Проф. Николай Витанов: Около 30 хиляди българи са се срещнали с COVID-19

„Ако този вирус се появи на есен, най-вероятно е да не е толкова опасен, но да се опита да засегне повече хора“, смята експертът

Интервю за Tribune.bg с проф. Николай Витанов, Национален оперативен щаб, Институт по механика на БАН

Проф. Витанов, колко българи са се срещали с СOVID-19 според Вас, доц. Мангъров говори за 280 хиляди души, но според други учени е напълно нереалистично. Какво е Вашето мнение?

Аз, когато говоря нещо, обикновено го говоря на базата на някакви изчисления. Да ги направим по три начина. Трябва във всеки един от тези начини да стъпим на някакво стабилно число. Това са броят на починалите и регистрираният брой на заразените. Да започнем от броя на починалите, който е приблизително 130. Това е сигурно число. След това може да имаме още едно число, което ни трябва, за да изчислим по някакъв начин процента на хората, които почиват при тази епидемия, т.е. трябва да имаме някакъв тестови случай, където имаме едно достатъчно голямо общество от хора, където достатъчно голям брой са се заразили и да видим колко са починали.

Такъв случай съществува и това е круизният кораб „Даймънд Принцес“. Там от 3 711 човека, 700 бяха заразени и от тях починаха седем. Процентът на починалите е 1.

Ето и второто число – 1% от заразените са починали. От нашите 130 човека взимаме този 1 процент и казваме, че нашите 130 човека са 1% от заразените в България. Колко са 100% тогава? Излизат около 13 000.
Да кажем, че не е 1%, а е половин. Да намалим онова число два пъти. Тогава излизат 26 000. Значи между 13 и 26 хиляди е броят на хората, които са се срещнали с вируса.
Второто сигурно число е броят на заразените, който в момента е над 2 400. Да го закръглим на 2500 – за по-лесни сметки. Трябва ни още едно число. Става въпрос за това на един регистриран – колко нерегистрирани има. Това число ние го определяме с помощта на нашите американски колеги. Генерал Мутафчийски от време на време го казва. Последното число беше – на един хванат, седем нехванати. 1+7 = 8. Трябва да хванем броя на регистрираните заразени и да го умножим по 8. Значи 2 500 по 8 е 20 000. Виждате, че пак се получава едно число между 13 и 26 хиляди на хората, които са се срещнали с коронавирус.
Има и нещо друго. Има и хора, които говорят, че видите ли то не било половин процент, ами 0,05%, т.е. 10 пъти по-малко. Обаче същите тези хора казват – ама те 130 души, които са починали чисто от коронавирус, са много. И те са десет пъти по-малко, т.е. са 13-14 човека. Взимате тези 13-14 човека, взимате 0,05% и пак получавате между 13 и 26 хиляди души, които са се срещнали с вируса. Т.е. някъде 20-25 хиляди до 30 хиляди са срещнали този вирус.
Сметката я направих пред Вас, базирана на такива твърди числа.

Може ли да се говори за масов имунитет, след като 30 хил. души са срещнали вируса?

Същественото е следното: 30 хиляди или 300 хиляди, и в двата случая няма колективен или стаден имунитет, както му казват. За да има такова нещо, трябва да има 70-80% срещнали се с вируса от 7-те милиона, това са 5 милиона и нагоре. Много, много сме далеч от колективния или стадния имунитет и това е заключението, което можем да направим. Щом сме много далеч, трябва да мислим и да се оправяме в текущата ситуация без наличие на такъв имунитет.

Очаква ли се нов пик на COVID-19, ако се очаква, кога смятате, че ще бъде и как ще протече?

Нали знаете какво е казало малкото зелено човече от „Междузвездни войни“ – „Във вечно движение бъдещето е“. Защо го казва, защото движението към бъдещето е един път и този път има много разклонения. Въпросът е кое разклонение ще се реализира. Нека да видим сега какви са възможните разклонения и като ги описвам, ще ви казвам каква е вероятността да се случи всяко едно от тях. Накрая ще излезе едно разклонение, един вариант на пътя, който ще има най-голяма вероятност. Тръгваме към бъдещето. Какво има да става? Това, което има да става е, че сега първо трябва да приключим с епидемията за този сезон. В момента сме на вариант между 20 и 40 случая на седмица, трябва да паднем между 0 и 20. Когато паднем между 0 и 20 и наближим нулата, ще приключим с медицинската част. Това се очаква да стане от средата на юни до към 20 юни, след което ще имаме няколко месеца затишие.

Винаги казвам по интервютата „Ние купуваме време с тези мерки“, за да могат после нашите химици и биолози да измислят някаква друга технология, не тази механичната, която в момента използваме срещу вируса, ами да има химическа технология – лекарства, които да помогнат на човек да преодолее болестта или ваксина, за да можем да се ваксинираме поне всяка година, ако щамът на този вирус се мени.

Ще има някакво затишие, след което ще дойде есента. Тогава ще имаме няколко варианта. Факт е, че това е третата епидемия на коронавирус.

Преди години имаше други два случая. При тях обаче епидемията не можа да се развие. Вирусът не можа да намери приемници, чрез които да се разпространява и изчезна от само себе си. Що се отнася до COVID-19 има някаква вероятност да се случи същото, но тя не е висока, тъй като за разлика от другите два, този вирус успя да се разпространи някак си, оказа се по-пъргав. Сега имаме заразени над 5,4 милиона души по света. Вероятно при сегашната ситуация няма да можем да се справим така лесно с вируса.

Той ще се притаи някъде и ще чака удобни условия, а те ще дойдат на есен,

когато температурите паднат и стане по-влажно. Вие знаете, че вирусът все пак има нужда от вода. Всяко нещо, което има признаци на живот, без вода не може. И така, когато станат благоприятни условията, COVID-19 пак ще се опита да започне да се разпространява. Въпросът е, че този тип вируси не са много ефективни да се предават от човек на човек. Някак си не го могат това. Има вируси, които са къде, къде по-добри от тях. Обикновено,

за да стане по-ефективен, той намалява остротата на поразяване.

Не засяга хората толкова силно, но ги засяга по-лесно. Това е най-вероятният вариант. Ако този вирус се появи на есен, най-вероятно е да не е толкова опасен вече, но да се опитва да засяга повече хора. Въпросът е какво ще правим. Ако дотогава има лекарство или ваксина, правилата на играта съвсем се променят. Няма да има нищо страшно да хванете тази по-лека версия. Ще отидете при личния лекар, той ще ви даде хапчетата, ще ги пиете. Ако трябва, ще поседите една седмица вкъщи и толкова. Няма да има нужда да се затварят бизнеси, да се ограничават хората, да се носят маски. Играта е съвсем друга.

Единственият случай, при който отново ще трябва да се наложат такива мерки е ако няма лекарство или ваксина и вирусът се върне със същите характеристики

с каквито е сега – да е относително неприятен. Това обаче, не е много вероятно. По-вероятно е той да се върне с някакви отслабени характеристики. Твърде възможно е вече да има лекарство и да не се налага отново да предприемаме такива строги мерки. Тази прогноза не я правя само аз. Както виждате по света президентът Тръмп казва, че няма да затваря. По Европа също казват, че ако COVID-19  пак се върне, няма да затварят. Изчисленията навсякъде се правят по един и същи начин. Това е най-вероятният вариант.

Как ще се развие ситуацията по света. Виждаме, че в САЩ и Бразилия е много лавинообразно, но в Испания и Италия пандемията затихва. Какво се очаква през следващите седмици?

В САЩ народът не търпи много да седи затворен. Хората са свикнали, когато решат да отидат някъде, да отидат. Там ограниченията бяха отхлабени. Това ще се отрази. Но както и да се отрази, дори да има някакъв вторичен пик, там нещата постепенно ще затихнат малко по-късно. При нас ще е по-рано.

В Бразилия ще има проблем, защото те се превърнаха в класическия пример на  страна, която казва „Не ни интересува“.

Другите страни, които имаха такива нагласи, бяха в по-малък размер и с по-малко население. Но Бразилия е грамадна страна с над 200 милиона жители и виждате какво става, когато се възприеме тази тактика – „Абе ние няма сега да налагаме мерки, пък каквото стане“. При тях това нещо ще продължи. Освен това трябва да е ясно, че в част от Бразилия сега настъпва есента и зимата, температурите са малко по-ниски, влажността е по-голяма и се създават благоприятни условия за разпространение на вируса. Така че САЩ според мен ще се оправят по-бързо от Бразилия. С течение на времето нещата и там ще започнат да се стабилизират.

Друг спор, който възниква около коронавирусната инфекция, е изгражда ли се имунитет, след като човек се е срещнал с вируса и се е разболял?

Аз честно да Ви кажа не съм компетентен по този въпрос. Има прекрасни специалисти от БАН като академик Петрунов и академик Гълъбов, които могат да дадат отговор. Добрият вариант е да се създаде, лошият е да не се създаде и оттам нататък знаете максимата „надявай се на най-доброто, готви се за най-лошото. Ако се случи добрият, отлично.

Учени по цял свят вече усилено работят по създаването на ваксина, кога най-рано според Вас ще имаме надеждна такава?

До колкото знам при създаването на една ваксина точната дума е надеждна. Това е един дълъг процес – 10-15 години. Понеже ситуацията е екстрена, са съсредоточени много усилия и пари този процес да може да се смъкне на година и половина, две за надеждна ваксина. Някакви ваксини вероятно ще се появят, може би дори до края на годината, но

надеждна ваксина очакваме не тази есен, а другата.

Според мен най-рано може да се появи през следващия есенно-зимен сезон. Далеч съм от това да съм специалист по тази тема. Няма да стане много бързо и аз затова ви казах, че моята по-голяма надежда е да се намери някакво химическо средство, хапче, лекарство, което не да лекува вируса, а да помогне на хората по-лесно да справят с него. Да облекчи страданията им дотолкова, доколкото да не им се налага да ходят по болници.