Проф. Минчев пред Tribune: Русия гледа на България като на слабо звено, властите у нас не показват уравновесеност

Радев е върхът на една цялостна инсталация за установяване в България на проруски марионетен авторитарен режим, смята политологът

Продължаващата несигурна ситуация на война задължава държавите да имат все по-категорична позиция по въпроса на чия страна застават. Какво показва замесването на името на България във взрива на Кримския мост, какво трябва да е поведението на държавата ни по този въпрос, има ли разделение на партиите, каква е ролята на Румен Радев и какви са шансовете за редовен кабинет – коментира пред Trubine политологът проф. Огнян Минчев.

Проф. Минчев, как гледате на политиката, която България води в контекста на войната в Украйна. Какви послания отправят основните политически играчи и как се позиционира страната ни в международен план?

Страната ни се позиционира по възможно най-лошия начин в рамките на Атлантическата общност и на Европейския съюз, тъй като ние поддържаме една политика на срамежлив „неутралитет“, която няма абсолютно никакви основания от гледна точка на поетите от България ангажименти към двете основни общности, към които принадлежи - на Европейския съюз и НАТО. Поведението на България освен, че е неадекватно от гледна точка на опитите за неутрализъм, е срамно за българското национално самочувствие, имайки предвид стилистиката, с която се води тази „неутралистка“ политика. Последният прецедент е свързан с декларацията на българското служебно правителство, че България не е участвала в никакви терористични актове. Нито един официален представител от Европа или от страните членки на НАТО не е квалифицирал взрива на Керченския мост като терористичен акт. Това е част от пропагандната кампания на режима в Кремъл, да представя този взрив като терористичен акт, въпреки че дефиницията за терористичен акт е напълно известна и ясна. Взривът на Керченския мост не попада в тази дефиниция, тъй като няма доказано участие или извършване от страна на външна на Русия сила. Освен това трябва да се има предвид, че този мост е незаконно построен, използва се за военни цели и в този смисъл е легитимна военна цел, а не обект на тероризъм.

В този ред на мисли какво смятате за замесването на името на България във взрива на Кримския мост?

Името на България не просто беше замесено, то ще продължи да бъде замесвано, тъй като България се разглежда от Русия напълно справедливо като слабо звено в системата на Атлантическия съюз и на Европейския съюз. От тази гледна точка всякакви провокации могат да бъдат осъществявани с цел България да бъде извеждана от равновесие и да бъде поставяна в уязвима позиция. По отношение на подобни провокации страната ни трябва да има уравновесено, спокойно и категорично неглижиращо провокациите поведение. Нещо, което засега българските власти не демонстрират.

Какви са шансовете за редовен кабинет у нас и ако има такъв, в каква конфигурация го виждате?

Шансовете за съставяне на редовен кабинет са много малки и непрекъснато намаляват заради задълбочаващата се фрагментация като основно проявление на политическата криза в България. Политическите партии в България са фрагментирани по няколко основни оси на разделение, едната от които е ляво-дясно, тя става все по-малко значима. Втората основна ос е разделението по повод на войната в Украйна – партии, поддържащи кремълския режим и партии, поддържащи политиката на демократичния свят. Третата ос на разделение е свързана с партии, които разглеждат себе си като предназначени да се преборят с корупцията от една страна и „корумпирани партии“, каквото и да означава това според първите, от другата страна. Така фрагментирана по тези три основни оси на разделение българската партийно-политическа система няма шанс да произведе правителство, което сравнително успешно, макар и за кратък период, да управлява страната. Необходимо е да се направят определени разумни оценки и компромиси с цел сглобяването на подобно правителство. Не виждам готовност за това от нито една от политическите сили, които трябва да направят крачките към подобно споразумяване.

Виждаме, че на фона на политическата дестабилизация у нас и тази фрагментация на партиите президентът Румен Радев продължава да играе водеща роля в управлението на страната. Какво е мнението Ви за неговото поведение през последните месеци? С оглед и на проекта му за изменение на Конституцията, който Нинова преди дни негласно потвърди, че е виждала, а председателят на Стратегическия му съвет Александър Маринов отрече да съществува?

Румен Радев премина абсолютно всички граници на легитимно институционално поведение по отношение на българската Конституция. Той нарушава Конституцията и излиза извън границите на своите прерогативи непрекъснато, демонстрирайки истерично властолюбие и желание за акумулиране на колкото се може повече власт. Румен Радев не е просто личност, която се стреми към власт. Той е върхът на една цялостна инсталация, на един цялостен проект за демонтиране на българската политическа система и установяване в България на проруски, произточен марионетен авторитарен режим.

Радев няма качества на държавник и освен това, както казах, има истерично властолюбие, което го кара да преследва съвършено илюзорни цели по отношение на неговия капацитет и качества. Самият Радев не представлява сериозна заплаха, сериозна алтернатива за развитие на българската политическа система. Проектът, който стои зад Радев обаче, и който го бута напред е много сериозна заплаха за българската демокрация и за политическата система, тъй като основната цел на този проект, замислян и ръководен в България отвън, с помощта на български служители на руската държава, е, както казах, демонтиране на българската демокрация и установяване на проруски, проевразийски политически авторитарен режим в България.

Румен Радев свика на първо заседание новоизбраното 48-о Народно събрание на 19 октомври, каква развръзка очаквате? Смятате ли, че все пак партиите ще успеят да загърбят чисто партийните си цели в името на националния интерес?

Не съм оптимист! Най-незряло се държат отново партиите от така наречената градска десница. Имам предвид както новата партия „Продължаваме промяната“, която продължава да демонстрира категоричен радикализъм по отношение на „статуквото“, каквото и да означава това, така и „Демократична България“, в която доминират такива обществени слоеве и групи, които обединяват у себе си от една страна силно презрение и отхвърляне на ГЕРБ и на личността на Бойко Борисов като нещо непоносимо от културна, от политическа, от институционална гледна точка, както и от гледна точка на обвиненията в корупция, а от друга страна се страхуват, че ако влязат в каквото и да е политическо взаимодействие с ГЕРБ и Бойко Борисов, ще бъдат за пореден път излъгани. Това е едно шизофренно разделение в съзнанието на тези хора, което не им позволява да се занимават сериозно с политика.