Проф. Любомир Стойков: Политическите послания са шарени – радикални, банални и дори безумни

Политическите послания са шарени - радикални, банални, еклектични и алогични, заяви пред БГНЕС експертът по имидж и стил проф. д.н. Любомир Стойков. Според него езикът на тялото трудно може да се манипулира, а българските избиратели не одобряват демонстрирането на лукс и прекалена елегантност от страна на бъдещите депутати.

Седмица преди вота у нас с проф. Стойков говорим за имиджа и поведението на политиците на родната сцена.

Според него езикът на тялото, в частност – дрескодът, има ключово значение в общуването между кандидат-депутатите и хората, които имат право да гласуват. Както облеклото, така и жестовете, погледът и останалите компоненти на невербалната комуникация дават възможност на избирателите бързо да се ориентират и да си направят – често пъти на подсъзнателно ниво, своите преценки за съответния политик. Предимството на езика на тялото е, че по-трудно може да се манипулира и така да се скрива истината, от една страна, и от друга – че дава много повече информация от говорния език. Чрез думи се предават само 7% от информацията, а останалите 93% се пренасят по невербален път, заяви професорът.

Той оценява стила на кандидат-депутатите като по-стилен от техни предишни представители.                                                 

Гафовете с кода на облеклото са по-малко, безвкусица почти не се среща, по-редки са и модните изцепки. Нека да не прибързваме, обаче, с извода, че кандидатите за власт са усвоили до съвършенство визуалната култура и добрия вкус. Дори и да има напредък в това отношение, основната причина е в редуцираните им публични прояви най-вече заради COVID пандемията. Не може да сложим под общ стилов знаменател всички участници в предизборната надпревара, подчерта проф. Стойков и добави: Положението е шарено, като се има предвид и големият брой кандидат-депутати от средите на шоубизнеса, спорта, изкуствата, медиите и рекламата. Ето защо и посланията, които изпращат бъдещите избраници на народа са шарени и донякъде радикални, донякъде банални, донякъде еклектични, донякъде алогични и дори - безумни.

Имидж експертът обаче признава, че макар адекватното поведение и дрескод да са вярната формула, запомнящите се образи са онези образи, които съумяват да интегрират различните изисквания за външния вид и жестовете в ясни послания. Кои са тези изисквания? Първо, облеклото трябва да съдържа доза официалност и протоколност, но не прекалена. Второ, то следва да разкрива индивидуалността на политика. Трето, необходимо е дрехите да са подчинени на ситуацията, на пространството, на повода. Тъкмо поради тази причина не винаги облеклото трябва да е строго и представително. В пандемичните условия, когато маските и дистанцията са задължителни, действат и допълнителни критерии, които силно ограничават въображението и находчивостта при конструирането на политическия дрескод. Умерената консервативност и сдържаност са за предпочитане.                                                                                              

На въпрос дали с начина си на обличане българските политици разкриват или прикриват себе си, проф. Стойков отговаря така:

На теория в политическата комуникация облеклото, аксесоарите и другите атрибути на външия вид, и езика на тялото в цялост, би трябвало максимално да разкриват характера, душевността, културата, намеренията и особено програмните цели на кандидат-депутата. Но така е на теория. В много случаи на практика дрехите и оформянето на външността служат за параван на духовната нищета, нечистите помисли, лошия морал и користните цели. На пръв поглед – добрата или прекалено добрия и изпипан външен вид, нерядко прикрива политическия тарикатлък, социалната безочливост, алчността и даже диктаторските уклони. Тъкмо за това, прекалената, стигаща до крайност елегантност и свръхскъпите луксозни облекла не са добре дошли за повечето от избирателите, защо смущават и будят подозрение.

В заключение проф. Стойков дава и рецепта за постигане на доверие – най-важното е да има хармония между вербалната и невербалната комуникация – между думите и говорната реч, от една страна, и поведението и външността, от друга страна. Преди всичко и над всичко, обаче, трябва да бъде ясната мисъл и бистрото съзнание за мисията, с която се нагърбва кандидатът за народен представител – да служи на народа си, да работи за подобряването на живота на обикновените хора, а не само на своя собствен бит, да отстоява и да се грижи за спазването на техните права. Ако всичко изброено е в душата и мислите на политика, то съвсем не е трудно той да излъчва доверие чрез облекло и публично поведение, невербални и вербални послания. Съветвам политиците да не се самонадценяват и да се обръщат за помощ и консултации към професионалните специалисти по имидж и стил. Но най-вече: нека кандидатите за депутати бъдат прями и естествени, ясни и отговорни пред обществото и народа, заяви проф. Любомир Стойков.