Проф. Лилков: Социкономиката е в перманенен фалит, чак 2015 г. е изплатен дългът, натрупан при Живков

В края на 80-те години около 10% от предприятията в България са печеливши, а 90% трупат непрекъснато загуби и се компенсират със заеми

Проф. Вили Лилков, физик и доктор по неутронна физика, народен представител в 43-то Народно събрание, излиза с първото сериозно проучване на литерните досиета на предприятията у нас преди 1989 г. и данните за социалистическата икономика. Какви са изводите? Разказ ексклузивно за Tribune.bg.

Г-н Лилков, какво представляват литерните досиета на предприятията у нас и какво разкриват те за социалистическата икономика преди 1989 г.?

В архива на Комисията по досиетата има един по-специален архив, който досега не е изследван. Той по списък съдържа 7076 досиета, по-голямата част от които са унищожени или са останали в частни ръце, но от наличните досиета, някои от които са съставени от по няколко тома, със стотици документи в тях, може да се направят изключително обосновани анализи. Това е архивът на литерните досиета, а терминът е взет от практиката на КГБ. Тези досиета са водени по различни групи и направления, например, направление „бивши военни“, „бивши хора“, бивша земеделска опозиция, трасета на правителствените автомобили, обкръжения на сградите на МВР, чуждестранни студенти, направления за бягство през границата и т.н. Такива досиета са водени и за стопанските предприятия, т.е. почти всяка по-голяма фабрика, ТКЗС или стопанско обединение, хотели, дори и туристически клуб „Русалка“ има досие, а информацията в тях се отнася до достъп до предприятието, какви хора работят там, вражески елементи, опазване на държавната тайна. Най-интересни са докладите, информациите и анализите на резидентите и секретните сътрудници на ДС, които са работили в съответното предприятие.

Идеята на тези досиета – просто събиране на информация или по-добро управление?

Смисълът е да се контролира производството и да се събира информация, защото след 1944 г. управлението на ОФ се сблъсква с проблеми в работата на стопанските предприятия. Прахосничеството на суровини и материали, загубите от рекламации, брак и обемът на незавършеното строителство нарастват с всяка изминала година. За периода 1946-1952 г. поради нереално планиране 606 производствени обекта в страната не са завършени и по-голямата част от тях направо са изоставени. Друг пример от 1953 г. общата стойност от начети, злоупотреби, особено в селските кооперации, е за около 2.5 млрд. лв., т.е. натрупват се много проблеми в предприятията, фалшифицирането на стопанските резултати се увеличава, а трудовата и технологичната дисциплина падат. Например, Станко Тодоров като министър-председател докладва на Министерския съвет изпълнението на третата петилетка /1958-1962 г./ и казва, че продукцията на леката промишленост много трудно се реализира на пазарите в СИВ, защото има много ниско качество, дори за износ. Натрупват се много проблеми, които налагат ДС да влезе в производствените предприятия, да ги следи, за да контролира кражбите, загубите, фалшификациите на стопанските резултати. В предприятията те вербуват своя агентура от хора, които са с по-висока експертиза – технолози, началник цехове или експерти, за да получават точна информация.

Досиетата проследяват стопанското управление преди 1989г.?

Анализът от записаното в литерните досиета показва, че в огромна степен в предприятията до 1989 г. - на всички нива, картината е много по-различна от тази, която в момента соцносталгиците се опитват да представят. Досиетата показват фалшификации и непрекъснато натрупване на дългове от предприятията, както и работата им на дотации, т.е. работили са на загуби, които са покривани с външни кредити. На дотации са работили електрониката, текстилната индустрия, особено машиностроенете и металургията. Да не говорим за селското стопанство, което въпреки много експерименти за намиране на най-удачната форма, десетки години е губещо! Това е икономика в перманентно състояние на фалит. Така се стига до три фалита на държавата – в края на 50-те, 1978 г. и 1989 г. Много малко хора знаят, че чак до 2015 г. е изплащан дългът, натрупан при Живков до 1989 г., тогава е платен последният транш. Цялата тази икономика е била неправилно управлявана, а голяма част от нейната продукция е изнасяна с тотална загуба. В книгата съм цитирал около 1300 източника, различни документи.

Имало ли е предприятия, които са били добре структурирани?

Имало е! По оценка от края на 80-те години за ефективността на българските предприятия около 10% от предприятията в България са печеливши, а 90% - трупат непрекъснато загуби.

Как е финансирана икономиката, освен със заеми?

Да, казах, че са трупани заеми към западни банки и СССР, разбира се. Вторият източник са помощите от Съветския съюз. Определено може да се каже, че през 1978 г. така е спасена България от поредния банкрут. Тогава се натрупват около 4.5 млрд. щатски долара дълг, а нито една банка не ни отпуска кредит. Предишният фалит през 1960 г. е за сметка на продажбата на три транша на целия български златен резерв, което е доказано през 1991 г. по делото за икономическата катастрофа. България е първата страна от социалистическия лагер, която фалира след 1944 г. и има три фалита за 45 години.

На трето място, в България никога не се е отчитала инфлацията и голяма част от парите на българите са били инфлационни средства, тъй като срещу тях нямаше какво да се купи на пазара. Анализите на БНБ показват, че парите на българските граждани в банките нарастват бързо, срещу тях не може да се купи жилище, кола или земя и обратно тези средства се използват за финансиране на губещите производства. Така спестяванията са обърнати във форма на кредитиране. Освен това в селското стопанство и в консервната промишленост се използваше безплатен бригадирски труд на студенти и ученици. Паралелно с това парите на българските работници зад граница – в Либия и къде ли не по света, държавата прибираше, а срещу заработената валута им даваше по-малка част. С тези пари пак се поддържаше губещата ни индустрия. Спестявано е от пречиствателни съоръжения и строежите са излизали по-евтино на държавата. Моите изследвания показват още, че в много предприятия нормата на амортизационните отчисления е била много ниска. През 80-те години голяма част от мощностите ни са били напълно амортизирани. Не забравяйте и армията ни от наборни войници, които по няколко месеца в годината помагаха напълно безвъзмездно в най-тежките места за производство, да не говорим за Трудови войски, които изградиха голяма част от най-тежките обекти в България.

Дават ли досиетата конкретни примери за стопанското управление на социалистическата ни икономика преди 1989 г.?

През 1978 г. се прави една проверка от Комитета за държавен и народен контрол, която установява, че 70% от конфекцията в „Търговия на едро“ не отговаря на БДС – ето ви един пример как се е работело и какво се е произвеждало. Целият износ на „Балканкар“ на капиталистическия пазар е бил на загуба. Генералният му директор Недялко Тонев пише писмо до ЦК на БКП през 1989 г. – „Ние сме във валутна агония“.

Фалшификациите пък са били на всички нива – предприятие, министерства и Централно статистическо управление. ДС докладва през 80-те години, че статистическата информация, която се подава, е негодна за качествени анализи и планиране.

Например, на 23 ноември 1989 г. секретарят на ЦК на БКП Емил Христов представя доклад „Състояние на икономиката и пътища за развитие“, в който признава, че страната се намира в „предфалитно“ състояние. В него той отбелязва, че има и вътрешна задлъжнялост между предприятията у нас, която е 26 млрд. лв. Дава и една справка за социалния минимум, според която над 70% от населението на страната през 1987 г. е живяло под екзистенциалния минимум, т.е. приказките за богатото общество са измислица. В страната през 1988 г. остава и незавършено строителство за 13 млрд. лв., а безстопанствеността през същата година нанася щети на икономиката за 1.3 млрд. лв.

Как се появиха тогава външно-търговските дружества и се изнесоха едни пари?

За външно-търговските дружества в литерните досиета има много данни. Като цяло българският износ на капиталистическия пазар е бил с много ниска ефективност. През 1985 г. в Единния план за социално-икономическо развитие е отбелязано, че поради ниското качество на продукцията „сме принудени да залагаме за износ продукция, чиято възвращаемост е под 50%“. От 1982 до 1985 г. нашият износ ежегодно е дотиран с 1.7 до 1.9 млрд. лв. Гигантоманията при развитието на българската икономика изисква технологии, суровини и материали, които се купуват с твърда валута и решават така да работят, нищо че получаваме по-малко, отколкото реално ни струва, но все пак да имаме някаква валута. Валутните постъпления от електрониката за 1986–1989 г. са 166 млн. щ.д., а валутните разходи 719 млн. щ.д., на Асоциация „Индустрия за човека“ – съответно 240 млн. щ.д. и 779 млн. щ.д.

Електрониката е компенсирала загубите частично от социалистическите пазари, където сме продавали гарантирано с голяма печалба до момента, в който Съветският съюз, ГДР и Чехия разработват собствена електроника и нашата ги губи като пазар. Има доклад, в който се казва, че почти няма машини, изнесени на гръцкия пазар, които да са без недостатъци и дефекти, и още при пристигането им започват ремонтите. Тъй като ги изнасяме на много ниски цени, гърците ги купуват. В литерното дело на „Балканкар“ има доклад за това, че шефът на немската кантора, която търгува с български мотокари, е обявил, че ако зависи от него, не би купувал никакво издалие от България, а за мотокарите, че това би станало само „през трупа му“!.

Кога ще видим книгата?

Тя е почти готова, предполагам, че ще излезе през пролетта, малко да мине и пандемията.  Да ви цитирам и думите на Тодор Живков, казани малко преди да бъде снет от поста си на генерален секретар на БКП: „Политбюро твърдо застана на тази позиция, че ние имаме работа с недоразвито общество – социализмът е едно недоносче, ето това е самата истина!“, както и другото: „Всичко, което ви говорихме за социализма, все едно, че църният дявол ви го е казвал!“ Така че сериозният прочит на събраните данни за социалистическата икономика тепърва предстои!