Това е ново нещо, което не се е случвало от Втората Световна война. А ние продължаваме да бъдем в Четвърта Световна война и трябва да го признаем, защото Третата беше загубена през 1990г. от целия бивш Социалистически лагер. Така че в момента тече Студена война 2:0 и едновременно с това война, която е близко до българските граници и носи заплахи за страната.

Няма как да избягаме от това, че имаме внос от Русия, който по данни от 2020г. е равен на 20% от целия ни внос, а този внос е поскъпнал и се е накъсал. Имаме и износ към Русия, който е 4% от нашия износ, който също е накъсан, и като добавим факта, че ние внасяме 77% от газта от Русия, а ако внасяме от другаде сигурно ще е по-скъпо, нещата стават тежки.

От друга страна, инфлацията води до увеличение на приходите в държавния бюджет, защото те със сигурност ще бъдат преизпълнени. Приходите се увеличават или с увеличение на данъците, или с увеличаване на инфлацията, което пак е данък спрямо бюджета.

А в тази посока как преразпределя правителството? 

Държавата в момента е най-щедра към тези, на които е намалила ДДС, защото се получава, че някои отрасли са по-успешни, благодарение на намаляването на този данък. Така стигаме до това, че най-бедната страна в ЕС е и с най-голямо неравенство, а това правителство е неспособно до реши този проблем и залага на десни мерки. Това правителство трябваше да въведе прогресивното данъчно облагане, както в повечето европейски страни, да увеличи данък богатство и данъка върху наследството, който в САЩ е 40%, например. Очевидно по тази причина държавата ни е слаба и приходите в бюджета са много ниски.

За сравнение данните на Евростат от 2020г. показват, че държавните разходи в ЕС възлизат на 53.1% от БВП, което е съществено увеличение спрямо предишни години, докато в България те са 41.8%. България е на предпоследно място в ЕС по процент на държавните разходи, а имаме недофинансиране на някои сектори плюс видима корупция. Така че България в момента от гл. т. на своите държавни разходи е нетипично европейска страна, по точно нетипично членка на ЕС, а повече отива към някои слабо развити и неудачни страни, именно поради ниските държавни разходи. Разликата е повече от 11 процентни пункта. Една Франция има над 60% държавни разходи, Белгия също доближава  60%. А изглежда, че това правителство ще продължи тази тенденция. Ако беше повече и ако държавният ресурс бе точно насочен към това, което е необходимо, трябваше да постигнем 2% за отбрана. Що се отнася до социалната защита, която е 22% в ЕС, в България отиват само 13% от бюджета - това е недофинансиране. За образование – в ЕС се отделят 5%, а в България – 4%. Добре е да погледнем училищата и хубаво е, че са построени някога. За здравеопазването 5.9% от БВП, докато в ЕС е 8%, т.е. ние не приличаме на типична страна-член на ЕС нито по събиране на приходите, нито на финансирането, за да имаме европейско здравеопазване, образование, социална защита, отбрана и т. н. Само като светъл лъч, ако погледнем Кейсианския мултипликатор или ефектът на 1 лев инвестиран в икономиката как ще повлияе на БВП, при държавните разходи се оценява на 1.12, т. е. всеки инвестиран лев е довел до допълнителни 12 стотинки в националното богатство. Мултипликаторът от Плана за възстановяване и развитие се очаква да бъде 1.22. Това е добре, но са необходими промени в политиката на държавата и то много сериозни. Наблюдавайки сега дискусиите за шеф на БНБ, това не е просто да се вземе човек, завършил финанси, а това трябва да бъде експерт с широки познания – икономика, финанси, социология, международни отношения, по практика на ЕЦБ и т. н., а в случая наблюдаваме битка за постове, а не за политики, т. е. нивото е много ниско в момента.